Сърби ме гърлото
Сърбят ме гласните струни
Искам да изкашлям истината
Но не мога
Сърби ме кожата
Впивам нокти
И потъват
Лудите наричат това лудост
Будните наричат това ад
Искам да кажа нещо
Но гласът ми се губи
В жужене на кошер
В свистене на люлка
Истината не е истина
Илюзията се вижда с илюзия
Свалям думи от себе си
Както се свалят дрехи
Както се свалят тела
Но какво ще стане
Ако сваля очите си?
"I've been mad for fucking years, absolutely years, been over the edge for yonks, been working me buns off for bands..."
"I've always been mad, I know I've been mad, like the
most of us...very hard to explain why you're mad, even if you're not mad..."
Гърлото болезнено сърби, сякаш в него са навряни някакви тръби. Мога аз да стена само от сърбеж, кофти е - претърпява някакъв растеж. Нежно почесвам го с лъжица, искам да ми викаш гърлената жрица. И ето чаят, по рецептата на Криска стана, моли се ти сърбежът да го няма!
ReplyDelete