Здравейте, Йонас и Андерс, много благодаря, че ще отделите време да ми отговорите. Казвате, че канализирате негативната енергия в музиката си, значи ли това, че Katatonia има терапевтичен ефект върху вас?
Anders: Да, може да се каже. Сигурен съм, че щях да бъда доста интровертен, асоциален и негативен човек, ако нямах Katatonia, защото нямаше да познавам друг добър метод за освобождаване от демоните. Мисля, че е много деликатно нещо, много чувствително решение да извличаш вдъхновение и заряд за музиката/изкуството от собствените си тежки емоционални състояния. Но това е, което сме избрали преди много време, следователно това е, което сме.
Фестът в Каварна ни звучи малко като магия, ще видим за пръв път и вас, и Opeth. Като казахме Opeth, радвате ли се за турнето ви през есента в САЩ? Какво мислите за новия им албум – Heritage?
Jonas: Мисля, че албумът е чудесен. Това е музиката, към която Opeth се стремяха от самото начало. Нямам търпение за турнето в САЩ. Чакат ни страхотни времена.
Какво мислите за чувството за хумор на Микаел?
Jonas: Ами, той е забавен човек. Лично аз смятам, че музиката на Opeth е по-сериозна и че концертите биха били доста по-съвместими със светогледа на групата, ако той не се опитваше да бъде новият Jerry Seinfeld (американски комик, бел. ред.) през цялото време. Но той знае моето мнение по въпроса и явно въобще не му дреме. Хаха.
Как успявате да съчетаете творчеството с турнетата и всички други ангажименти? Имате ли нужда от дисциплина, да творите или вдъхновението е нещо, което не става насила?
Anders: Нещата опеделено не са като преди, когато без усилие написвах музиката на целия албум сам и честно казано не знам, дали някога отново ще бъда в тази ситуация. Тези дни рядко имам време да композирам въобще, винаги съм зает и това не оставя много място за мотивация. Последните години, особено 2007 и 2008 бяха може би най-трудният творчески период, който някога съм имал. Искам да променя това, така че се опитвам да държа няколко китари на ръка разстояние из къщи, за да ми напомнят за себе си и да имам възможност да грабна някоя, когато вдъхновението се появи. Имам и малко домашно студио, което ми позволява да създавам и записвам всичките си идеи, но токът рядко е включен. Надявам се и това да се промени. Не искам да се насилвам, но вероятно се налага, ако искам нещо да излезе от мен въобще. Имам нужда от голям ритник в задника и няколко допълнителни часа на часовника!
Jonas: Това е нещо, което съм избрал. Справям се добре. Да, понякога отсъствам за дълго време, но после прекарвам повече време с децата си у дома, защото тогава имам повече време.
Колко са големи децата ви? Каква музика слушат?
Jonas: Имам двама сина, единият е на осем, другият е на две. И двамата много обичат музиката - в момента са популярни хитове в стил „Евровизия”.
Отделяте ли специално време, за да пишете музика или чакате вдъхновението?
Jonas: Различно е. Понякога най-добрата идея на света просто идва без предупреждение, а понякога трябва да свиря на китара цял ден, за да намеря и нещо нищожно, по което си струва да работя.
Новият ви албум е най-хармоничният и хомогенен албум, който някога сте правили. Бихте ли казали, че отразява съзравянето ви като личности?
Jonas: Предполагам, че да. Всъщност не съм си мислил върху това. Срещаме различни източници на вдъхновение непрестанно. Застоят не е вариант.
Къде ви пренася Night Is The New Day, когато го слушате?
Jonas: Просто в стаята, в която се борех с писането на песните. За съжаление, ми се иска да напомня някое много по-красиво място. Но мисля, че то не е за мен, а за слушателя!
Когато композирате песни, има ли момент, в който те започват да се пишат сами?
Anders: Да, обикновено това става, когато сме наистина уловени в творческия поток и достигнем върха. Прекрасно усещане е, когато имаш "лукса" да захвърляш идеи и да пресяваш останалия материал, вместо да чакаш появата на какъвто и да е материал. Всичко, което създадем, минава през филтър, дори няколко филтъра, така че сме много строги към себе си. Всяка част от песента трябва да е там с причина и да ни говори, така че когато свържем всичко, потокът да е стабилен.
Кога и къде пишете лирики?
Jonas: Обикновено събирам части, неща, които пиша у дома. После довършвам всичко в студиото.
Правите ли много редакции после? Трудно ли е да редактирате собствените си лирики?
Jonas: Много редакции! Да, трудничко е, но накрая си струва!
Как намирате баланса между простотата и клишетата?
Jonas: Не съм сигурен, че съм го намерил, хаха. Но се надявам, че имам вътрешна цензура, която поне ме спира от използването на най-лошите клишета.
