муминтрол

всичко около него е приказно
той може да прави халва
и да крачи в ритъма на снега
да си свирука всички песни
и да те гали като арфа
говори езика на децата
и има ключ за всички врати

отключѝ ме
като цвете, като име
изречи ме, изсвири ме
врата нямам, нито име
вярата не ще големи думи
ключът за тях не ѝ е нужен
но защо все пак го има?

точката

точката
зеницата
центърът
на ябълката
на окото
на знанието
за злото и доброто
средоточието на
мудра
мантра
янтра
тантра
клетка
яйцеклетка
аз
ти
плодова мандала
единство без маса
точка!
край.
на думите
и на телата
точка
и начало
на светлината

Поискаха от мен да те опиша. Но как да смеся акорда в дъното на всяка песен с дъха си и мига преди да се събудя? Как да изговоря топлината на гласа ти, който чувам в просъница с глава на бара? Как да нарисувам стъпките на еуфорията, която танцуваш в мен? Как да нарека връхчето на болката, която боде като стъкло в корема ми и шепне: "Страхувай се! Страхувай се! Страхувай се!" Как да изпея съня си, в който тихо и тежко витаеш като възможност? Как да призная страха и срама си, че те създавам? (Как не те бе срам, като го създаде, Господи?) Как да изкрещя усещането за теб... усещането за усещането за теб? Как да премълча, че се радвам, че те има и че трябва да те описвам? Как да се смаля достатъчно, че да мина през вратата ти? Как да превъзмогна ужаса, че ще остана без теме? И как... как... да разбера, че тук въобще не иде реч за тебе?

след съня
излизаш от бездната
и не си сам

dialogue with a river

Когато реката ти проговори
Когато вятърът в дърветата
Следва орбитите на планетите
На кръвта във клетките ти
И ритъмът на клеткитепланетитеклеткитепланетите
Слови през теб без думи
Когато структурата на листата е в сърцето ти
И в танца на момичето отсреща
И всеки дъх е свят
И всеки поглед - песен
Когато видиш нишките на изтъканото
И се вречеш да светиш по духа им
Тогава всичко ще е същото
Но тебе няма да те има

По-горе билото

Навън е крайно, навътре - безкрайно.
Навън е раждане, навътре - зачеване.
Навън е споделяне, навътре - диалог.
Навън е пустиня, навътре - градина.
Навън е тишина, навътре - ОМ.
Навън е ОМ, навътре...
Опа, няма значение! :)

На какво мирише смъртта?

На какво мирише смъртта?
Отвън и отвътре?
Отвън - на мърша и медузи
Отвътре - на лъчи, спирали
Отвън е празна, вътре - пълна
Вътре диша, вън те задушава
Топла като майчина прегръдка вътре
Ледена като шамар от татко вънка
Отвън приспива, вътре буди
Светлината й унищожава вън,
А вътре...
Вътре ти си светлина и смърт.

Как да стигнем в Румъния на Dark Bombastic?

[15:49:27] hindsight: да, може да отвлечем автобус, ще пуснем Дора напред да задава философски въпроси на шофьора
той ще се депресира и ще се самоубие

За истерията и наркотиците

На Р., Н. и А.

Аз съм счупен термометър.
В сърцето ми пее мандала.
В устата ми – Земята.
В очите ми – стружки от паяци, от които слънчасвате.
Когато се смея, се ронят стъкла, които пръсват телата ви на захар.
Ходя по камъните в ръцете ви и ги карам да звънят.
За закуска хапвам слънчев смях и сини пеперуди. За обяд – пост-рок, цветя и планети. За вечеря – Zep, треви и вятър. Нощем гълтам сенките ви и ги изплювам.
Аз съм жълтото цвете в паважа.
Аз съм тракането на влака: Тудуф-тудуф!
Аромат на треви през прозореца на купето.
Мирис на мърша.
Първа цигара с кафето.
Истеричен мак и морско синьо.
Най-вкусният кашкавал в планината след 9 дена глад и дирене.
Крада череши от дворовете ви и мириша на липи. Хвърлям вода към слънцето и гледам как блести. Присвоявам си обективната ви красота и чакам да ме приспи.
Водя ви при Мистър Грей да го питате взима ли наркотици.
Качвам илюзиите ви на стоп и ги запращам в небето. Оставям баба, дядо и детето да ви въртят в ябълка, докато не умрете. Да ви сочат с пръст и да ви се смеят от сърце няколко вечности – че сте толкова малоумни да не знаете:
„Тя просто е. Защото може. Защото така й харесва. Суууупер мноого й е кеф да е!” Докато не разберете, че няма думи, няма думи, тя е, тя е...
Уча смешна медицина. Мия лицето ви с планинска вода и ви давам мана, от която нямате нужда (която дори не е моя).
Обичам ви.
Обичам ви, обичам ви, обичам ви.
Как може да мразиш някого
Като на дъното на всеки
Е оная ми ти... прихнала мандала?

divine moments of truth

През любовта към сина ми минава любовта ми към целия свят.

Бумеранг

Аз съм стрела
Неподвижна във всеки един миг
За мен целта е измислица
Летя
И се забивам в себе си
Не се страхувам - аз съм страхът
Не дишам - аз съм дъхът
Не се въртя - аз съм кръгът
Не се движа - аз съм пътят
Не се оглеждам - аз съм отражението
Не чакам - аз съм четвъртото измерение.

