И летиш над гладко езеро, и езерото се облива в розова светлина, и ти обхващаш езерото и свелината в себе си, и те се превръщат в малко стъклено топче, което ти поглъщаш, и топчето попада в корема ти, и се превръща във снежинки, които обгръщат сърцето ти, и то се заскрежава, докато не се сгрее от целувка, тогава пак политаш над езерото, което пак се облива в розова светлина и става на топче, което ти изпиваш, и то те сгрява, и от сърцето ти израства дърво, в душата ти става пролет, и дърветата на сърцето ти се блъскат в стъклената обвивка на тялото ти и не могат да избият навън, да счупят прозорците на тялото ти, и тогава то става на топче, което някой друг изпива, и падаш във вътрешностите му, където има много други топчета, много други хора, които строят градове и поглъщат други стъклени топчета, които някой друг поглъща, които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща, но всъщост те не знаят, че топчетата са молекули от въздишки, въздишки от разбити илюзии, въздишки от прекалено много любов, когато толкова много обичаш, че не можеш да си поемеш дъх, но всъщност дишаш с пълни дробове, и не вярваш, че някога ще спрещ да дишаш, защото човек не може да се задуши сам, и не знаеш, че самият ти издишаш молекули от въздишки, които някой друг поглъща, за да станат на снежинки, на дърво, на жарко слънце или на листо, което някое дете намира и дава на майка си, за да сгрее заснеженото й сърце.
No comments:
Post a Comment