октомври 2002

Dark Tranquility - Nether Novas
За свое оправдание, държа да кажа, че е писано преди 9 години под влияние на много My Dying Bride, Dark Tranquility и разбито сърце:

Питай ме как съм...
Представи си най-дълбоката тъга:
Есента
Представи си най-тъжния копнеж:
Червено нощно небе...
Представи си най-дивото отчаяние:
...и свиреп безснежен студ...
Представи си най-разраненото щастие:
...зла и мокра ноемврийска вечер...
...и топлина...и мрак...
Представи си, представи си
Най-безутешната
Тиха
Утешителна апатия:
Празно, оловно-сиво небе
Представи си
топлината-в-мрака, светлината-в-студа
светлината-в-мрака, топлината-в-студа
Представи си
Морето.
Спомни си
Нощната буря
Представи си как чакаш
Най-зловещата песен на вятъра,
най-зловещата песен на вятъра плачещ
и никога, никога вече не ще я дочакаш
Представи си, че нямаш право на смърт.
И ще разбереш как съм.

Детски спомени от Прехода

А Луканов, a Луканов, а Луканов – джастапрас!
Така ни пееха.
Бяхме твърде дребни да знаем думичката „педераст”.
Блага Димитрова стачкуваше в задния ми двор (градинката при гроба на Вазов).
Каза ми, че не е яла от 3 дни.
Ближеше сол и пипер от дланта си.
„Имат вкус на пържола”, каза ми.
Пускахме чай на стачкуващите през прозореца в термос, завързан с коноп.
Пеехме „Аз не съм комунист” като американска поп песен, която не разбираме.
Правехме импровизирани живи вериги в хола.
Гледахме речите на Костов от върховете на дърветата.
Всеки имаше собствен клон на джанката пред Общината.
Дори не се учудвахме на тълпите, стелещи се от Александър Невски, по Цариградско до Младост.
Просто дървета, между които се разхождахме.
Това беше нашето детство – митинги, на които ни влачеха, без да знаем защо.
Така и не ни обясниха. Или пък не ни интересуваше.
Майка ми ме натика през прозореца на Народното събрание, докато го замеряха с камъни и горящи дървета. „Кого видя?”, ме пита после.
Трябва да съм видяла исторически личности.
Не помня.
Помня, че бях объркана и не знаех какво се случва.
Бях на 6.

