Поискаха от мен да те опиша. Но как да смеся акорда в дъното на всяка песен с дъха си и мига преди да се събудя? Как да изговоря топлината на гласа ти, който чувам в просъница с глава на бара? Как да нарисувам стъпките на еуфорията, която танцуваш в мен? Как да нарека връхчето на болката, която боде като стъкло в корема ми и шепне: "Страхувай се! Страхувай се! Страхувай се!" Как да изпея съня си, в който тихо и тежко витаеш като възможност? Как да призная страха и срама си, че те създавам? (Как не те бе срам, като го създаде, Господи?) Как да изкрещя усещането за теб... усещането за усещането за теб? Как да премълча, че се радвам, че те има и че трябва да те описвам? Как да се смаля достатъчно, че да мина през вратата ти? Как да превъзмогна ужаса, че ще остана без теме? И как... как... да разбера, че тук въобще не иде реч за тебе?