На ръба

На Й.

да гледам как сънят залива
очите ти със топъл дъжд
и светът сбогува се
с любимите зеници
как очите ти се давят
в последна битка с топлината
клепачите се спускат
бавно като котва
в безкръвни дълбини
и реалността замлъква
в пелена от безсъзнание
на ръба на да и не
се връщаш там където всичко
е майчина кърма
и чиста болка в мелницата на съня
където езикът на сърцето
ти е майчин и няма преводачи
нито недоразумения на
мисли и желания
защото тях ги няма.