31.12.11

Годината на думите

(Вдъхновено от М.)

Първият час на 2011 започна с “Обичам те”.
От другата страна на океана.
(От нули и единици.)
Едно измислено “Обичам те”, родено от страхове и липси, което постепенно стана истинско. Толкова истинско, че само няколко минути разговор бяха равни на часове foreplay. Защото “на Теодора й става от думи”.

Да, 2011 е годината на думите. И на щастието от думите. На радостта от ексхибиционизма, когато изнасилваш езика пред някого и това му харесва. (И даже го разбира.)

Това е годината, в която се разбрахме да се разбираме. В която се заливахме с ведра символна кръв и се къпахме голи в банята… в синьо! (Ей, много скъпа тая синя боя, бе!)

Годината, в която се катерихме по ядосани планини и се питахме как може да не се обичаме, като се обичаме. Годината на пликчетата в мокрите обувки.

Годината на споделената несподеленост. На несподелената споделеност. На несиметричните и симетричните намерения. На чистите и криминалните намерения.

Годината, в която си намерих място в поне пет сърца. В която видях ръце с очи, меланхолични нишки, мокро суши, алтернативни онлайн светове с наши виртуални
двойници, ярки глупости, джинджифилени човечета в пазарски колички и чш, чш, чш! Годината, в която непознати хора ме държаха да не излетя като балон, докато плача през смях 4 часа. Годината на тези хора, които обикнах до горест.

Годината, в която намерих своя ангел. Който е човек от плът и кръв, но просто е решил да живее без вина. (И да обича страха.)

Годината, в която разбрах, че има нещо свръхестествено в онези, който обичат същия пол (не че не си го знаех).

Годината на секс без любов, секс без секс, секс с полулюбов, любов без секс и нужда да запълниш черната дупка с нещо, нещо, нещо…

Годината на Нут И Лу, в която четеш стихове в лицето на някого, но не отговаряш на смс-и и мейли.

Годината на сезонното разомагьосване и омагьосване. Вълшебните нощи отново са вълшебни, но без цялото това напрежение. Годината на цикличната депресия между приятели, която съвпада като цикъл при съквартирантки. На безмерната обич – губенето в прегръдки, целувките по бузите, среднощните разходки за пица и бульоните, когато имаш температура.

Годината, в която ИМА кой да ти донесе хляб, когато си болен. Годината на пърформанса! Halt mal, Negro! Krebspolizei! Годината на гротескните списъци и пиянските изцепки, когато си убеден, че не си пиян.

Годината на насилственото доверие. Годината, в която трябваше да интервюирам целия свят. Годината на Сократ, в която въпросите са много по-важни от отговорите.

Годината на тениските. На кашата и картончетата в коледни картички. На свиренето на китара с тракане на клавиатура за фон. На държането за ръце по тениска на Pagan Poetry.

Годината, в която за пръв път намерих Дом, в който детските прегръдки значеха повече от обвиненията в лошо майчинство. В която вярата в себе си беше вяра в детето ми; в която всички луди бяха отцепени в стаята с прожекционния апарат, където мен ме няма. Няма ме!

Годината на “Пази се”, “Не се пази”, “Пази се от пазенето” и “Спри да се пазиш.” Годината на неспрялостта, най-гнусното унижение, гаврата с емпатията и счупването на жалкометъра.

Годината на добрата литература и сексуалното удивoлствие от нея. Годината на вдъхновените лийдове и заглавията, които намигат точно на трима души.

Годината на ОБЕДНАТА РАЗГОВОРКА! На общите чатове и възможността да си говориш с някого в 4 различни прозореца. На меча и лъскането гол, на изчервяването и смеенето в шепа, на изолацията чрез слушалки и на преченето, за Бога, преченето! Годината на Баба М и Ф, на недоклатените скумрии и лелките на 25. На ФИБИ и дъха на бъчва. На Банана и Точака! На сандвичите с домат и кашкавал (или с яйце и сирене!). На кафето сутрин пред електрическото табло. На закъснението! Годината, в която обикнах Пино, без да съм пила Пино.

Годината на Starbucks! И на приятелството с хора, по-свежи от Tall Mocha Frappuccino.

Годината на Facebook и на споделянето на неща, от които си мислим, че сме направени. На откриването на музиката в секса и на секса в музиката. Триене трябва да има, при ambient-a просто шибаш въздуха!

Годината на Opeth и Мastodon и религиозното шейсетарско събиране да чуеш някой албум за пръв път. Годината на тоновете новооткрита чрез тях музика. Годината на ASIWYFA и FLORENCE! Годината, в която лириките отново имат жизненоважно значение. В която се будиш с песни в главата. В която животът на улицата без слушалки е агония.

Годината на сърцата, които се ронят като пъзел. (И все пак последното зрънце си намира мида, в която да се увие в спален чувал от черна слюда.) Годината на истеричното пеене на глас по улицата и свалките след секс.

Годината на самотата и сприятеляването с нея. На безплодното усилие да обичаш без нужда и порок. На пропуснатите пътешествия на стоп. На post-rock-a!

На тениските пред The Box и вдъхновението в него. На стъклените топчета, които 4 реда хора поглъщат. И които после Зу едвам чете.

Годината на страха. На страха от страха. На полууспешните опити да приемем телата си и себе си такива, каквито сме. На вражеското отбранение на правото да бъдем себе си.

На плача в берлинското метро, на върха на Berliner Dom, на вглеждането в лица на Unter den Linden, на Вим Вендерс и на тихото благоговение пред HU. Fucking HU! Четири години го гледах това HU в мейла ти и ти не пожела, просто не пожела… Годината, в която любовта е зад бодлива тел. Зад страха от любов, страха от загуба, страха от разочарование, страха да те видят такъв какъвто си. Телта на невярата. Годината на искащите да вярват.


als das kind kind war...
(c) Aurica Voss

No comments:

Post a Comment