Взехте ми небето

Небето те изяжда
Не небето над NY
Oнова, сивото, огромното
Над Берлин
Където ангелите не са руси и високи
А човеци
Глупави маймуни
Не знаят ли тези ангели
Че Раят има достатъчно,
че да ни погълне

Защото с Aurica бяхме деца заедно и откривахме света, без да се познаваме - пишехме си писма на немски в продължение на 4 години - тя в сивия Берлин, аз в пролетна София - всяка вечер по 13 страници, на лунна светлина и планинска сянка и после тя не пожела да се срещне с мен в Берлин. Прати ми тази снимка.
Направи ме човека, който съм и не пожела да се видим. Въпреки че трябваше да се пазим една друга от порастване. Както и да е, простих й. Не мога да не я обичам. Тя е моят ангел.

Историята е епична. Писмата са изгубени. И ме е толкова страх да посегна към нея, защото не искам да се упражнявам върху нея, разбираш ли? Искам да я напиша съвършено.