Годината на думите

(Вдъхновено от М.)

Първият час на 2011 започна с “Обичам те”.
От другата страна на океана.
(От нули и единици.)
Едно измислено “Обичам те”, родено от страхове и липси, което постепенно стана истинско. Толкова истинско, че само няколко минути разговор бяха равни на часове foreplay. Защото “на Теодора й става от думи”.

Да, 2011 е годината на думите. И на щастието от думите. На радостта от ексхибиционизма, когато изнасилваш езика пред някого и това му харесва. (И даже го разбира.)

Това е годината, в която се разбрахме да се разбираме. В която се заливахме с ведра символна кръв и се къпахме голи в банята… в синьо! (Ей, много скъпа тая синя боя, бе!)

Годината, в която се катерихме по ядосани планини и се питахме как може да не се обичаме, като се обичаме. Годината на пликчетата в мокрите обувки.

Годината на споделената несподеленост. На несподелената споделеност. На несиметричните и симетричните намерения. На чистите и криминалните намерения.

Годината, в която си намерих място в поне пет сърца. В която видях ръце с очи, меланхолични нишки, мокро суши, алтернативни онлайн светове с наши виртуални
двойници, ярки глупости, джинджифилени човечета в пазарски колички и чш, чш, чш! Годината, в която непознати хора ме държаха да не излетя като балон, докато плача през смях 4 часа. Годината на тези хора, които обикнах до горест.

Годината, в която намерих своя ангел. Който е човек от плът и кръв, но просто е решил да живее без вина. (И да обича страха.)

Годината, в която разбрах, че има нещо свръхестествено в онези, който обичат същия пол (не че не си го знаех).

Годината на секс без любов, секс без секс, секс с полулюбов, любов без секс и нужда да запълниш черната дупка с нещо, нещо, нещо…

Годината на Нут И Лу, в която четеш стихове в лицето на някого, но не отговаряш на смс-и и мейли.

Годината на сезонното разомагьосване и омагьосване. Вълшебните нощи отново са вълшебни, но без цялото това напрежение. Годината на цикличната депресия между приятели, която съвпада като цикъл при съквартирантки. На безмерната обич – губенето в прегръдки, целувките по бузите, среднощните разходки за пица и бульоните, когато имаш температура.

Годината, в която ИМА кой да ти донесе хляб, когато си болен. Годината на пърформанса! Halt mal, Negro! Krebspolizei! Годината на гротескните списъци и пиянските изцепки, когато си убеден, че не си пиян.

Годината на насилственото доверие. Годината, в която трябваше да интервюирам целия свят. Годината на Сократ, в която въпросите са много по-важни от отговорите.

Годината на тениските. На кашата и картончетата в коледни картички. На свиренето на китара с тракане на клавиатура за фон. На държането за ръце по тениска на Pagan Poetry.

Годината, в която за пръв път намерих Дом, в който детските прегръдки значеха повече от обвиненията в лошо майчинство. В която вярата в себе си беше вяра в детето ми; в която всички луди бяха отцепени в стаята с прожекционния апарат, където мен ме няма. Няма ме!

Годината на “Пази се”, “Не се пази”, “Пази се от пазенето” и “Спри да се пазиш.” Годината на неспрялостта, най-гнусното унижение, гаврата с емпатията и счупването на жалкометъра.

Годината на добрата литература и сексуалното удивoлствие от нея. Годината на вдъхновените лийдове и заглавията, които намигат точно на трима души.

Годината на ОБЕДНАТА РАЗГОВОРКА! На общите чатове и възможността да си говориш с някого в 4 различни прозореца. На меча и лъскането гол, на изчервяването и смеенето в шепа, на изолацията чрез слушалки и на преченето, за Бога, преченето! Годината на Баба М и Ф, на недоклатените скумрии и лелките на 25. На ФИБИ и дъха на бъчва. На Банана и Точака! На сандвичите с домат и кашкавал (или с яйце и сирене!). На кафето сутрин пред електрическото табло. На закъснението! Годината, в която обикнах Пино, без да съм пила Пино.

Годината на Starbucks! И на приятелството с хора, по-свежи от Tall Mocha Frappuccino.

