40

Хем е тъмно, хем е светло. Тамян се вие към дебелите въжета. Таванът е мастило. Сребърен прозорец прави черното по-черно. Стъклото е извезано от тъмни нишки. Светлината се разбива на парчета.

Някъде долу някой пали първата свещ. Огънят преминава от човек на човек. Треперещите ръце предават живота нататък, 40 дена след като си е отишъл. Държат се за свещите като за последна надежда. За 40 дена риданието се е превърнало в хлипане.

Днес виното лекува. Днес житото няма вкус на смърт. Днес пускаме душата към земята на безкрайните. Днес режем с горещ нож миналото.

Защото тук долу под мастилото, среброто е тленно, дори и да няма край.

Набръчкана жена събира свещите. Огънят дори не ги е преполовил. Ръцете неохотно се разделят с последната искрица. Безизразен дъх гаси светлината и минава нататък. Вдишваме изгаснал пламък и издишваме.

На излизане ме удря зелена светлина и миризма на мокър бъз. Забравих да се прекръстя.