приказка за безсмъртието

Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ...

Две са надеждите на подземния свят - Ана и Ирина. Те се люлеят на въже, завързано за човешкия ум и го теглят към другия край на Земята. Когато дръпнат прекалено силно, всичко изчезва.
Ана е бяла и добра. Ирина е черна и зла.
Ана идва, когато се запролети и разхожда майския вятър. През лятото Ирина се смее тихо, а през есента пристъпва. Тя е силата, която разлага плодовете и листата в земята.
Те са най-долу.
Ана и Ирина имат една цел: да накарат хората да спрат да мислят. Понякога, късно вечер в двойната люлка, сестрите водят дълги спорове дали да не накарат хората да спрат да виждат. Но май ги е страх, че ако ги накарат, ще изчезнат.
Смешното е, че никой никога не ги е виждал. Ако те опънат въжето, за да изтеглят някого, умът му се увива около него и той... ами, разбирате.
Там е работата, че всички си мислят, че Ана и Ирина знаят тайната на безсмъртието. Много смелчаги са тръгвали слепешката по въжето надолу, но малцина са стигали отвъд мъглата и реката.
Проблемът е, че това не е обикновена река - за да я прекосиш, трябва да се гмурнеш в нея, защото въжето пробива земята. Трябва да стигнеш дъното и да изровиш дупка. На края й те чакат Ана и Ирина.
Един единствен момък успя да говори с тях и да се върне, но за съжаление те му отрязаха езика и ръцете и сега не знаем какво са му казали.
Разбира се, не си представяйте как Ана реже хладнокръвно езици и ръце. Тя никога не би направила това. По-скоро би гледала с бяла необходимост в очите, как сестра й се къпе в кръв.
Всъщност има дни, в които едната от двете спи. Понякога Ана люлее Ирина в обятията си. Понякога Ирина поглъща Ана. Често едната сестра крие другата в крилете си.
Нашият момък трябва да е бил голям карък да попадне долу, точно когато Ирина поглъща Ана. Представям си как я поглежда в черните очи и пита: "Коя си ти?" Тя отвръща лукаво: "Не знам." Нашият не се отказва и пита: "Какво е да не знаеш?" (Не е глупав човекът.) Ирина се усмихва и казва: "Да не знаеш е да не можеш да кажеш."
В този момент момъкът се сеща за какво е дошъл и пита: "Каква е тайната на безсмъртието?"
"Не знам", отвръща Ирина (естествено).
"Каква е тайната на безсмъртието?"
"Не знам."
"Каква е тайната на безсмъртието?"
"Не знам."
Три дена и три нощи не се отказал смелият момък, докато в един миг не схванал, че тайната на безсмъртието е да не знаеш и сам помолил Ирина да му отреже езика и ръцете.
Разбира се, вие няма как да станете безсмъртни, като прочетете някаква приказка. Трябва сами да слезете долу да ви отрежат езика и ръцете. :)

nothing lasts...

Ана: Защо е умрял?
Дара: Наистина ли искаш да ти разкажа?
Ана: Да.
Дара: Защото е бил много тъжен...
Ана: И сега на небето ли е?
Дара: Да.
Ана: Защо не мога да го видя?
Дара: Защото като умре някой, вече го няма на земята...
Ана: Ти ще умреш ли?
Дара: Неее, няма скоро да умра!
Ана: Защо?
Дара: Защото съм млада.
Ана: Искам цял ден да си на земята!

 Yes, you're magnificent...
But you're insignificant!

...

Някой да ме научи как се боледува...

They Speak With Knives

На З., Л., Д., Х., Г. и М.

Ако това е езикът на ножовете
Това са единствените думи
Които искам да знам
Думи, които режат
За да дадат живот
Защото всичко става
Чак когато се откажеш
Вземи спокойно ножа от масата
И го забий в корема си
За да покълне светлина
Kураж да бъдеш огледален
Негатив на себе си
Абсолютно инобитие
Остави спокойно ножа на масата
По върха му - син покой
Виж се в ръцете на джуджето
Там, където
Дори ангелите говорят наобратно
Само ако ножовете можеха да говорят...

фонтанът

Кефи ме това дърво
Листата му светят
Клоните му са корени
По ствола му тече ток
Не го пипай
Да не светнеш като крушка

circumlunar

обичам те, мая
ти си част от мен
но аз не съм ти
аз дори не съм аз
защото съм в теб
но теб те няма

A With Living

Trust the shuffle
Turn on the volume
Close your eyes
And ride

Do nothing
Make nothing
Say nothing
Think nothing
Being right feels good
But feeling right is best

Death?
I've been dead for years
I just never saw it
Look ma, no eyes!

I write the lines for your silence
Your bluffs are empty
Your roads are empty
You can't control us
You can't control us
Anymore

The name of the game is Life

загуба на настояще в спомен за болката

На Д.Р.
Съблечи паметта от настоящето. Горещо му е и не може да тича, да се пързаля и да се люлее. Спокойно. Няма да настине. Винаги можеш да го облечеш, като му стане студено. Сега го остави да тича.

смях

Искам да съм бременна с теб
Позволи ми да те обичам,
Както бих обичала детето в утробата си
Дали ще мога?
Да обичам смеха ти, когато си вън от мен
Да обичам смеха на всички хора в утробата си?
Да те приема в нея,
Щом вече съм била в твоята?