краят на думите

„Героят ви трябва да иска нещо, дори това да е само чаша вода.”
Вонегът

Няма как да сме пълни без да искаме нещо. Но знаем ли какво искаме? Не знаем какво искаме, но пък го искаме ужасно силно.
Искаме невинност. И самият факт, че искаме невинност, значи, че сме я изгубили. Искаме да не ни боли и от това желание ни боли.
Искаме да станем цели и това желание ни разделя.
Не изприказвахме ли всички думи на света?
Толкова е тъжно...
Краят на думите.
Дори не го забелязваме, защото те започват отначало.
Като змия захапала опашката си, като пост-рок песен на repeat.
Останах сама с музиката. Изведнъж го осъзнах.
Една крачка напред и повече никога няма да се върна.
Ще си остана сред звъна.
Сред края на думите.
На ръба на съня, където се вижда свободата.
On the other side… What do you mean, side of what things?
Ето пак си мислиш, че не си свободна.
Ти си цяла и свободна, умът фрагментира.
Умът строи кули. Вавилонски кули, от които покълват всички езици.
От които покълва неразбирането.
На върха на Вавилонската кула осъзнаваш, че нея никога не я е имало.
И пропадаш в умствената пропаст.
На разлкатените вярвания. На липсата на гласове. На липсата на ценности. На липсата на възпитание. На липсата на надежда. На липсата на задръжки. На липсата на очаквания. На плоскостта, в която да живееш в поезия не е смелост, а естествено състояние.
Дали е красиво...като музика?
Дали е силно като неочакван риф?
Дали е студено като отблъсната прегръдка?
Или е топло като прегърнат танц?
Дали е НЕЩО въобще?
Дали е дума?
Дума за края на думите.
Дума, която изтрива всички думи.
Дума, която вдъхновява нови вселени.
Не, няма.
Не може да има дума за бездумието.
Докога можеш да игнорираш хлебарките под кожата на другия?
Забрави това, което още не знаеш.
Защо си мислиш, че виждаш мисли и бъдещи пропасти?
Защо си мислиш, че са истински, а не просто вътре в теб?
Понякога искам да спя на улицата, но ми е леко странно без теб...
Мислех, че съм готова на всичко за теб...
Още сълзи. Откъде идват?
„Какво ме прегърщаш, като си по-щастлива от мен?”
И така...можеш ли да приемеш, че всичко в живота ти е измислица?
Приказка.
Колкото по-силна става една приказка, толкова повече умът я разтегля като дъвка.
Той й вдишва живот, преработва спомените, като стар филм, който са оцветили.
Може би все пак има истински цветни приказки.
Които носят цвета в душата си
Те изгарят твърде бързо. И затова искаме да живеем в черно-бял филм, той поне трае по-дълго.
Това че нещо е преходно, не го прави по-маловажно.
Кевин Мур е Бог и Бог е Кевин Мур.
Оооо it’s nice to know…
Not knowing is fine. Just keep swimming, swimming, swimming…
Trust life. Be life.
Life can be found only in the present moment. Everything that we look for must be found in the present moment – peace, joy, happiness, Buddha…
What is our final destination? If we abandon the present moment, our final destination may be our death.
Една малка смърт.
Всяко заспиване е една малка смърт.
Та какво искахме всъщност? Баница с боза? Или вълча песен?
Отговор Це.
This concludes Tape One of “The Present Moment”. Our program continues with Tape Two.




Преследва ме, мамка му... Дори и от песни, които слушам от години и трябва да изключа, за да осъзная, че са негови.