Лъчи разкъсват гърдите ми
Хиляди души излитат
Греят с несветеща светлина
След тях идват гълъбите
Малки и сини - водни
Почти като птичката на Буковски
Заливат и давят душите
Които не знаят, че са риби
Всяка има камък на шията
Който я тегли стремглаво надолу
Докато не й пораснат
Перки, опашка, хриле
Най-после съм у дома
No comments:
Post a Comment