Love / One

Действие n

Тъмно. На стената е облегнато голямо огледало. Ния и Дара влизат. Сядат на пода една срещу друга.

Дара (чуди се дали да каже): ...отчаяното желание да споделиш халюцинацията си със света...
Ния: Няма как, душичке.
Дара: Ето това е трагичното.
Ния: Защо да е трагично? Виж го от друга перспектива. Това му е забавното. Играта на различните халюцинации.
Дара: Но... но, то е толкова красиво, Ниичка, искам всички да го видят! Хахахаха, искам всички да ме прочетат!
Ния: Ама всеки си има едно такова красиво в душата - няма нужда да им показваш своето.
Дара: Ама ти си в моето, Ниичка, ти си вътре.
Ния (усмихва се): Не ме товари с тази отговорност, Дара. Не ми давай тези крила.
Дара (плаче): Ама те... те не тежат, душичке!
Ния: Защо тогава ми ги даваш?
Дара (смее се): Хахаха, лети сама, а?
Ния (усмихва се лукаво и поглежда към огледалото): Яяяя! Я-я-я-я-яяяя!
Дара: Не, не, не, не!
Дара: Хаааа!
Дара: Дали сме луди?
Дара: А не, бе! Прибрахме се вкъщи след работа, изгасихме лампите и седнахме прегърнати пред огледалото.

It's calling / killing me.
And in my darkest moment, fetal and weeping
The moon tells me a secret - my confidant
As full and bright as I am
This light is not my own and
A million light reflections pass over me