Баща: Това име вече загуби първоначалния си смисъл. То имаше смисъл, когато бяхме формацията към студиото на Балкантон. Сега за нас това значи една институция, която е запазила своята религия, защото ако нямаш религия за тези неща, ти я превръщаш не в институция, а търговски инструмент. За нас ФСБ никога не е била търговски обект. Изхранваме се с други неща. Максимума, който сме постигали финансово, е да не загубим. ФСБ винаги е била нещо като църква, като клуб, в който има малко хора, които имат нужда да се занимават с музика. Това, което ни сплотява, е усещането, че хората имат нужда от това, което правим. Това е едно благородно чувство за удовлетворение. Особено когато виждаш, че хората се интересуват – например новият албум е изтеглен от сайта около 450 хил. пъти. Тези неща няма как да се обърнат в пари.
Син: В момента тези три букви заемат цялото ми ежедневие. Според мен връзката с студио „Балкантон” не е загубена. Балкантон беше символът на музикалната култура в тази държава и тя го унищожи. Името на групата напомня за неговото съществуване. Сега нямаме такава организация.
Защо пуснахте албума си „FSB.” безплатно онлайн?
Според мен ако го бяхме пуснали в продажба, щеше да стигне до много малко хора. А ние имахме нужда да се чуе. По-добре да стигне до много хора без да спечелим нищо, отколкото да не стигне до много хора без да спечелим нищо.
Какво е FSB Symphony?
Баща: За нас това беше нещо като катарзис и може би най-голямото музиканстко предизвикателство. Това са 90 души на сцената. Симфоничният оркестър е най-старият човешки апарат, който е в състояние да изрази всички емоции и абстракции, които музиката носи. Той допуска една голяма илюстративност в музиката и сега си давам сметка, че сме се занимавали да пресъздаваме оркестър със синтетайзъри. Мащабен проект, който не може да се осъществи без подкрепа от различни обществени сили. Нещо, което винаги сме отлагали. Ние сме първите български изпълнители, които ще свирят със симфоничен оркестър. В началото всичко изглеждаше много просто, сега разбира се, е доста по-сложно. Но никакъв звукозапис не може да се сравни с живи 90 човека, които свирят на сцената. Това е гигантска човешка енергия, само си я представете!
Син: Проект, по който работя цяла година, ежедневно по осем часа. Нещо много чакано, което се радвам, че успяхме да осъществим въпреки цялата бумажтина в България.
От кого е повлиян проектът?
Баща: Такова нещо всъщност никой не е правил. Обикновено оркестърът допълва музиката на изпълнителя – като при Металика или Стинг, например. Целият окестър се увива около изпълнителите и се наглася към тях. При нас оркестърът действиетелно изпълнява музиката на ФСБ. Това е нещо като мюзикъл или филмова музика. Това е по-скоро симфоничен концерт – в него почти няма рок енд рол.
Защо пропадна концертът в Бургас?
Баща: Общината не успя да ни осигури необходимите организационни условия. Те искат да си платим хотела и озвучаването, което е смешно. Те ни казаха, че сме външна продукция. Как станахме вътрешна продукция в Пловдив, а в Бургас сме външна? За съжаление, Бургаската филхармония беше много добре подготвена, но явно други неща са по-важни. Ние дори не искаме хонорар, искаме просто да го организират.
Как решихте Румен Бояджиев-син да направи оркестрациите?
Баща: Румен е уникално подготвен. Той може да пише партитура на пейка в парка без пиано. От новото поколение не познавам такива оркестратори. Той твърди, че тази музика е предопределена за оркестър. Не сме очаквали синовете ни да станат музиканти, но при всички положения загубата от това те да станат музиканти, беше те да станат едни меломани – да познават цялата музика, да са пълни с дискове вкъщи, по-лошо от това не можеше да стане. Аз не виждам какво лошо може да се случи с едно дете, което се занимава с изкуство. Само може да се облагороди. Рискът беше малък нещо лошо да се случи, но рискът беше голям те да станат музиканти. Нямаше как да не попият, защото те слушаха тези дискове, които ние слушахме вкъщи, тези коментари, които правехме и това изгради ценностна система към музиката, която прерасна в някаква отговорност. Другият ми син пък е DJ в Ибиса. Във Facebook едва ли не ни обвиняват в някаква музикална шуробаджанащина, не мога да разбера защо се дразнят хората – в България останаха толкова малко музиканти, които знаят какво правят. Никой не говори за това как свирят, а за това, че са ни синове. Аз им отговорих, че сме свободно предприятие и ако искаме ще си вземем и жените и децата! Защото, както знаете, и жена ми (Даниела Кузманова, бел. ред.) пише текстовете.