Random Kavarna Thoughts

Per Eriksson, снимка:  Metal Katehizis

1. Opeth са извънземни.
2. Loud Concerts rock. Страхотни професионалисти.
3. Dreamshade са ужасни, но играят добре плажен волейбол.
4. И са секси.
5. Илия Темелков прави готини снимки.
6. Katatonia имат яки слънчеви очила.
7. Глътнах си езика, като заговорих Андерс.
8. Беше култово да ги гледам как си хапват с басиста на изтърканата соцмасичка.
9. Трябва да има зимни метъл фестивали.
10. Katatonia изглеждаха така сякаш мразят концерти.
11. В един момент на барабаниста му беше толкова горещо, сякаш искаше да стане и да си тръгне.
12. Katatonia на слънце и 35 градуса е углавно престъпление.
13. Когато Йонас посочи яркото слънце, пеейки „How cold is the sun?”, направо ми дожаля.
14. Той е срамежлив и се притеснява да си покаже лицето.
15. На Meet&Greet-а гледал в земята, сякаш никога не е срещал фенове. Awwww... <3
16. Nephilim! Беквокалите. \m/
17. Виках прекалено много. :/
18. Jonas: “This song is about this guy [he points at Per Eriksson]. He’s my twin.”
19. Доста хора им знаеха текстовете. :))) (Което си е постижение, щото тия текстове не са лесни)
20. Открих двама души, които се съгласиха, че звукът им беше размит и неконтрастен (за разлика от този на Paradise Lost например). Роси, Жерар ;)
21. Следващия път в зала „България”. Hint, hint, Тангра...
22. Тениската с Unfurl е нечовешка.
23. Девойките от „На тъмно” лъжеха, че продават оригинален мърч.
24. Katatonia: “Are you waiting for Paradise Lost?”
Moonspell: “We are sharing this stage with some great musicians: Katatonia, Paradise Lost, Sylosis, Tiamat and Opeth”
Да забелязвате кой липсва и в двете изказвания?
25. Sonata Artica те карат да се самонараниш, само и само да млъкнат. Явка ;)
26. От друга страна стават за всякакви танци: кючек, ръченица, туист, „Криминале”, макарена, конна езда... Илия ;) Dance Festival Kavarna!
27. Вокалът им има ужасния навик да те събужда от сън с крясъци.
28. Paradise Lost предизвикват интересни трипове.
29. Бяха кристални. Перфектен звук, перфектни вокали, перфектен сетлист. (Само A True Belief липсваше... Тошко ;))
30. Aaron Aedy е невероятен! С такова удоволствие свиреше и беше тоооолкова огромен. Като action figure.
31. Ник: „И сега ще пийнем малко от местната бира... Как се чете това? А-пу-ха-ха? Апуаха.”
32. Що за родители са това, които си водят пеленачетата и едно-двегодишните деца на такъв фестивал?! То бива, бива метъл, ама тия са за затвор.
33. Казах ли, че Opeth са извънземни?
34. Тях и в 12.00 на обяд на 40 градуса да ги бяха изкарали да свирят, пак щяха да са съвършени.
35. Парадоксално, тревата на стадиона беше по-чиста от седалките.
36. Кебапчетата и кюфтетата бяха pure fucking metal!
37. Цените не бяха надути като на други фестове. Водата и кебапчетата бяха по левче. :)
38. Камен бряг на лунна светлина. Сюрреалистично.
39. Колата на Асен Тахчийски е най-яката кола на света. The-Isis-Opeth-Tool-Grails-Trololo-Car.
40. Хотелът на автогарата в Каварна е супер. 10 лв/вечер, чисти чаршафи, секси обща баня, телевизор и хладилник! о.О
41. Още един сладолед никога не е достатъчен. (Сладоледите в Каварна са по левче. След четвъртия ме беше срам да ям повече.)
42. Общината на Каварна изглежда чудно, отпред има много яка стена с рок мотиви. По сградите има огромни снимки на застаряващи рок звезди. :D
43. Не знам кой правеше саундчек към 17.00 на втория ден, ама много се лигавеше и пееше фолклорни песни на шведски (подозирам, че беше Микe).
44. Купих си мешка на 36 години за 2 лева! Има си печат „Качество и контрол ‘75”.
45. Втория ден нямаше слабо.
46. Казаха ни, че Sylosis са били много добри, яд ме е, че ги изпуснахме.
47. Вокалът на Tiamat се оказа много badass пич. Адски стабилна банда. Моите почитания, не очаквах така да забият. След като ми се стори, че бяха по-добри от всички групи до момента...
48. Накрая се включиха вокалът, китаристът и барабанистът на Moonspell (на чинелите, хахаха!) и стана голям мармалад.
49. Moonspell имат невероятен контакт с публиката.
50. Въпреки че не съм фен, трябва да призная, че са много добри музиканти и имат готини фенки.
51. Фернандо правеше заклинания на португалски. :)
52. Пълната луна изгря точно по време на Full Moon Madness.
