Ulver - Island

how did we end
so far out?

past praying
and past recall

to believe in nothing
is a faith in itself

a lighthouse
in the eye of the storm

the nightmare
of the nightmare

to follow the signal
of a ghost ship

our names are
written in water

the knowledge
is all around us

we came here
to be washed away

vowels

Loveless vessels
We vow
Solo love
We see
Love solve loss
Else we see
Love sow woe
Selves we woo
We lose
Losses we levee
We owe
We sell
Loose vows
So we love
Less well
So low
So level
Wolves evolve

holy shit i love you

i like my body when it is with your body

Уау, не съм си мислила, че някой може да го опише толкова добре. :)

i like my body when it is with your
body. It is so quite new a thing.
Muscles better and nerves more.
i like your body. i like what it does,
i like its hows. i like to feel the spine
of your body and its bones,and the trembling
-firm-smooth ness and which i will
again and again and again
kiss, i like kissing this and that of you,
i like, slowly stroking the,shocking fuzz
of your electric furr,and what-is-it comes
over parting flesh….And eyes big love-crumbs,

and possibly i like the thrill

of under me you so quite new

e.e.cummings

i imagine that yes is the only living thing

love is a place...

love is a place
& through this place of
love move
(with brightness of peace)
all places

yes is a world
& in this world of
yes live
(skilfully curled)
all worlds

- e.e.cummings

statu quo

„Напиши песен само за нас двамата”, каза му тя.
После си отиде.
Значи ли това, че тази песен не съществува?

~ ~ ~

Вътрешен кръг, собствен свят
В сапунен мехур, реещи се и светли
Исконен космос, нищо не ни грози
Вселената – това сме ние
Вдишване, мечта, клетва
Две ръце в една
Две стъпки – една следа

Една сила – така стоят нещата
Трептене и шумолене зад стъкло
Важни сме ние, от теб до тук
Кацане и излитане и по средата ние

Безкрайно пространство, златни перспективи
На една вълна, извадена от дълбините
Вечно лято, радиус по две
Неудържимо желание, в окови на свобода
Дълбок всемир, еуфория
Нежна меланхолия
Престъпна енергия, престъпна енергия

Всичко леко, леко, може би твърде леко
Пълно, може би твърде пълно
Време, време, безкрайно време
Цялото време на света

Дълбок всемир, еуфория
Нежна меланхолия
Престъпна енергия, престъпна енергия

Една сила – така стоят нещата
Трептене и шумолене зад стъкло
Важни сме ние, от теб до тук
Раждане и смърт и по средата ние

краят на думите

„Героят ви трябва да иска нещо, дори това да е само чаша вода.”
Вонегът

Няма как да сме пълни без да искаме нещо. Но знаем ли какво искаме? Не знаем какво искаме, но пък го искаме ужасно силно.
Искаме невинност. И самият факт, че искаме невинност, значи, че сме я изгубили. Искаме да не ни боли и от това желание ни боли.
Искаме да станем цели и това желание ни разделя.
Не изприказвахме ли всички думи на света?
Толкова е тъжно...
Краят на думите.
Дори не го забелязваме, защото те започват отначало.
Като змия захапала опашката си, като пост-рок песен на repeat.
Останах сама с музиката. Изведнъж го осъзнах.
Една крачка напред и повече никога няма да се върна.
Ще си остана сред звъна.
Сред края на думите.
На ръба на съня, където се вижда свободата.
On the other side… What do you mean, side of what things?
Ето пак си мислиш, че не си свободна.
Ти си цяла и свободна, умът фрагментира.
Умът строи кули. Вавилонски кули, от които покълват всички езици.
От които покълва неразбирането.
На върха на Вавилонската кула осъзнаваш, че нея никога не я е имало.
И пропадаш в умствената пропаст.
На разлкатените вярвания. На липсата на гласове. На липсата на ценности. На липсата на възпитание. На липсата на надежда. На липсата на задръжки. На липсата на очаквания. На плоскостта, в която да живееш в поезия не е смелост, а естествено състояние.
Дали е красиво...като музика?
Дали е силно като неочакван риф?
Дали е студено като отблъсната прегръдка?
Или е топло като прегърнат танц?
Дали е НЕЩО въобще?
Дали е дума?
Дума за края на думите.
Дума, която изтрива всички думи.
Дума, която вдъхновява нови вселени.
Не, няма.
Не може да има дума за бездумието.
Докога можеш да игнорираш хлебарките под кожата на другия?
Забрави това, което още не знаеш.
Защо си мислиш, че виждаш мисли и бъдещи пропасти?
Защо си мислиш, че са истински, а не просто вътре в теб?
Понякога искам да спя на улицата, но ми е леко странно без теб...
Мислех, че съм готова на всичко за теб...
Още сълзи. Откъде идват?
„Какво ме прегърщаш, като си по-щастлива от мен?”
И така...можеш ли да приемеш, че всичко в живота ти е измислица?
Приказка.
Колкото по-силна става една приказка, толкова повече умът я разтегля като дъвка.
Той й вдишва живот, преработва спомените, като стар филм, който са оцветили.
Може би все пак има истински цветни приказки.
Които носят цвета в душата си
Те изгарят твърде бързо. И затова искаме да живеем в черно-бял филм, той поне трае по-дълго.
Това че нещо е преходно, не го прави по-маловажно.
Кевин Мур е Бог и Бог е Кевин Мур.
Оооо it’s nice to know…
Not knowing is fine. Just keep swimming, swimming, swimming…
Trust life. Be life.
Life can be found only in the present moment. Everything that we look for must be found in the present moment – peace, joy, happiness, Buddha…
What is our final destination? If we abandon the present moment, our final destination may be our death.
Една малка смърт.
Всяко заспиване е една малка смърт.
Та какво искахме всъщност? Баница с боза? Или вълча песен?
Отговор Це.
This concludes Tape One of “The Present Moment”. Our program continues with Tape Two.




Преследва ме, мамка му... Дори и от песни, които слушам от години и трябва да изключа, за да осъзная, че са негови.

in your arms

Lying on the couch with Yoyo in my arms, listening to The King of Limbs. He's all ears: hushed, falling asleep... This album just skyrocketed into my relevant skies.

P.S. Vive la résistance!
P.P.S. I think I need to thank Orlin for this. *---- o ----* For giving me the faith that I can find that connection with my son again.