да йеее...

Ния: Просто си забравила. Винаги е имало съмнение.
Дара: Не е вярно.
Ния: Ама какво искаш да е?
Дара: Просто да е. Винаги съм имала... е-та.
(смях)
Ния: Не са били е-та.
Дара: Не, бяха е-та, а сега трябва да чакам да стане... е!
Ния: Ще стане...
Дара: Сега трябва да се построи е-то. Защото не е е.
Ния: А какво е? Ъ?
(смях)
Дара: Ъъъ?
(смях)
Ния: Има нещо много филмово в този момент: застанала на вратата - леко рошава, в синя рокля, яде някакви странни плодове и ми говори за е-та. Мисля, че ще станеш писател!
(смях)
Дара: Орисваш ли ме? Чакай, чакай, как започна разговорът? Откъде тръгнаха е-тата?
Ния (хваща Дара за раменете): Успокой се. Спри да документираш!
Дара: Откъде тръгна разговорът?