Tenhi - Saivo
Лежиш в прегръдката на майка си. Тихо - като в стая от памук. От небето свети сняг и мирише сладко. В далечината отеква пиано - чисто като дете в утробата. Цигулките топлят като ръка, която гали корема. Звънът на китарата осветява пианото. Гласове приспиват човек на смъртния му одър. Пианото все още е далеч - зад мъглата на съня. Меланхолия пристъпва тихо, обидно тихо... Разцъфва във акорди. И през облаци печал се процежда кратко щастие. Валсът на тъжната надежда. Валс с призрак. Да, тук мъртвите могат да танцуват или поне си вярват, че могат. Виолончелото тъче бял пашкул и увива света. Песен по-късно той се ражда и полита като пеперуда в църковни прашинки и лъчите на мъжки хор. Всичко е тленно, дори гласът на оплаквачите, пеещи смирено след ковчега.
9 isa
Крайно време беше не само пост-рокът да влезе в блека, но и блекът да влезе в поста. Един от коментарите за Empros в last.fm беше: "Този диск е толкова тежък, че не мога да го сложа в уредбата", с което съм напълно съгласна. На моменти почти имаш чусвтвото, че този албум крещи. Някъде много дълбоко обаче, погребана под пластове снежни китари, виещи се бас линии и приглушени барабани, се носи мелодия, която напомня глас без да е глас. Думите не са ясни, по-скоро приличат на въздишка. Нищо от това не е истина, разбира се, тъй като Russian Circles са и ще си останат инструментална група. Най-после американското трио изхвърли самоналожената си сдържаност и се развихри в "Empros", както никога преди. Наситеността на рифовете по-скоро приближава Russian Circles до Karma to Burn, отколкото до Red Sparrows. Не че изведнъж са решили да правят стоунър - но все пак нишката се забелязва. Влиянието се чува още в първата песен "309" (хех, поне едно парче, която не е кръстено на техен приятел), чиято стена от звук внезапно се разтваря в скърцащ бас. В последните три минути басът е толкова подземен и дуум, че ти иде да загазиш лампите и да запалиш свещи. Първата песен, която групата пусна онлайн, беше Mladek (кръстена не на кого да е, а на шофьора им). Никога няма да простя на Russian Circles подлия номер в тази песен, който ме накара да си помисля, че дори и тази прекрасна група, която никога не е правила слаба песен, се е "изпопила". Песента започва весело и пластмасово и наистина те кара да мислиш, че групата нещо е мръднала. В един момент музиката прави такъв завой към необичайния звук и оригиналните идеи, че ти се завива свят. Явно тази песен е предназначена за неизкушените любители на попа, които подмолно да бъдат подканени в шизофреничния мрачен свят на Empros. В края на албума с Praise Be Man, групата най-сенте изпуска юздите и оставя музиката да диша, което се оказва въздействащ контрапункт. Над 60-тарски акустични китари се носи истинска песен, която най-после е в състояние да говори след битка с петте гиганта преди нея. И така остатъчният му вкус е мек и топъл. Освободени от принадлежността си, Russian Circles доказват точно това. Не само шумът е тих, но и безмълвието е оглушително. Едвард Мунк би се гордял с тях.
За фенове на: Red Sparrows, Karma to Burn, Pelican, Caspian, Isis
7.5 isa
Tenhi - Saivo 