Годината на Facebook и на споделянето на неща, от които си мислим, че сме направени. На откриването на музиката в секса и на секса в музиката. Триене трябва да има, при ambient-a просто шибаш въздуха!

Годината на Opeth и Мastodon и религиозното шейсетарско събиране да чуеш някой албум за пръв път. Годината на тоновете новооткрита чрез тях музика. Годината на ASIWYFA и FLORENCE! Годината, в която лириките отново имат жизненоважно значение. В която се будиш с песни в главата. В която животът на улицата без слушалки е агония.

Годината на сърцата, които се ронят като пъзел. (И все пак последното зрънце си намира мида, в която да се увие в спален чувал от черна слюда.) Годината на истеричното пеене на глас по улицата и свалките след секс.

Годината на самотата и сприятеляването с нея. На безплодното усилие да обичаш без нужда и порок. На пропуснатите пътешествия на стоп. На post-rock-a!

На тениските пред The Box и вдъхновението в него. На стъклените топчета, които 4 реда хора поглъщат. И които после Зу едвам чете.

Годината на страха. На страха от страха. На полууспешните опити да приемем телата си и себе си такива, каквито сме. На вражеското отбранение на правото да бъдем себе си.

На плача в берлинското метро, на върха на Berliner Dom, на вглеждането в лица на Unter den Linden, на Вим Вендерс и на тихото благоговение пред HU. Fucking HU! Четири години го гледах това HU в мейла ти и ти не пожела, просто не пожела… Годината, в която любовта е зад бодлива тел. Зад страха от любов, страха от загуба, страха от разочарование, страха да те видят такъв какъвто си. Телта на невярата. Годината на искащите да вярват.

als das kind kind war...
(c) Aurica Voss

н

д: според мен тук става дума за секс.
н: ахаа, ти пак се опитваш да разбереш какво е искал да каже авторът. нали знаеш какво ни набиваха в главите в училище: той каквото е имал да каже, го е казал!
д: "умрях в теб, с всяка нова смърт, с всеки дъх, който поемах за теб." това е секс - кой е моментът, в който умираш в някого?
н: моментът, в който умираш в някого... е моментът, в който умираш в някого.

две и единайсета (мáртин)

две и единайсета

беше двайсет и втората ми година
беше кофти, но беше и кеф ти
беше доказателство, че адел е права: the people i’ve met are the wonders of my world
беше брутална
беше размествания и пренасяния, и дом след дом

беше бири
беше издаването на втора книга в моето семейство

беше раздяла с поредната скучна образователна институция
беше опит за съвместно съжителство и за съжителство
беше много театър и още повече ър
беше един от най-интересните, драматични и забавни сезони засега
беше сфуматовски септември
беше много други неща, случки, хора и моменти, които не помня

беше софия, бургас, стара загора, на село.. хм, май не съм пътувал особено
беше година, в която писах и бях влюбен. и това е достатъчно.

м.

a stranger

Cast the calming apple
Up and over satellites
To draw out the timid wild one
To convince you it's all right

And I listen for the whisper
Of your sweet insanity
While I formulate denials
Of your effect on me

You're a stranger
So what do I care?
You vanish today
Not the first time I hear
All the lies

What am I to do with all this silence?

Shy away, shy away phantom
Run away, terrified child
Won't you move away
Fuckin' tornado
I'm better off without you
Tearin' my will down

careful, careful...

How so carelessly, we twist and turn the perfect dream
No promises made
The source of the pain, day after day
But remember I told you to be careful
No promises made
It wont ever stop no, no promises made
I died in you - Crossed the line for you
With each new death
With every breath I took for you
What I wouldn't do

всичко (дори солипсизмът) е за добро

Then I heard someone reading out of a book of Anaxagoras, as he told us, and saying that Mind was the disposer and cause of all: and I was delighted with this notion of the (first) cause,—indeed it gave me a sort of comfort to think that Mind was the cause of all things, and I said to myself, If this be so,—if Mind is the orderer, it will have all in order, and put every single thing in the place that is best for it. And I argued that if anyone desired to find out the cause of the generation or existence of anything, he must find out what state of being or doing or suffering was best for that thing, and therefore a man had only to consider the best for himself and others and then he would also know the worse, since the same science comprehended both.
- Plato

