Музиката

Вдъхновено от Demians - The Perfect Symmetry



И въпреки цялата ебана шибня, я има музиката...
И въпреки че раждаме деца без да сме готови, я има музиката...
И въпреки че нямаме капка смирение, я има музиката...
И въпреки че не можем да преглътнем гордостта си, я има музиката...
И въпреки че не знаем къде да спрем, я има музиката...
И въпреки че изричаме немислимо грозни думи, я има музиката...
И въпреки че не можем да простим на най-близките си хора, я има музиката...
Въпреки че сме пълни с жлъч и горчивина, я има музиката...
Въпреки че нямаме нито търпение, нито търпимост, я има музиката...
Въпреки че сме се примирили и се носим по течението, я има музиката...
Въпреки че сме се превърнали в най-големия си кошмар, я има музиката...
Въпреки че нямаме сили да бъдем по-добри, я има музиката...
Въпреки че сме се отказали от мечтите си, я има музиката...
Въпреки че сме свикнали със страха, че сме свикнали, я има музиката...
Въпреки че искаме да убием детското в себе си, я има музиката...
Въпреки че не обичаме себе си, я има музиката...
Въпреки че не учим децата си да обичат себе си, я има музиката...
И въпреки че не уважаваме родителите си, я има музиката...
Въпреки че живеем в компютрите си, я има музиката...
Въпреки че не забелязваме небето, я има музиката...
Въпреки че сме забравили да бъдем хора, я има музиката...Въпреки че сме суетни егоисти до дъното на душата си, я има музиката...
Въпреки че не сме достойни хора, я има музиката...

Музиката покрива света като сняг и опрощава всичко грозно в нас... Тя замайва сетивата и притъпява съзнанието, докато вината ни започне да изглежда поносима. Музиката е нашата свръхдоза. Свръхдоза вдъхновение, свръхдоза опрощение, свръхдоза извинение... Извинение за грозното ни съществуване. Бягство от отговорността. Примирение с посредствеността. Пречистване. Пътуване през безкрайни снежни полета.
Просто...покой.

Brainstorming

Aurica was right... Inspiration does come, if you have it in you... You just have to start somewhere. With a song. A song dedicated to Pink Floyd. But so very alive in its own way.
Amazing how a song can unlock the beauty of autumn. The sky you haven't noticed in months... The majestic clouds over the mountain. Trying to find words to describe it...no words, it's like a perfect piece of music - complex, yet in perfect harmony. Airplane traces over the red autumn trees... Seems that we can add something to the beauty of the sky - plane stripes. :)

And after a while
You realize time flies...
And the best thing that you can do
Is take whatever comes to you
'Cause time flies...

She said nothing ever happens
If you don't make it happen...

Little yellow petals in the stroller of my sleeping child... This is the beauty of life... It should always make me cry...like now...

An old man glancing at the trash can... Just briefly, he seems ashamed...
A boy pushing his bicycle with a flat tire...
A mother saying the same syllable to her baby over and over again...
The smell of autumn...
And me, crying, listening to Porcupine Tree, and writing on the back of an old heating bill...
Writing...for the first time in months... Or years?
What makes me write?
Drugs and music.
But drugs are not the way. Or are they?
How do you unlock your mind?
When songs like this touch you once every 3 years?

on writing...

if it doesn't come bursting out of you
in spite of everything,
don't do it.
unless it comes unasked out of your
heart and your mind and your mouth
and your gut,
don't do it.
if you have to sit for hours
staring at your computer screen
or hunched over your
typewriter
searching for words,
don't do it.
if you're doing it for money or
fame,
don't do it.
if you're doing it because you want
women in your bed,
don't do it.
if you have to sit there and
rewrite it again and again,
don't do it.
if it's hard work just thinking about doing it,
don't do it.
if you're trying to write like somebody
else,
forget about it.
if you have to wait for it to roar out of
you,
then wait patiently.
if it never does roar out of you,
do something else.

if you first have to read it to your wife
or your girlfriend or your boyfriend
or your parents or to anybody at all,
you're not ready.

don't be like so many writers,
don't be like so many thousands of
people who call themselves writers,
don't be dull and boring and
pretentious, don't be consumed with self-
love.
the libraries of the world have
yawned themselves to
sleep
over your kind.
don't add to that.
don't do it.
unless it comes out of
your soul like a rocket,
unless being still would
drive you to madness or
suicide or murder,
don't do it.
unless the sun inside you is
burning your gut,
don't do it.

when it is truly time,
and if you have been chosen,
it will do it by
itself and it will keep on doing it
until you die or it dies in you.

there is no other way.

and there never was.

- bukowski