53. Редки тениски: And So I Watch You From Afar, Sigur Rós – ярко синя! (radioactive toy), My Dying Bride, Sylvan, A Perfect Circle, Mastodon (последно това Распутин ли е или дядото на някого от тях?), Angels Walk Among Us (Калата), Fen (Тошко), Smallman (Христо).
54. Поздравявам човека с тениската на ASIWYFA и той: „Знам си, че на такива фестове трябва да си хипстър!”
55. Цонко (кметът) беше с тениска на Dream Theater.
56. Преди концерта Opeth пуснаха целия Mer De Noms на APC. \m/
57. Писах, че на живо Opeth звучат почти като в студио. Поправка: звучат МНОГО по-добре. Много. По. Добре.
58. Мислех си, че ще скачам и ще откача по време на Opeth, но вместо това се хванах за главата и стоях така през 90% от времето. Даже по едно време си поседнах, щото ми се подкосиха крачката.
59. Нищо не може да опише колко добре свириха. Няма смисъл и да се опитвам. Kavarna Delivered, indeed. Асен ;)
60. В един момент просто се чудех: „Къде попаднах, по дяволите?!”
61. Леголас. Nom nom nom. Храна за очите и ушите. Казаха ми, че заеквал, но имал няма такава приятелка.
62. Тежките вокали на Микаел бяха като от машинка и не ми е ясно как успяваше толкова бързо да превключи към най-чистите и верни вокали, които ехтяха из цяла Каварна.
63. Имаме си втори Леголас! Клавиристът е много готин - не само свири, но и пее добре. Някой каза, че бил свирил и с Тiamat?
64. Разбира се, мечтата ми беше да чуя на Микаел простотиите и тя се сбъдна напълно.
65. „Why the fuck haven’t we been here before?!”
66. “You know what we’re gonna do now? We’re gonna have ourselves a Rock&Roll party!”
67. The whole audience claps and screams “O-PETH” as if it were a soccer team. Mikael: ”OK, that’s enough… Hush… Hush… Shut up!... SHUT…THE FUCK...UP!”
68. “You know, when I was 10 years old, we used to have parties and I was in charge of the music. So there was a LOT of heavy metal. But I wasn’t stupid. All I cared about were, of course, chics. So in the backroom I had a whole cassette (it was cassettes at the time) with Scorpions. I think there was even some Lionel Richie on that cassette. He’s pretty good in fact, except for the funky parts… So I’ve always loved ballads. That’s why we decided to make a ballad album and now we’re gonna play a song from that album.”
69. “That same year we released a really heavy record separately from the… pussy magnet.”
70. “This next song… is a great song from our last record but I don’t think it’s popular enough. We need to make it more popular.” Hex Omega starts. o.O
71. Mikael sings … “That was Judas Priest.” :)
72. “Can you guys sing the beginning of ‘They all came down to Montreux’?” The audience sings: “They all came down to Montreux”. Mikael: “Is that all you’ve got? You don’t know the rest of the lyrics? You fuckers!”
73. “Now I want you to do something really funny and stupid. I want you to start headbanging without music on my mark.” Some people start screaming “Nooo!” and waving their fingers cause they’ve seen this trick before. ;) Some people do it anyway and he goes: “Very nice… But I saw some people who thought no one was watching. They were doing like this [moves his head gently back and forth]. I saw you! You pussies! Now you'll have to headbang for the other thirteen or so minutes, anyways...”
74. Видяхме вокалиста на Lake of Tears, един човек му предложи торта, но той каза, че е твърде дебел и такива неща не яде. :D:D:D
75. Паметникът на Дио оживява през нощта. Сериозно, чухме го.
76. А пък Окерфелд и компания са пили на фонтана пред хотел „OTDIH” до 5 сутринта. Мда, яд ме е.
77. В Мол ъф Каварна има билярд и тенис на маса с климатик. Искам да се преместя в Каварна.
78. Христо Красимиров: „Еми те Анатема откриха Господ и това беше...” :D (cult)
79. Lake of Tears не ми харесаха. Опитах се много, ама...
80. Руса. Красива. Сексапилна. И по-брутална от всички вокали на феста взети заедно.
81. Анджела Госоу е Мадона на метъла. :)
82. Ако не бяха Opeth, щях да кажа, че Arch Enemy сложиха всички групи в джоба си. Такова сценично поведение, такъв чар, диаболична руса мацка да хедбенгва и да реве по-добре от мъж... не се вижда всеки ден. Стилът им никак не е моят, но кофи респект за Arch Enemy. :)
83. Барабанистът изсвири нечовешко часовниково соло – много сложно и ритмично.
84. Това беше концертът, на който всички станаха на крака, за да видят що е туй на сцената.