Хвърчащите хора - Валери Петров

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Florence - Bedroom Hymns

Все тая тук ли ще падна или там
Ще построим олтара си тук
Направи ме своята Мария
Вече съм на колене

Исус на върха на дъха ти
Вдишах Го с моя
Изплюти признания
Недовършено, божествено

Това е плътта Му, това - любовта Му
Какви користни молитви и няма насита

Да, няма насита

Разлети остри сълзи, за теб го направих
Разлети на път към олтара, черно и синьо
Най-сладка покорност, отпивам от теб
Виното, жените и спалните химни

Това е плътта Му, това - любовта Му
Какви користни молитви и няма насита

Не съм тук за опрощение
Намерих си старо решение
Не съм тук за опрощение
Намерих си старо решение

Това е плътта Му, това - любовта Му
Какви користни молитви и няма насита

Няма насита.
Няма насита.
Няма насита.

поезия и не-поезия (кох)

Две и две четири.

е не-поезия.

Поезия е

Две и две
са по-скоро синьо.

- Кенет Кох

vbgxdfcsz

поезията днес е семки
пукнати във слюнка от фрактали
нокътно картонче, пристигнало от нищото
в червена картичка за коледа
но без онова усещане на буци
след фасул сарми ошав и чушки
тиквеник чесън мед орехи и жито
пача свинско печено обредна пита
баница с месо и пастърма със зеле
печена кокошка и вълчица
леопард лъв и минотавър
шопар цербер и флегий
ангели харпии разкъсани меса и нокти
кентаври фурии води вонливи
зелени смоци в кърви кални ями
живи клони бликащи със черна слуз
семена и храсти със душа
голи грешници лица в земята
и всички съблазнителни безверия
воня ужасна изпарения горещи
смола кипяща дяволи суетни
с вили остри като сняг криле горещи
отрова първородна фениксова пепел
метаморфози в ужас на змии-човеци
десет зли оврази с вкус на печен одисей
полуразсечени тела с черва висящи
кръв на едри капки рани неспоими
лица без нос и без уши
със черна кръв покрити
сърбящи струпеи парчета краста
които люпят се със нож
на малки златни люспи
бясна жажда за вода гиганти
вкусни черепи и лед-утеха
и вечен глад
намазан с люта, люююта салца.

разсъбличане на момиче на площад "розио"

Докато бавно прекосяваш площада
в ранната утрин
с нозете на жирафа
аз те събличам бавно
още по-бавно
по-бавно - събличам
тениската ти с образа на Jim Morisson
събувам джинсите ти
обеците ти свалям грима ти
обелвам с устни
косите ти
ноктите кожата
детските ти спомени събличам бавно
докато бавно прекосяваш площада
в ранната утрин на 13 август
хиляда деветстотин деветдесет и девета
- Пламен Антов

роман от начала

"Poetry leads us to the same place as all forms of eroticism – to the blending and fusion of separate objects. It leads us to eternity, it leads us to death and through death to continuity. Poetry is eternity; the sun matched with the sea."

Georges Bataille

ЕПИЛОГ: КРАЯТ НА ПОЕЗИЯТА

Такива са създателите на света - авантюристи,
самотници, убийци и пияници. А послe

нахълтват на тълпи поетите.
Като туристи.
Пламен Антов

Рамката на вратата (Máртин)

През рамката на вратата
не може да минеш с дрехите.
Избери си: глава или тяло;
не може да минеш с двете.
Убиваш ме с тези догадки
какво те очаква вътре,
някой - да ти скрепи тялото,
нещо - да ти строши главата.
Рамката ти облизва темето.
Божичко, колко си висок!
Мумия от паяжината на мига,
някой, пропуснал смъртта си.
- Máртин

На ръба

На Й.

да гледам как сънят залива
очите ти със топъл дъжд
и светът сбогува се
с любимите зеници
как очите ти се давят
в последна битка с топлината
клепачите се спускат
бавно като котва
в безкръвни дълбини
и реалността замлъква
в пелена от безсъзнание
на ръба на да и не
се връщаш там където всичко
е майчина кърма
и чиста болка в мелницата на съня
където езикът на сърцето
ти е майчин и няма преводачи
нито недоразумения на
мисли и желания
защото тях ги няма.