Син: Защото обичам тази работа, идва ми отвътре и човек има шанс да стане добър само в нещо, което обича. Ако обичаш търговията, ще бъдеш добър търговец, ако обичаш музиката, ще бъдеш добър музикант. Получих много свобода и доверие при оркестрацията, които се надявам да не съм проиграл. Според мен няма нищо лошо човек да работи с родителите си, които са го възпитали, отгледали и научили. ФСБ заема много голямо място в моя живот. Благодарение на ФСБ аз съм получил добро музикално образование и възможност да работя в тази професия, която е много трудна. Тази приемственост за мен е изключително важна.
Кои 3 албума бихте взели със себе на самотен остров?
Баща: Gino Vannelli - Canto, George Duke - Guardian of the Light и Yes – Talk.
Син: ФСБ – 78 Оборота, Панчо Владигеров и Морис Равел.
Какво слушате в момента?
Баща: В момента ми е много приятно да слушам RnB. Сега като стана такъв феномен на улицата, малко ми омръзна обаче. Слушам Earth, Wind & Fire редовно вкъщи, Pat Metheny – Secret Stories – изключителен албум. И по-ранните албуми на Sting. Sting ми е много любим, но понякога се усеща как той малко дърпа нещата назад, към себе си, за да не отиват много-много към другите музиканти. А аз много харесвам неговия китарист – Dominic Miller.
Син: Италианска опера, Николай Капустин, Хърби Хенкок, Тото. Напоследък чух един млад контрабасист, който прави страхотен импресионистичен джаз – Авишай Коен. Но изучавам музиката, минавам я на рентген. Аз никога не мога да слушам музика за удоволствие – след първите два такта аз вече слушам какво се случва вътре.
Коя е любимата ви песен на ФСБ?
Баша: Напоследък започвам да си давам сметка – особено покрай този концерт, че песента „В средата” има голямо значение за мен. Тя е изключително трудна за пеене - с високи тонове, почти в диапазона на Лили Иванова и се притеснявам там да не рухна. А и текстът на Калин Донков има такова култово значение за мен, енергийно ме смачква, просто ме каптира и аз прави много усилия да не се разплача.
Син: Може би „Протегнах две ръце”. Тя се получи най-емоционално според мен за концерта. Получи се нещо ново като концепция и много ми хареса.
Какво щеше да стане, ако се бяхте родили на Запад? Щяхте ли да достигнете ранга на Genesis или Gentle Giant?
Баща: Аз четох някакви интервюта на втория ни албум в международни сайтове, че го считали за едни от най-актуалните албуми за онова време (78 г.), дошли от абсолютно непредвидими места и че само групи като Genesis, Yes и Gentle Giant са имали подобна стойност. Така че можи би бихме имали такъв шанс, ако се бяхме родили на Запад. Основното препятствие пред ФСБ е, че ние никак не се харесахме на английски. Защото ако имахме самочувствие, че можем да изпращаме правилни послания на английски, щяхме да имаме много по-голяма аудитория.
Син: Щяха да бъдат много повече. По простата причина, че Genesis и Gentle Giant са верни на един стил, от който не мръднаха в цялата си кариера. Докато ФСБ имат една типична българска черта, която е положителна – те се прехвърлят от джаза към рока, асимилират се с времето. Разнообразието на тяхното творчество щеше да им донесе повече почитатели от най-различни социални групи. Докато при Genesis и Gentle Giant нещата са много интелектуални и те задържаха този стил, което не е лошо. Но музиката на ФСБ е по-комерсиална и щеше да стигне до повече хора.
Какво е музикалният експеримент за вас днес?
Баща: Аз се страхувам от думата „експеримент”, защото ние всички се занимаваме професионално с музика и имаме класическо образование. В думата „експеримент” се корени най-страшният възможен вирус, понеже хората не могат да разберат дали една музика е случайна шарлатания. Те виждат разлята боя, върху която е ходил кон и казват „Ей това е изкуство!” А всички ние знаем, че това е пълна шарлатания.
Син: Експерименталната музика е музика, направена от хора, които не знаят как се прави музика. Не може да екпериментираш преди да си овладял перфектно класиката и да познаваш всяка една нота от творчеството на всеки един композитор. Тези, които експериментират, повтарят и то доста глупаво, неща, които са измислени много, много отдавна. Аз мисля, че в музиката може да се измислят още неща и дори връщането към старото, към класическата музика, сега направено, то не може да повтори по никакъв начин това, което е било. Времената са били други. Историята има значение, когато е била настояща. Сега дори ако изпълним Бах, той изобщо не звучи по същия начин. Ние без да искаме правим нова музика и екпериментираме. Но това нещо да се превърне в цел, е просто задоволяване на егото. Може би малко крайно звучи, но така мисля.