„Застоят не е вариант”

Интервю с Jonas Renkse и Anders Nyström от Katatonia

Здравейте, Йонас и Андерс, много благодаря, че ще отделите време да ми отговорите. Казвате, че канализирате негативната енергия в музиката си, значи ли това, че Katatonia има терапевтичен ефект върху вас?

Anders: Да, може да се каже. Сигурен съм, че щях да бъда доста интровертен, асоциален и негативен човек, ако нямах Katatonia, защото нямаше да познавам друг добър метод за освобождаване от демоните. Мисля, че е много деликатно нещо, много чувствително решение да извличаш вдъхновение и заряд за музиката/изкуството от собствените си тежки емоционални състояния. Но това е, което сме избрали преди много време, следователно това е, което сме.

Фестът в Каварна ни звучи малко като магия, ще видим за пръв път и вас, и Opeth. Като казахме Opeth, радвате ли се за турнето ви през есента в САЩ? Какво мислите за новия им албум – Heritage?

Jonas: Мисля, че албумът е чудесен. Това е музиката, към която Opeth се стремяха от самото начало. Нямам търпение за турнето в САЩ. Чакат ни страхотни времена.

Какво мислите за чувството за хумор на Микаел?

Jonas: Ами, той е забавен човек. Лично аз смятам, че музиката на Opeth е по-сериозна и че концертите биха били доста по-съвместими със светогледа на групата, ако той не се опитваше да бъде новият Jerry Seinfeld (американски комик, бел. ред.) през цялото време. Но той знае моето мнение по въпроса и явно въобще не му дреме. Хаха.

Как успявате да съчетаете творчеството с турнетата и всички други ангажименти? Имате ли нужда от дисциплина, да творите или вдъхновението е нещо, което не става насила?

Anders: Нещата опеделено не са като преди, когато без усилие написвах музиката на целия албум сам и честно казано не знам, дали някога отново ще бъда в тази ситуация. Тези дни рядко имам време да композирам въобще, винаги съм зает и това не оставя много място за мотивация. Последните години, особено 2007 и 2008 бяха може би най-трудният творчески период, който някога съм имал. Искам да променя това, така че се опитвам да държа няколко китари на ръка разстояние из къщи, за да ми напомнят за себе си и да имам възможност да грабна някоя, когато вдъхновението се появи. Имам и малко домашно студио, което ми позволява да създавам и записвам всичките си идеи, но токът рядко е включен. Надявам се и това да се промени. Не искам да се насилвам, но вероятно се налага, ако искам нещо да излезе от мен въобще. Имам нужда от голям ритник в задника и няколко допълнителни часа на часовника!

Jonas: Това е нещо, което съм избрал. Справям се добре. Да, понякога отсъствам за дълго време, но после прекарвам повече време с децата си у дома, защото тогава имам повече време.

Колко са големи децата ви? Каква музика слушат?

Jonas: Имам двама сина, единият е на осем, другият е на две. И двамата много обичат музиката - в момента са популярни хитове в стил „Евровизия”.

Отделяте ли специално време, за да пишете музика или чакате вдъхновението?

Jonas: Различно е. Понякога най-добрата идея на света просто идва без предупреждение, а понякога трябва да свиря на китара цял ден, за да намеря и нещо нищожно, по което си струва да работя.

Новият ви албум е най-хармоничният и хомогенен албум, който някога сте правили. Бихте ли казали, че отразява съзравянето ви като личности?

Jonas: Предполагам, че да. Всъщност не съм си мислил върху това. Срещаме различни източници на вдъхновение непрестанно. Застоят не е вариант.

Къде ви пренася Night Is The New Day, когато го слушате?

Jonas: Просто в стаята, в която се борех с писането на песните. За съжаление, ми се иска да напомня някое много по-красиво място. Но мисля, че то не е за мен, а за слушателя!

Когато композирате песни, има ли момент, в който те започват да се пишат сами?

Anders: Да, обикновено това става, когато сме наистина уловени в творческия поток и достигнем върха. Прекрасно усещане е, когато имаш "лукса" да захвърляш идеи и да пресяваш останалия материал, вместо да чакаш появата на какъвто и да е материал. Всичко, което създадем, минава през филтър, дори няколко филтъра, така че сме много строги към себе си. Всяка част от песента трябва да е там с причина и да ни говори, така че когато свържем всичко, потокът да е стабилен.

Кога и къде пишете лирики?

Jonas: Обикновено събирам части, неща, които пиша у дома. После довършвам всичко в студиото.

Правите ли много редакции после? Трудно ли е да редактирате собствените си лирики?

Jonas: Много редакции! Да, трудничко е, но накрая си струва!

Как намирате баланса между простотата и клишетата?

