15.8.11

Градът – такъв какъвто е...


София ухае топло и мига. Казва:
„Слей се с мен. Заспи във мен.
Сенките ми ще те покрият. Очите ми ще те пазят от невидими вълци. Колите ми ще те подминават без да те видят. Луната ми ще диша в теб.
Спусни се по мен, усети кожата ми под себе си. Гладка и сива. Разровена и грапава.
Аз съм твоя, твоя...
Пътищата ми са твои. Ветровете ми са твои. Нощта ми е твоя. Песента ми е твоя.”
Гледа те тиха и разгърната, голяма и нежна. Разтваря улици и те прегръща.
Posted by at
Labels:

3 comments:

  1. highway blues16 August, 2011 00:06

    Иска ми се някой ден да мога да я усетя така. Засега е само онзи голям град, в който отивам заради университета и библиотеките. :)

    ReplyDelete
  2. еBalchev16 August, 2011 11:06

    Кофия мирише лошо и нашепва с вонята си: "Умри във мен. Миазмата ми ще те задуши. Мрачните квартали няма да те спасят от глутниците озверели кучета. Раздрънканите пернишки голфове няма да те оставят да заспиш дори за миг. Луната ще ти се надсмива отгоре. Разлагай се с мен, усети мизерията. Прашна и сива. Разкъртена и гнусна. Аз съм твоя, твоя... дупките по улиците ми са твои. Ужасът и безразличието ми са твои. Писъците ми са твои." Зяпа те с празен поглед, разшлякана, пренаселена и брутална. Разтваря пропасти и те поглъща.

    ReplyDelete
  3. Dora16 August, 2011 11:09

    Андрей - президент!

    ReplyDelete

Subscribe to: Post Comments (Atom)