Музиката

Вдъхновено от Demians - The Perfect Symmetry



И въпреки цялата ебана шибня, я има музиката...
И въпреки че раждаме деца без да сме готови, я има музиката...
И въпреки че нямаме капка смирение, я има музиката...
И въпреки че не можем да преглътнем гордостта си, я има музиката...
И въпреки че не знаем къде да спрем, я има музиката...
И въпреки че изричаме немислимо грозни думи, я има музиката...
И въпреки че не можем да простим на най-близките си хора, я има музиката...
Въпреки че сме пълни с жлъч и горчивина, я има музиката...
Въпреки че нямаме нито търпение, нито търпимост, я има музиката...
Въпреки че сме се примирили и се носим по течението, я има музиката...
Въпреки че сме се превърнали в най-големия си кошмар, я има музиката...
Въпреки че нямаме сили да бъдем по-добри, я има музиката...
Въпреки че сме се отказали от мечтите си, я има музиката...
Въпреки че сме свикнали със страха, че сме свикнали, я има музиката...
Въпреки че искаме да убием детското в себе си, я има музиката...
Въпреки че не обичаме себе си, я има музиката...
Въпреки че не учим децата си да обичат себе си, я има музиката...
И въпреки че не уважаваме родителите си, я има музиката...
Въпреки че живеем в компютрите си, я има музиката...
Въпреки че не забелязваме небето, я има музиката...
Въпреки че сме забравили да бъдем хора, я има музиката...Въпреки че сме суетни егоисти до дъното на душата си, я има музиката...
Въпреки че не сме достойни хора, я има музиката...

Музиката покрива света като сняг и опрощава всичко грозно в нас... Тя замайва сетивата и притъпява съзнанието, докато вината ни започне да изглежда поносима. Музиката е нашата свръхдоза. Свръхдоза вдъхновение, свръхдоза опрощение, свръхдоза извинение... Извинение за грозното ни съществуване. Бягство от отговорността. Примирение с посредствеността. Пречистване. Пътуване през безкрайни снежни полета.
Просто...покой.