Jonas: Не съм сигурен, че съм го намерил, хаха. Но се надявам, че имам вътрешна цензура, която поне ме спира от използването на най-лошите клишета.

Казвали сте, че птицата в Unfurl олицетворява смъртта – за какво е тази песен – за пристрастяването или за освобождаването?

Jonas: Може би и за двете, всъщност.

Песента Deliberation беше ли вдъхновена от някакви конкретни преживявания?

Jonas: Не мисля. Просо много сериозни мисли се сведоха до нещо доста абстрактно.

Кой е най-странният сън, който сте имали някога?

Jonas: Обиновено не помня сънищата си, а странните сънища, които си спомням, са твърде сложни, за да се разкажат, хаха. Използвам части от интересни сънища в лириките, но не много често.

Anders: Всъщност имам шантави сънища всяка вечер. Те напомнят на чудновати и неразбираеми филми на Дейвид Линч и най-често нямат контекст. Понякога ми се иска да можех да запиша тези сънища и да ги гледам отново, когато се събудя, а понякога не!

Все още ли мислите, че звукозаписните компании ще станат излишни с разрастването на интернет?

Anders: Мисля, че звукозаписните компании са изчезващ вид. Технологията напредва бързо и голяма част от звукозаписната индустрия изостава. Те не са просто една крачка зад другите, те са много назад! Ако или когато музикантите получат пълния контрол да промотират себе си и да финансират собствените си турнета, звукозаписните компании ще са последното нещо, което ще им трябва в уравнението, но все още не сме стигнали до там.

Мисля, че всички слушатели на Кататония имат един важен въпрос: нарочно ли слагате най-добрите си песни в EP-тата си? Да не би да са награда за истинските фенове?

Anders: Така е! Мисля, че синглите са чудесни издания за колекционери! Те обикновено са в ограничено количество и в тях има място само за няколко песни, така че можеш да представиш един основен сингъл от албума и да добавиш няколко ремикса и/или неиздавани песни, което просто ги прави специална придобивка. По някаква причина песните, които решихме да сложим в EP изданията си, станаха любими на феновете. Не беше умишлено, а просто някаква странна традиция, която изглежда се повтаря.

Имате ли някакви скрити послания в албумите, които феновете още не са открили?

Anders: Има няколко загадки в артуърка на някои албуми, в символите и в текста, които озадачиха хората. Но не смятаме да ги разкриваме или коментираме. Искаме да запазим нещата тайнствени.

Какво слушате в момента?

Jonas: Sun Kil Moon - Admiral Fell Promises, Tool - Aenima, Morbid Angel - Blessed are the sick, Red House Painters - Ocean Beach.

Anders: Въртя много 'Illud Divinum Insanus' на Morbid Angel по разбираеми причини. Също и новия албум на Autopsy. Други изпълнители, които много слушам са Sun Kil Moon, Rebecka Karijord, Fair To Midland, Lisa Miskovsky, Whitesnake ... Поддържам плейлиста си смесен и разнообразен, така че винаги да има нещо подходящо за всяко настроение и ситуация.

Кои са най-любимите ви албуми?

Anders: Би било по-лесно да посоча любими изпълнители или песни, но любими албуми... Това е просто твърде трудно! Предполагам, че албумът, който ми е най-близък, винаги ще е Disintegration на The Cure.

Знаем, че обичате Jeff Buckley и Radiohead. Имате ли други вдъхновения извън метъл сцената?
Jonas: Sun Kil Moon, Red House Painters, Talk Talk, Massive Attack... и много други.

Има ли група, която не можете да понасяте и защо?

Anders: О, колко време имаме? Хаха! Първото, което ми идва на ум е Godsmack! Cъумяват добре да бъдат еднакво ужасни за ушите и очите ми.

Коя песен описва настроението ви в момента?

Jonas: Lars Danielsson - Berlin.

Anders: Някоя мелодия за сън, твърде малко си набавям от него тези дни. Имам нужда от дрямка веднага!

Говорите за празнината, която вашата музика създава и в лириките си имате изрази като “I am nothing”, “dark night of the soul”, “repeating cycle of light/no light”, които ми напомнят за източната недуална философия. Интересувате ли се от подобни неща и мислите ли, че това празно умствено състояние всъщност е освобождаващо?

