Tenhi - Saivo Лежиш в прегръдката на майка си. Тихо - като в стая от памук. От небето свети сняг и мирише сладко. В далечината отеква пиано - чисто като дете в утробата. Цигулките топлят като ръка, която гали корема. Звънът на китарата осветява пианото. Гласове приспиват човек на смъртния му одър. Пианото все още е далеч - зад мъглата на съня. Меланхолия пристъпва тихо, обидно тихо... Разцъфва във акорди. И през облаци печал се процежда кратко щастие. Валсът на тъжната надежда. Валс с призрак. Да, тук мъртвите могат да танцуват или поне си вярват, че могат. Виолончелото тъче бял пашкул и увива света. Песен по-късно той се ражда и полита като пеперуда в църковни прашинки и лъчите на мъжки хор. Всичко е тленно, дори гласът на оплаквачите, пеещи смирено след ковчега.
9 isa
No comments:
Post a Comment