Всичко е самовнушение

...но някои самовнушения са по-внушителни от другите.

kkoagulaa

After all notions have been dissected
And all expressions have been deconstructed
As world views have been exploded
And connections to others have been dissolved
Comes another swing of the pendulum
Comes another swing of the pendulum
Comes another swing of the pendulum
Comes another swing of the pendulum
Again changes the sum and substance
A time for renewal, for creation, for consolidation
From solve to coagula
That which was expanded contracts
Cryptic works become clear
Obscured layers of meaning show themselves in all their beautiful simplicity
The imperfect, diseased, corruptible and ephemeral becomes perfect, healthy, incorruptible and everlasting
The map ceases to prevent us from exploring the territory
ah, we have achieved kkoagulaa

Dimholt, кво да ви кажа

Музиката се разтваря като хапче на езика ми – разстила се по светлите нишки на нервите и се разбухва в мен като възглавница. Запълва всяко тъмно кътче, минава под праговете на вратите и пълни мазетата с бял пух. От стените по него се стича черна боя, докато не го смачква в черен лебед, който блъска криле в стените и не може да излезе... Тогава се свива в себе си и заспива – месеци наред, докато не умира. Разложеното му тяло попива в земята между камъните и отравя почвата. На пролет от нея порастват уродливи черни цветя, които лятото стават огромни и избиват през очите ми. Есента увяхват. През зимата ги покрива сняг, който пада като в тиха ноемврийска нощ и успокоява очите като бледа, хладна ръка...