Jonas: Бих се радвал да се задълбоча в подобна философия, защото би ми се отразила добре. Но определено нямам ентусиазъм да уча.... Празното умствено състояние е нещо хубаво понякога.

Всеки има абсурдна мечта, която още не е изпълнил. Вие имате ли такава?

Anders: Знаете ли, мисля, че би било гмуркане с акули! Да се спусна в океана лице в лице с голямата бяла акула ми е мечта от дете. Трябва да я изпълня!

Jonas: Искам да имам собствена къща с ескалатор, който води в моя собствена спирка на метрото в мазето. Това е нещо, за което мечтая от години.

Вестник "Пари", pari.bg

Interview with Mariusz Duda (Riverside, Lunatic Soul)

Interview with Mariusz Duda of Riverside and
Lunatic Soul

after a gig in a Bulgaria Concert Hall, Sofia

Property of Money Daily, Bulgaria – pari.bg

Teodora Mousseva

Photo: Elena Nenkova, TMR

• The show was great, thank you so much! How did you like the venue?

Mariusz: It was much better than the previous one where we played last year. This is a very similar venue to some venues we have in Poland – you know, with a great acoustic and everything. I heard that we’re the second rock band playing here – Anathema played last year. So that’s a big honor for us that we could play in that kind of place. Very, very, very nice.

• Did you like the audience?

Mariusz: I couldn’t…you know, don’t like them. They were standing all the time in spite of the fact that there’s a lot of chairs here. That means that they’re very…with their heart open and their mind open. I adore your audience. They’re fantastic. They were very loud, they were singing and I felt that they really enjoyed our show and they really wanted to see us so it’s great. You’re one of the best. Seriously. We adore playing in brand new places. Like yesterday, we played in Romania for the first time, people were also very enthusiastic. That’s very cool. I don’t know why we played all the time in the West of Europe, we should come to the East more often. Greece, Turkey, the people are crazy! Amazing.

• What inspires you? Do you think that gathering ideas is like catching a big fish, as David Lynch puts it?

Mariusz (smiles): You know, when you have the main idea what you want to talk about, then later you’re just waiting for the spark. Sometimes it comes suddenly, out of nowhere, sometimes you have to work on it, but when the spark appears, what happens later is just the normal flowing. Our ideas are first from the main subject and later after the spark…the flow, just the flow. The spark sometimes appears in different, totally different moments.

• For example?

Mariusz: You know, when you’re just watching, reading, thinking, seeing something and you’re just… ”Yeah, that’s it!” I think that’s just the normal way for everybody just trying to do stuff from nothing. Create. I always have to have the idea. For instance, when I had the idea for my solo project Lunatic Soul about all those dead people… And the spark appeared the moment that I saw some nice, I remember, pictures… pictures of dead people, you know. Old photography of dead people from the beginning of the 20th century. Did you see the movie “The Others” with Nicole Kidman? If you remember this picture, she found a picture of three people. They slept. It was one of the most beautiful photography I’ve seen, very amazing and a little scary. And I remember that when I saw these pictures, I decided to do 3 or 4 tracks.

• Yeah, I think I can relate Summerland to The Others.

Mariusz: No, it wasn’t Summerland. As far as I remember, it was something like Near Life Experience. And Summerland was more connected to those images: black procession and it’s raining…

• Was it a real funeral?

Mariusz: My very close friend, maybe not a friend but someone from the family had this near death experience. That was the main reason why I created Lunatic Soul – I wanted to check this subject, you know, about your soul wondering somewhere…

• Have you ever had such experiences? You describe it quite well.

Mariusz: No, me not. I just asked some questions and I received some answers. It’s very intimate music. Very close to the listener. That’s why it touches some very personal stuff.

• Do you separate your ideas, like: this is a Riverside tune and this is a Lunatic Soul tune?

Mariusz: Mostly yes. And I try to remember that in Riverside I’m not the main composer, I’m just a par of the mechanism. I’m like someone who just gathers ideas from different people, so I can combine them in one piece. In Lunatic Soul I can do everything by myself. In Riverside in some parts also too but I still don’t want to forget about the character of everyone because I think the strength of Riverside is that all instruments in music are very important. There’s nothing like one leader and the rest. Every one of us is more or less on the same music level and everyone has a very characteristic style of playing on his own instrument which is very cool and I would like to keep it.