Норвежка гора

Вмъкваш се във стаята, отпиваш:
Пот и похот, тук мирише на тела
На срам и страх, на нежност, горест
Безпаметни минути, секундни часове
На библиотеки, катедрали, на спирали
И кожа, която искаш пак да вкусиш

И все пак липсва онзи
мирис на непоносима топлина
На проникновена споделеност

Той винаги е сладък и люти
Като лука, който реже мама
Има вкус на нейната,
не на Магдаленина прегръдка

Тук вони на чужда кръв и чужда воля
Това е въздухът на пропастта,
пропит с разложили се в падане тела
Сред безкрайни шестоъгълни галерии
в огледала, в огледала, в огледала
Безкрайност на две разделена
Безкрайност несподелена
Тук компасът сочи право към смъртта
И няма песен на света, която да спои
две воли, два компаса,
две заблудени киноленти

Но не можеш да спасиш
който не иска да бъде спасен
И тишината често
обездвижва всяко състрадание

Мадора Явросен

"Не мисли, не мисли..."

Звучи като приспивна песен
Като молитва
Към умрелия ти дядо
Като прошка
Опрощение
Като да нямаш нужда от вяра
Като да нямаш нужда от страх
Като да не знаеш какво е първороден грях
И да не си се раждал
нито пък умирал
Като да видиш рака
на времето как смело право крачи
И всички липси на всички живи
Да са мъртви и зелени
Да танцуват Ринги ринги рае
В съня в съня
В най-тихата река
На еднакво разстояние
от живота и смъртта
Където спомен няма,
И всичко е изтръпнало
Приятно вцепенено
И меланхолично
Тук минутата е нула
Нула, нула и нула
СССИВО!
Без пол, без мирис, без кожа
Без време, без език
Без Мая
Без мисли.
Нищо.

Просто

Някой ден ще мръкне изведнъж
за близки и познати.
Ще завали в очите дъжд
дори в покойната душа на тати.
Понеже не понасям некролози -
не ме лепете тук и там.
Да не ме посочват - кой бе този?...
А аз ще имам още плам.
Ще давам още много огън
дори от оня, неизвестен свят.
И пак ще съм за някои тревога...

А за други - просто брат.

Краси Манев

Всеки път се усмихвам, когато отпивам от нея...

ръката на ана

ръката на ана свети в мрака
ръката на ана пърха тихо
разтваря малки пръстчета
"това е буболечка. лети."
ръката на ана каца
лази по раменете ми
качва се на носа
бибитка
"тази буболечка ти е приятелка!"
ръката на ана вие пердето
красиво е, ана, нали?
красиво е, ана, кажи!
безплътни сенки се сплитат
навън е светещо тъмно
ръката на ана се пари
ръката на ана е пушка
"тази пушка стана цигара."
този смях
само с извънземна валута
"как да я запаля, мамо?"
на парното, нали пари!
ръката на ана ме удря с юмруче.
"аз те ударих!"
ръката на ана ляга на бузата ми
държи сънено като котва
топло, меко и неизбежно

да йеее...

Ния: Просто си забравила. Винаги е имало съмнение.
Дара: Не е вярно.
Ния: Ама какво искаш да е?
Дара: Просто да е. Винаги съм имала... е-та.
(смях)
Ния: Не са били е-та.
Дара: Не, бяха е-та, а сега трябва да чакам да стане... е!
Ния: Ще стане...
Дара: Сега трябва да се построи е-то. Защото не е е.
Ния: А какво е? Ъ?
(смях)
Дара: Ъъъ?
(смях)
Ния: Има нещо много филмово в този момент: застанала на вратата - леко рошава, в синя рокля, яде някакви странни плодове и ми говори за е-та. Мисля, че ще станеш писател!
(смях)
Дара: Орисваш ли ме? Чакай, чакай, как започна разговорът? Откъде тръгнаха е-тата?
Ния (хваща Дара за раменете): Успокой се. Спри да документираш!
Дара: Откъде тръгна разговорът?

