Вмъкваш се във стаята, отпиваш:
Пот и похот, тук мирише на тела
На срам и страх, на нежност, горест
Безпаметни минути, секундни часове
На библиотеки, катедрали, на спирали
И кожа, която искаш пак да вкусиш
И все пак липсва онзи
мирис на непоносима топлина
На проникновена споделеност
Той винаги е сладък и люти
Като лука, който реже мама
Има вкус на нейната,
не на Магдаленина прегръдка
Тук вони на чужда кръв и чужда воля
Това е въздухът на пропастта,
пропит с разложили се в падане тела
Сред безкрайни шестоъгълни галерии
в огледала, в огледала, в огледала
Безкрайност на две разделена
Безкрайност несподелена
Тук компасът сочи право към смъртта
И няма песен на света, която да спои
две воли, два компаса,
две заблудени киноленти
Но не можеш да спасиш
който не иска да бъде спасен
И тишината често
обездвижва всяко състрадание
Мадора Явросен
No comments:
Post a Comment