Детски спомени от Прехода

А Луканов, a Луканов, а Луканов – джастапрас!
Така ни пееха.
Бяхме твърде дребни да знаем думичката „педераст”.
Блага Димитрова стачкуваше в задния ми двор (градинката при гроба на Вазов).
Каза ми, че не е яла от 3 дни.
Ближеше сол и пипер от дланта си.
„Имат вкус на пържола”, каза ми.
Пускахме чай на стачкуващите през прозореца в термос, завързан с коноп.
Пеехме „Аз не съм комунист” като американска поп песен, която не разбираме.
Правехме импровизирани живи вериги в хола.
Гледахме речите на Костов от върховете на дърветата.
Всеки имаше собствен клон на джанката пред Общината.
Дори не се учудвахме на тълпите, стелещи се от Александър Невски, по Цариградско до Младост.
Просто дървета, между които се разхождахме.
Това беше нашето детство – митинги, на които ни влачеха, без да знаем защо.
Така и не ни обясниха. Или пък не ни интересуваше.
Майка ми ме натика през прозореца на Народното събрание, докато го замеряха с камъни и горящи дървета. „Кого видя?”, ме пита после.
Трябва да съм видяла исторически личности.
Не помня.
Помня, че бях объркана и не знаех какво се случва.
Бях на 6.