уааа!

явор, мая и йойо лежат на леглото отсреща, завити през глава. и от време на време се отвиват да ме плашат.

бекет да го духа

restless: "нещо следва своя ход", както казва бекет
Божидар: бекет да го духа
Божидар: после светът е мой
restless: бекет би се изкефил на последните ти две съобщения

Георги Господинов за "Дишащия хълм"

Мари набюдава един мъж, Мари разказва за един мъж, Мари описва в детайли корема, движенията, пръстите на един мъж, хълмистото му тяло. И не мъжът е важен, разбира се, а окото, което го създава. Прозирна, като приказка е тази книга, изменлива и неочаквана, но постоянна в изящното боравене с думи. Крехка и остра, плаха и директна, с оня бъбрив и заекващ език на любовта. Език, който радостно съчинява.

before dawn

Morning, and the dreamers fade
Like lovers' gazes past their hour.
Cannot sunrise wait forever
For its time?

Farewell, starry wayfarer,
I'll bless your name when I dream of you.

обява

искам да е съвършен
да пише добре
да чука добре
да харесва добре
да говори добре
да обича добре
да чувства добре
да чува добре
да мирише добре
да докосва добре
да разбира добре
да вижда добре
всичко друго, но не и да е

prayer

fall in light, fall in light.
fall in light, fall in light.
feel no shame for what you are

as you now are in your heart
fall in light
feel no shame for what you are
feel no shame for what you are
feel it as a waterfall
fall in light
fall in light, fall in light,
fall in light
fall in light, fall in light fall in light,
grow in light.

stand absolved behind your electric chair, dancing.
stand absolved behind your electric chair, dancing.
past the sound within the sound.
past the voice within the voice.

leave your office, run past your funeral,
leave your home, car, leave your pulpit.
join us in the streets where we
join us in the streets where we don't belong..
don't belong.
you and the stars throwing light.

tomorrow never comes

Gather the wind
Though the wind won't help you fly at all
Your back's to the Wall
Chain the sun
And it tears away to face you
As you run, you run, you run!
So live for today
Tomorrow never comes
Die young

Herzsprung

Rot grün gelb schwarz
rostbraun totrot
kohlrabenschwarz ist farbenfroh
funkelnagelneu ist nichts mehr
Ich habe mein Vokabelheft verloren
Wo ist der Schluessel?
Wo ist mein Hut?
Ich gehe jetzt
Betonprosa oder Permafrost
Schmelzvorgaenge oder nicht
Das deja vu ist jetzt historisch
die Gemengelage wie gehabt
Ich blute
Irgendwas ist immer
Ich gehe jetzt
Kann mich an den Schnitt nicht mal erinnern
Ich gehe jetzt
Es wird wie's war und wahr wird nichts
Fortuna ist in Geiselhaft
Herzsprung Kreuzstich
Luftveraenderung
Schluss mit lustig und der Wegfahrsperre
für die Hoffnung und für mich
Ich gehe jetzt
Das Biest ist noch nicht richtig wach
aber auch noch lange nicht hinueber
Grad jetzt hat es sich hin und her gewaelzt
und im Schlaf mit den Zähnen geknirscht
Ich gehe jetzt
Nach mir die Flut
nach mir Tornados
nach mir Tsunamis & Säuberungen
nach mir die Härte
die Kälte die Dürre die Glut
mehr als je zuvor seitdem der Mensch denkt
Es wird Zeit
das die Erde sich endlich verspinnt
sich verwandelt aus der Hülle sprengt
Ich gehe jetzt
Ich gehe jetzt
Ich gehe jetzt

unstory for sølve

I wanna tell her story.
There is no way to tell this story. It's too long, too complicated, too powerful. I would write a novel with our tons of letters in it but even they got lost, and she won't send them back to me. It's so terrifying when you're standing in front of a character and thinking there is no way, no way to breathe life into them. Yesterday in Gotscheff's Medea a sweet aunty was playing the narrator. She was small and unsure, and the main characters were hugging her and crossing their fingers for her.