Казвали сте, че птицата в Unfurl олицетворява смъртта – за какво е тази песен – за пристрастяването или за освобождаването?
Jonas: Може би и за двете, всъщност.
Песента Deliberation беше ли вдъхновена от някакви конкретни преживявания?
Jonas: Не мисля. Просо много сериозни мисли се сведоха до нещо доста абстрактно.
Кой е най-странният сън, който сте имали някога?
Jonas: Обиновено не помня сънищата си, а странните сънища, които си спомням, са твърде сложни, за да се разкажат, хаха. Използвам части от интересни сънища в лириките, но не много често.
Anders: Всъщност имам шантави сънища всяка вечер. Те напомнят на чудновати и неразбираеми филми на Дейвид Линч и най-често нямат контекст. Понякога ми се иска да можех да запиша тези сънища и да ги гледам отново, когато се събудя, а понякога не!
Все още ли мислите, че звукозаписните компании ще станат излишни с разрастването на интернет?
Anders: Мисля, че звукозаписните компании са изчезващ вид. Технологията напредва бързо и голяма част от звукозаписната индустрия изостава. Те не са просто една крачка зад другите, те са много назад! Ако или когато музикантите получат пълния контрол да промотират себе си и да финансират собствените си турнета, звукозаписните компании ще са последното нещо, което ще им трябва в уравнението, но все още не сме стигнали до там.
Мисля, че всички слушатели на Кататония имат един важен въпрос: нарочно ли слагате най-добрите си песни в EP-тата си? Да не би да са награда за истинските фенове?
Anders: Така е! Мисля, че синглите са чудесни издания за колекционери! Те обикновено са в ограничено количество и в тях има място само за няколко песни, така че можеш да представиш един основен сингъл от албума и да добавиш няколко ремикса и/или неиздавани песни, което просто ги прави специална придобивка. По някаква причина песните, които решихме да сложим в EP изданията си, станаха любими на феновете. Не беше умишлено, а просто някаква странна традиция, която изглежда се повтаря.
Имате ли някакви скрити послания в албумите, които феновете още не са открили?
Anders: Има няколко загадки в артуърка на някои албуми, в символите и в текста, които озадачиха хората. Но не смятаме да ги разкриваме или коментираме. Искаме да запазим нещата тайнствени.
Какво слушате в момента?
Jonas: Sun Kil Moon - Admiral Fell Promises, Tool - Aenima, Morbid Angel - Blessed are the sick, Red House Painters - Ocean Beach.
Anders: Въртя много 'Illud Divinum Insanus' на Morbid Angel по разбираеми причини. Също и новия албум на Autopsy. Други изпълнители, които много слушам са Sun Kil Moon, Rebecka Karijord, Fair To Midland, Lisa Miskovsky, Whitesnake ... Поддържам плейлиста си смесен и разнообразен, така че винаги да има нещо подходящо за всяко настроение и ситуация.
Кои са най-любимите ви албуми?
Anders: Би било по-лесно да посоча любими изпълнители или песни, но любими албуми... Това е просто твърде трудно! Предполагам, че албумът, който ми е най-близък, винаги ще е Disintegration на The Cure.
Знаем, че обичате Jeff Buckley и Radiohead. Имате ли други вдъхновения извън метъл сцената?
Jonas: Sun Kil Moon, Red House Painters, Talk Talk, Massive Attack... и много други.
Има ли група, която не можете да понасяте и защо?
Anders: О, колко време имаме? Хаха! Първото, което ми идва на ум е Godsmack! Cъумяват добре да бъдат еднакво ужасни за ушите и очите ми.
Коя песен описва настроението ви в момента?
Jonas: Lars Danielsson - Berlin.
Anders: Някоя мелодия за сън, твърде малко си набавям от него тези дни. Имам нужда от дрямка веднага!
Говорите за празнината, която вашата музика създава и в лириките си имате изрази като “I am nothing”, “dark night of the soul”, “repeating cycle of light/no light”, които ми напомнят за източната недуална философия. Интересувате ли се от подобни неща и мислите ли, че това празно умствено състояние всъщност е освобождаващо?
Jonas: Бих се радвал да се задълбоча в подобна философия, защото би ми се отразила добре. Но определено нямам ентусиазъм да уча.... Празното умствено състояние е нещо хубаво понякога.
Всеки има абсурдна мечта, която още не е изпълнил. Вие имате ли такава?
Anders: Знаете ли, мисля, че би било гмуркане с акули! Да се спусна в океана лице в лице с голямата бяла акула ми е мечта от дете. Трябва да я изпълня!
Jonas: Искам да имам собствена къща с ескалатор, който води в моя собствена спирка на метрото в мазето. Това е нещо, за което мечтая от години.
Вестник "Пари", pari.bg
Чудесно четиво!
ReplyDeleteЯко!
ReplyDelete