pointlessly

There is a certain kind of sadness that leaves your whole being senseless. Pointless. It makes you want one thing: sleep. And the only music that won’t make you shatter like glass is Chroma Key. (Kevin Moore knows melancholy, I gotta give him that.)
All life loses color.
All people lose importance.
Even crying’s pointless.
Guilt? Fuck guilt.
Love? Don’t remember.
I feel like an astronaut in a submarine.
And every part of me is paralyzed.
The scattered bits of my consciousness are suspended in the whiteness.
I wonder what makes people move their limbs.
I wonder what makes them want to breathe, sing, fuck, fight and care.
Who lights the fire under their ass…
I am never getting out of this bed.
Never.
A single tear on my collar-bone. Tickling its way to my breast.
I wanted to show someone how I love my body.
Now I just want to sleep.

Riverside - Forgotten Land

Riverside - Forgotten Land

Look at this field, my son
Deserted empty place
Where the dirt silence
Feeds on lost whispers

There was a kingdom here
A city full of life
Songs of its praise
Were being sung
By the mountains

Oh listen to them now

People felt strong and powerful
Proud of their wealth
All of them believed
They were kings of the whole world

They started to take more
Cross the borderlines
Called themselves Gods
Above everything and everyone

Oh listen to them now

Faster and faster
Higher and higher
Great temples of God grew taller
And glittered in the sun

Gods too sure of themselves
Never lost their pride
(... inaudible)
Monuments started to collapse

Oh how quickly they died
How quickly they turned into dust
In their forgotten land

Listen (...)
Swallows are crying
I seize the sun (?)
Of their forgotten land

поспи. може би пак ще има пояс утре.


- тк

now that's what i call poetry!

Night air


Night air has the strangest flavor
Space to breathe it, time to savor
All that night air has to lend me
Till the morning makes me angry
In the night air
In the night air


I’ve acquired a kind of madness
Daylight fills my heart with sadness
And only silent skies can sooth me
Feel that night air flowing through me
In the night air
In the night air


I don’t need those car crash colors
I control the skies above us
Close my eyes to make the night fall
Comfort of the world revolving
I can hear the earth in orbit
In the night air
In the night air


I’ve acquired a taste for silence
Darkness fills my heart with comfort
And each thought like a thief is driven
To steal the night air from the heavens
In the night air


http://listen.grooveshark.com/s/Night+Air/3gCp64?src=5

Да се люлееш напред-назад в устойчив, непрекъснат ритъм

Вдъхновено от: These Monsters - To Swing Back And Forth With A Steady Uninterrupted Rhythm
Тези хора не са хора. Как може с музика да нарисуваш люлки?





Цялото слънце в отблясъка на люлките. Цялото слънце в косите на три слънца. В очите на сина му. В кожата на жена му. В смеха на дъщеря му.
Напред. Назад. Напред. Назад.
Люлките се разминаваха, а жена му само леко докосваше сандалите на децата, за да ги засили. Гледаше разсеяно в далечината и държеше роклята си, сякаш се боеше, че вятърът ще я отвее.
Напред. Назад. Напред. Назад.
Дъщеря му бе отметнала глава назад и бе затворила очи. Русите й кичури почти стигаха до земята с всяко засилване. Брат й я гледаше с неволна нежност. При всяко разминаване на люлките леко докосваще ръката й. Години по-късно той щеше да разкаже на сина си, че тя му е била като дете. Толкова я обичаше.
Напред. Назад. Напред. Назад.
Имаше чувството, че люлките никога няма да спрат.

Нещо в нищото (Utopia)

We came here to be washed away...


Още беше тъмно. Миришеше на море.
Не смееше да помръдне. Вдишваше дълбоко. Косата й миришеше на спомени. На кухнята, когато майка му печеше хляб.
Ръката му можеше да остане там завинаги...
Откъсна се бавно и стана.
„Моето прекрасно момиче.”
Всеки път се сепваше като я погледне. Сякаш неочаквано чуваше първите тонове на любима песен.
„Едно нещо си върви в нищото и среща друго нещо”, беше казала тя за тях двамата.
Тя бе неговото нещо. Неговото нещо в нищото.

Лежеше върху дъските и гледаше небето. Събираше цветове - мастило, кобалт, аквамарин, тюркоаз. „Морето е моето небе”, каза си той и се помъчи да го запомни. Синьото се замъгли. Небето се клатеше. По ръба на лодката запъплиха розови нишки. Някъде далеч слънцето бе изгряло.

Върна се мокър. Посрещна го кучето. Близна го и тръсна глава възмутено заради солта. Къщата беше празна. Остави мокри, пясъчни стъпки по дюшемето. Седна на стълбите и запали. Стана му ужасно тъжно. Видя ги в далечината. Дъщеря му тичаше към фара, а жена му изстискваше дългата си пола от водата. Беше толкова красива, че му се зави свят. Искаше му се да изтича навън, да я притисне, да забрави за себе си.

Качи се на тавана и седна на пода до боите и платното. Нещо не беше наред, нещо не беше както трябва. Не помнеше колко време е стоял така, когато тя влезе. Не каза нищо, просто легна в него и се усмихна.
„Не знам какво е щастие”, мислеше си той и не искаше да повярва.



На Д, Н, Р и Т - крада си по малко от всеки... ;)