Разходка със завит свят на Хайдегер за забравено зарядно

Някъде в алтернативна вселена се разхождаме в снега и слушаме унищожителна музика по цял ден всеки ден. Някъде снегът не спира никога и не се трупа върху ни, защото има други физически свойства.
Някъде в алтернативна вселена те срещам на улицата и те целувам.
Някъде държиш косата ми, докато повръщам.
Някъде цигарите правят света прекрасен, но не и ужасен.
Някъде снежинките нямат нужда от изтупване.
Някъде в алтернативна вселена трамваят вече е дошъл или никога няма да дойде.
Някъде всичко това вече се е случило.
А някъде не е.
Някъде ти си прекрасен. А дали наистина си прекрасен? Това никой не знае.
Някъде вратите към невъзможното са бранденбургски и това е добре.
Някъде хората в трамвая са безинтересни.
Някъде светът не става черно-бял, когато музиката спре, защото е впита в умовете ни. Някъде слушалките още не са изобретени. Там музиката унищожава всеки миг. И не боли.
Някъде в алтернативна вселена в трамвая се освобождава място и аз потъвам в Хайдегер.
Да, това някъде е сега.
Някъде всеки миг е "ето-на". Някъде месецът е "ето-на" и зимата е "ето-на", и снегът е "ето-на". Някъде истината е нищо. Това някъде е тук, ето на!
Някъде капките по стъклото са човешки пътища, замръзнали в писателския ум.
Някъде опиянението, което вижда техните пътеки като човешки животи е постоянно.
Някъде спомените от тези животи са "ето-на" и не болят.
Някъде в алтернативна вселена се качвам у дома и отпивам глътка вино, за да спре да ми се повръща.
Някъде не мисля за теб на този балкон.
Някъде всичко вече е станало, става и ще стане. И това унищожава.
И е толкова прекрасно, толкова... освобождаващо.
Някъде в алтернативна вселена зарядното го няма, лаптопа го няма и не живеем в тези черни кутийки.
Някъде, ето на, въображението ражда станали светове.
Някъде нищо не може да те отклони от центъра на равновесието вътре в теб.
If wants and needs divide me then I might as well be gone.
Някъде ме няма.
Някъде не съм машина за създаване на смисли.
Мога ли да си го представя?
Не, дори представянето е лъжа. Дори представянето е лепване на смисъл.
Някъде разумът е строшен на парчета.
Някъде до мен някой стене сладко и ме връща в тялото ми.
Свят момент, идея си нямах колко е свят.
Свят и наблъскан със смисъл, чак до гадене.
Моментът, в който се влюбваш в светия свят.
Някъде това малко момиче не мръзне по пуловер в най-големия сняг.
Някъде в ръцете й няма бебе, увито в хавлия, да фък, хавлия!
Някъде в алтернативна вселена аз се качвам горе и й нося едно от десетте си палта.
Някъде бъркам в джоба си и й давам шепата със стотинки.
Някъде баща й просто й купува едно шибано яке втора употреба за 2 лева!
Някъде аз осъзнавам колко маловажни са псевдофилософските ми терзания.
Някъде тези мисли не ме опияняват, а ме отвръщават.
А някъде истинната свобода е просто "оставяне на съществуващото да бъде".