Искам да разкажа за нея.
Няма как да разкажа това. Прекалено е дълго, прекалено е сложно, прекалено е силно. Бих написала роман с тоновете ни писма вътре, но дори и те се загубиха и тя не иска да ми ги изпрати. Толкова е страшно, когато стоиш пред някой герой и си мислиш, че няма как, просто няма как да го съживиш. Вчера в "Медея" на Гочев имаше една миловидна лелка, която играеше разказвача. Тя беше малка и несигурна, а главните герои я прегръщаха и й стискаха палци.

Lied Vom Kindsein – Peter Handke

Als das Kind Kind war,
ging es mit hängenden Armen,
wollte der Bach sei ein Fluß,
der Fluß sei ein Strom,
und diese Pfütze das Meer.

Als das Kind Kind war,
wußte es nicht, daß es Kind war,
alles war ihm beseelt,
und alle Seelen waren eins.

Als das Kind Kind war,
hatte es von nichts eine Meinung,
hatte keine Gewohnheit,
saß oft im Schneidersitz,
lief aus dem Stand,
hatte einen Wirbel im Haar
und machte kein Gesicht beim fotografieren.

Als das Kind Kind war,
war es die Zeit der folgenden Fragen:
Warum bin ich ich und warum nicht du?
Warum bin ich hier und warum nicht dort?
Wann begann die Zeit und wo endet der Raum?
Ist das Leben unter der Sonne nicht bloß ein Traum?
Ist was ich sehe und höre und rieche
nicht bloß der Schein einer Welt vor der Welt?
Gibt es tatsächlich das Böse und Leute,
die wirklich die Bösen sind?
Wie kann es sein, daß ich, der ich bin,
bevor ich wurde, nicht war,
und daß einmal ich, der ich bin,
nicht mehr der ich bin, sein werde?

Als das Kind Kind war,
würgte es am Spinat, an den Erbsen, am Milchreis,
und am gedünsteten Blumenkohl.
und ißt jetzt das alles und nicht nur zur Not.

Als das Kind Kind war,
erwachte es einmal in einem fremden Bett
und jetzt immer wieder,
erschienen ihm viele Menschen schön
und jetzt nur noch im Glücksfall,
stellte es sich klar ein Paradies vor
und kann es jetzt höchstens ahnen,
konnte es sich Nichts nicht denken
und schaudert heute davor.

Als das Kind Kind war,
spielte es mit Begeisterung
und jetzt, so ganz bei der Sache wie damals, nur noch,
wenn diese Sache seine Arbeit ist.

Als das Kind Kind war,
genügten ihm als Nahrung Apfel, Brot,
und so ist es immer noch.

Als das Kind Kind war,
fielen ihm die Beeren wie nur Beeren in die Hand
und jetzt immer noch,
machten ihm die frischen Walnüsse eine rauhe Zunge
und jetzt immer noch,
hatte es auf jedem Berg
die Sehnsucht nach dem immer höheren Berg,
und in jeder Stadt
die Sehnsucht nach der noch größeren Stadt,
und das ist immer noch so,
griff im Wipfel eines Baums nach dem Kirschen in einemHochgefühl
wie auch heute noch,
eine Scheu vor jedem Fremden
und hat sie immer noch,
wartete es auf den ersten Schnee,
und wartet so immer noch.

Als das Kind Kind war,
warf es einen Stock als Lanze gegen den Baum,
und sie zittert da heute noch.

