Тези хора не са хора. Как може с музика да нарисуваш люлки?
Цялото слънце в отблясъка на люлките. Цялото слънце в косите на три слънца. В очите на сина му. В кожата на жена му. В смеха на дъщеря му.
Напред. Назад. Напред. Назад.
Люлките се разминаваха, а жена му само леко докосваше сандалите на децата, за да ги засили. Гледаше разсеяно в далечината и държеше роклята си, сякаш се боеше, че вятърът ще я отвее.
Напред. Назад. Напред. Назад.
Дъщеря му бе отметнала глава назад и бе затворила очи. Русите й кичури почти стигаха до земята с всяко засилване. Брат й я гледаше с неволна нежност. При всяко разминаване на люлките леко докосваще ръката й. Години по-късно той щеше да разкаже на сина си, че тя му е била като дете. Толкова я обичаше.
Напред. Назад. Напред. Назад.
Имаше чувството, че люлките никога няма да спрат.
No comments:
Post a Comment