Ангелите в софийските трамваи са в отпуска. Празни погледи, в които отдавна не дебне спасение. Дядо с Моисеева брада, огромни ръкавици за електрожен (така трябва да е изглеждала дядовата ръкавичка), качулка, която не топли (защо все я намества?), чанта от стара дамаска (би отивала на някой хипстър), панталони на едри кръпки с бял конец (най-големите бодове, които съм виждала) и толкова кални обувки (трябва да има градина). Държи ръцете си прегърнати, както когато умираш от студ, бърка си в очите с работническите ръкавици. Може да ти каже истината за всичко, но знае, че няма смисъл.
Зад него друг дядо - като излязал от Елинпелинов разказ - с кожух и калпак: "Ааайде, да се приготвяме... да слизаме."
Писателят трябва да обича своите герои. А може би ние сме техните ангели?
No comments:
Post a Comment