Russian Circles – Empros

Крайно време беше не само пост-рокът да влезе в блека, но и блекът да влезе в поста. Един от коментарите за Empros в last.fm беше: "Този диск е толкова тежък, че не мога да го сложа в уредбата", с което съм напълно съгласна. На моменти почти имаш чусвтвото, че този албум крещи. Някъде много дълбоко обаче, погребана под пластове снежни китари, виещи се бас линии и приглушени барабани, се носи мелодия, която напомня глас без да е глас. Думите не са ясни, по-скоро приличат на въздишка. Нищо от това не е истина, разбира се, тъй като Russian Circles са и ще си останат инструментална група. Най-после американското трио изхвърли самоналожената си сдържаност и се развихри в "Empros", както никога преди. Наситеността на рифовете по-скоро приближава Russian Circles до Karma to Burn, отколкото до Red Sparrows. Не че изведнъж са решили да правят стоунър - но все пак нишката се забелязва. Влиянието се чува още в първата песен "309" (хех, поне едно парче, която не е кръстено на техен приятел), чиято стена от звук внезапно се разтваря в скърцащ бас. В последните три минути басът е толкова подземен и дуум, че ти иде да загазиш лампите и да запалиш свещи. Първата песен, която групата пусна онлайн, беше Mladek (кръстена не на кого да е, а на шофьора им). Никога няма да простя на Russian Circles подлия номер в тази песен, който ме накара да си помисля, че дори и тази прекрасна група, която никога не е правила слаба песен, се е "изпопила". Песента започва весело и пластмасово и наистина те кара да мислиш, че групата нещо е мръднала. В един момент музиката прави такъв завой към необичайния звук и оригиналните идеи, че ти се завива свят. Явно тази песен е предназначена за неизкушените любители на попа, които подмолно да бъдат подканени в шизофреничния мрачен свят на Empros. В края на албума с Praise Be Man, групата най-сенте изпуска юздите и оставя музиката да диша, което се оказва въздействащ контрапункт. Над 60-тарски акустични китари се носи истинска песен, която най-после е в състояние да говори след битка с петте гиганта преди нея. И така остатъчният му вкус е мек и топъл. Освободени от принадлежността си, Russian Circles доказват точно това. Не само шумът е тих, но и безмълвието е оглушително. Едвард Мунк би се гордял с тях.

За фенове на: Red Sparrows, Karma to Burn, Pelican, Caspian, Isis

7.5 isa

grapes of time

толкова много окапали минути
продупчват земята
кап кап
вдълбават се в тялото ми
болят
цялото това изгубено време
от страх

so many fallen minutes
piercing the ground
drip drip
digging into my body
they hurt
all this lost time
out of fear

самолетно

Such a nice wing - sewed up by а hundred white patches - beautiful what men have achieved... We're flying. The mountain peers out from under the wing. Clouds eat the mountain. Down there - fires are glowing - cigarette ends of autumn earth. Ten different colors of water. And all of a sudden clouds fly right at us at such speeds... The sun is setting over white cloudfolds. And I'm flying to you. I could walk in those snow-drifts of sky - our sky. The sky I couldn't know without you. And I'm flying to you. Without knowing if I'll see you. Down there - city constellations full of light. Each patch of light is full of every human thing you could imagine. Full of hope, and love, and innocence, and sorrow, bitterness and anger. Patches of humanness - down there a kid writes letters to another kid. Every night. In this earth sky full of city stars. The first star has risen - at the orange-blue horizon. Yes, the star he sings of. The only constant. My star. You.

денят на цитатите явно...


Табелков за стила ми: "Една идея сноб, една идея инфантил и много мусева изтрещялост."

:)

аз: и питам вокала на shining дали саксът е секси и той "не знам". тъпо...
мая: дааа, ама албахари като ти каза "не знам" не беше тъпо, нали?

Писателят е самотно животно

Цък: Един необичаен разговор с Давид Албахари... може би

"Избери живота", Джон Ходж

Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери шибан голям телевизор, избери перални машини, коли, компакт-диск-плейъри и електрическа отварачка за консерви. Избери добро здраве, нисък холестерол и стоматологично осигуряване. Избери фиксирана лихва по изплащане на ипотеката. Избери си първото жилище. Избери си приятелите. Избери лежерно облекло и подхождаща чанта. Избери костюми на изплащане от различни шибани тъкани. Избери да си направи-си-сам и да се чудиш, кой по дяволите си в неделя сутрин. Избери да седиш на онзи диван и да гледаш затъпяващи и сломяващи духа телевизионни игри, тъпчейки се с шибани боклуци. Избери да изгниеш накрая, напикавайки се в мизерен дом, засрамен от личността си, и шибаните отрочета, които си пръкнал, да те заместят.

Избери бъдещето си.

Избери живота.

Но защо ми е да правя това? Аз избрах да не избирам живота. Аз избрах нещо друго. Причините? Няма причини. На кого му трябват причини, когато имаш хероин.