25.7.11

октомври 2002

Dark Tranquility - Nether Novas
За свое оправдание, държа да кажа, че е писано преди 9 години под влияние на много My Dying Bride, Dark Tranquility и разбито сърце:

Питай ме как съм...
Представи си най-дълбоката тъга:
Есента
Представи си най-тъжния копнеж:
Червено нощно небе...
Представи си най-дивото отчаяние:
...и свиреп безснежен студ...
Представи си най-разраненото щастие:
...зла и мокра ноемврийска вечер...
...и топлина...и мрак...
Представи си, представи си
Най-безутешната
Тиха
Утешителна апатия:
Празно, оловно-сиво небе
Представи си
топлината-в-мрака, светлината-в-студа
светлината-в-мрака, топлината-в-студа
Представи си
Морето.
Спомни си
Нощната буря
Представи си как чакаш
Най-зловещата песен на вятъра,
най-зловещата песен на вятъра плачещ
и никога, никога вече не ще я дочакаш
Представи си, че нямаш право на смърт.
И ще разбереш как съм.

3 comments:

  1. На мен пък много ми хареса, докнякъде цялостно, донякъде заради последните два- три реда, ноо да. Все пак, цялостно. (:

    ReplyDelete
  2. Мерси! Може би все пак човек затъпява с възрастта...

    А и тази любов изгоря много глупаво, може би затова ми се струва смешно. :)

    ReplyDelete
  3. прекрасно е. с лека завист чета и си спомням за моето сърце и My Dying Bride само месец по-късно :)

    ReplyDelete