unstory for sølve

I wanna tell her story.
There is no way to tell this story. It's too long, too complicated, too powerful. I would write a novel with our tons of letters in it but even they got lost, and she won't send them back to me. It's so terrifying when you're standing in front of a character and thinking there is no way, no way to breathe life into them. Yesterday in Gotscheff's Medea a sweet aunty was playing the narrator. She was small and unsure, and the main characters were hugging her and crossing their fingers for her.

Искам да разкажа за нея.
Няма как да разкажа това. Прекалено е дълго, прекалено е сложно, прекалено е силно. Бих написала роман с тоновете ни писма вътре, но дори и те се загубиха и тя не иска да ми ги изпрати. Толкова е страшно, когато стоиш пред някой герой и си мислиш, че няма как, просто няма как да го съживиш. Вчера в "Медея" на Гочев имаше една миловидна лелка, която играеше разказвача. Тя беше малка и несигурна, а главните герои я прегръщаха и й стискаха палци.