• What are the main differences between Lunatic Soul and Riverside?

Mariusz: First of all I think that Riverside is much more a rock band so all those ideas that I wanted to connect with rock music – some very specific rock music – rock, metal, mellow stuff together. And Lunatic Soul is more experimental and alternative I think. Everything is based on the groove, on the rhythm, on the trance, they are very simple songs but they are building atmosphere… I Riverside we have also the same but the songs there are more colorful. Lunatic Soul is colder, more black and white. Riverside is more full of color, more melancholic in a different way. So when I have an idea, I think: if this is in that kind of color I’m taking it to Riverside and if it’s in this kind of color I’m taking it to Lunatic Soul.

• You see your sounds in colors?

Mariusz: Yes, I guess so.

• Actually… The pictures you saw in “The Others”, they’re black and white…

Mariusz: Yeah, right.

• So what’s next on Lunatic Soul?

Mariusz: There will be some bonuses that we’re planning to do with KScope – some kind of a limited edition with instrumental tracks that didn't find a place on the main two albums. Probably September we will have a new release which will be called Lunatic Soul Impressions.

• I think all Bulgarian fans have one nagging question: What’s up with Poland? Does the government put some magic substance in your water? Poland has become a synonym of great metal, rock, prog music, you name it… There’s no bad band in Poland.

Мariusz: Oh, I think there’s a lot of crappy bands in Poland. But yeah, I agree that something happened. Maybe in some part it happened also because of us. Because so far Poland was quite well known for it’s metal music: Vader, Behemoth, Decapitated. And we were the first rock band that makes some kind of ambitious music: post-progressive, progressive… And we started to work hard on that. And we started to play tours abroad. And after that a lot of bands in Poland believed that if we can, they can to. Maybe we were an inspiration for some people, maybe we were the proof that you can make it without blabbling all the time…that, you know, we have bad conditions and everything is so bad… C’mon, stop blabbling, just pull yourself together and do something! But we’re a very specific market I think and we’re very open to the ambitious music right now. Because on TV we have a lot of crappy bullshit. And you need a different side of that. So a lot of people are just choosing this alternative side of music. I think it’s much better.

• September is Riverside’s 10th anniversary, how would you describe those 10 years?

Mariusz (bites off a piece of his Mars bar): I’m sorry… I think during those 10 years we had some bright moments and some very crappy moments. And I think the shiny parts were those days when we had just signed the contract with InsideOut, when we released the Second Life Syndrome or when we went to tour with Dream Theater. And those crappy moments probably were some shows that we played. At the beginning we would play for, I don’t know, sometimes 10 people somewhere in the middle of deep black whole, you know… But this was just the beginning so we had to do this. And some festivals we shouldn’t have played also. Anyway, we’re still alive…let’s hope for another 10 years…

• And kicking!

Mariusz: Yeah, you think we’re kicking?

• Hell yeah!So we know that the first three Riverside albums were a trilogy but I read in some interviews that it’s not the exact order. Which one should be the first track?

Mariusz: I’m still waiting for the moment that I’ll have free time and I will sit and try to explain much more about this trilogy. So far it’s a very open subject. Most of all it’s the story about someone who probably was a schizophrenic. Of course, I wrote it in a way that there was a lot interpretation, there was a lot of space for your own interpretation. But my interpretation is that some day, some time someone wakes up and realizes he killed someone. Probably he killed his girlfriend or very close friend or second part…maybe it’s not a he but a she… But anyway, he did a terrible thing. And the shock was so big that he decided to start living in his own mind. To push this away… To push away this terrible thing that happened, right? And he couldn’t believe that he could do this. So he created this person in his mind.

• Is this “Conceiving You”?

Мariusz: No, the beginning of the story is Parasomnia. (sings) It’s “lying here on the floor, starting to come around…” And after that when you have these words in “Ultimate Trip” – and now you will be my soul mate, I’m going to make you up again… So he’s going to make up someone else and later in the part of “Out of Myself” they’re just fighting with each other, living just like normal people. So they split up and in Second Life Syndrome he’s learning how to live without this person but later he’s trying to go back to this. So the first part of Rapid Eye Movement brings back to the beginning of the story. It’s some kind of circle. So, if we want to split it, it’s a little bit like Pulp Fiction, the movie. If you split Rapid Eye Movement because it has two parts – Fearless and Fearland – and you start from Parasomnia, later you have those tracks from Rapid Eye Movement, Out of Myself, Second Life Syndrome and the first part of Rapid Eye Movement. I think this is the correct line of the script.

• But it’s not autobiographical?

Mariusz: No, no, there are some moments of course but I would lie if I said that everything is my own experience. In some parts – yes.

• So what’s next?

Mariusz: The new album will be released next year. And I think I will think of something connected with the end of the world. 2012, right? We will see… Maybe some kind of post-apocalyptic mood. I always wanted to do this.

• There’s a lot of great books and movies on the topic.

Mariusz: Yes, Mad Max, Waterworld. And games: Fallout, for instance. Right now I’m reading Cormack McCarty – The Road.

• Do you have any favorite literature authors?

Mariusz: Yeah, I have. In the past I read a lot of Jonathan Carroll, some Polish authors. And now I think I’m a huge fan or Haruki Murakami. He’s like David Lynch in a different way. You’re writing a book, nothing’s happening in this book, but you’re writing a novel, a thriller. It’s amazing. Later, in the end, it means that you’ve just read about 500 hundred pages and nothing happened! (laughs) But the language is the most important in those books. And I adore this language, I love it.

• Yeah, you like to play with language. On Lunatic Soul: Near Life Experience, I’m scared to life,…

Mariusz: Yes. Asoulum.

• You like David Lynch too?

Mariusz: Yes, I love him. But I’m not sure about his last movie – Inland Empire. Anyway, I liked it because there were a lot of Polish actors in it and it was shot in Łódź in Poland.

• Have you read his book оn transcendental meditation?

Mariusz: Yes, I’ve read it and I also have with me on this tour the movie “David Wants to Fly”, but I haven’t seen it yet.

• Tell me about the last album. Is it a criticism of our hectic attention deficit lives or is it some kind of confession?

Мariusz: In some way maybe yes… Especially in Hybrid Times there is the criticism. But mostly it was based on the idea that sometimes you really need to slow down to realize some things. These days we’re in a hurry all the time, we’re running all the time, that we don’t even have an idea what’s going on around us and it’s very sad. One day we just I was saying to Grudziń for instance: “Man, did you know that in two days I will be 36 years old! How did it happen?! How fast!”

• Time Flies.

Mariusz: Time flies, exactly. So I think I wanted to take some pictures of the reality I’m in and write it in my way. I like this idea – to write the lyrics in a way so I can take the things with the open mind, with the flying heart and soul, I would just take them to Lunatic Soul. And with Riverside I would like to focus on the things that are going on right now. And I just started this with Anno Domini High Definition and I would like to continue it.

• Why High Definition?

Mariusz: It was another game of words. I wanted to connect the symbol of our times – this TV with High Definition and Blue Ray (that’s why I said “the tortured porn on the Red Roy disc”, Red Roy meant Blue Ray, but I didn’t do advertisement for them) – with the other symbol of our times – ADHD. The attention deficit disorder which became a very, very, very famous disorder for everybody – everyone is sick now and have this ADHD. It was really funny because I also have some kind of conditions like that, so I just wanted to put those things together. So when you have Anno Domini High Definition and then you have ADHD.

• Do you have an idea about the topic of the third Lunatic Soul album?

Mariusz: I think it will be connected with a totally different thing than living after death, but I’m not sure what yet. Maybe I will fly over the cuckoo nest, we’ll see. This is my thing, you know, this is my cup of tea. I love that kind of literature, movies and everything. All those dark things connected with death and being crazy. And some personal problems with your own mind. This is so cool, I would like to continue this.

• This is a very personal question but have you ever felt like you’re going insane?

Mariusz: Yeah, some lyrics are very personal on Lunatic Soul. But I’m not using drugs. It’s OK without that. I can take care of my music without this.

• It’s amazing that you’re pulling it off without any drugs.

Mariusz: I don’t need drugs to be crazy, you know!