приказка за безсмъртието

Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ...

Две са надеждите на подземния свят - Ана и Ирина. Те се люлеят на въже, завързано за човешкия ум и го теглят към другия край на Земята. Когато дръпнат прекалено силно, всичко изчезва.
Ана е бяла и добра. Ирина е черна и зла.
Ана идва, когато се запролети и разхожда майския вятър. През лятото Ирина се смее тихо, а през есента пристъпва. Тя е силата, която разлага плодовете и листата в земята.
Те са най-долу.
Ана и Ирина имат една цел: да накарат хората да спрат да мислят. Понякога, късно вечер в двойната люлка, сестрите водят дълги спорове дали да не накарат хората да спрат да виждат. Но май ги е страх, че ако ги накарат, ще изчезнат.
Смешното е, че никой никога не ги е виждал. Ако те опънат въжето, за да изтеглят някого, умът му се увива около него и той... ами, разбирате.
Там е работата, че всички си мислят, че Ана и Ирина знаят тайната на безсмъртието. Много смелчаги са тръгвали слепешката по въжето надолу, но малцина са стигали отвъд мъглата и реката.
Проблемът е, че това не е обикновена река - за да я прекосиш, трябва да се гмурнеш в нея, защото въжето пробива земята. Трябва да стигнеш дъното и да изровиш дупка. На края й те чакат Ана и Ирина.
Един единствен момък успя да говори с тях и да се върне, но за съжаление те му отрязаха езика и ръцете и сега не знаем какво са му казали.
Разбира се, не си представяйте как Ана реже хладнокръвно езици и ръце. Тя никога не би направила това. По-скоро би гледала с бяла необходимост в очите, как сестра й се къпе в кръв.
Всъщност има дни, в които едната от двете спи. Понякога Ана люлее Ирина в обятията си. Понякога Ирина поглъща Ана. Често едната сестра крие другата в крилете си.
Нашият момък трябва да е бил голям карък да попадне долу, точно когато Ирина поглъща Ана. Представям си как я поглежда в черните очи и пита: "Коя си ти?" Тя отвръща лукаво: "Не знам." Нашият не се отказва и пита: "Какво е да не знаеш?" (Не е глупав човекът.) Ирина се усмихва и казва: "Да не знаеш е да не можеш да кажеш."
В този момент момъкът се сеща за какво е дошъл и пита: "Каква е тайната на безсмъртието?"
"Не знам", отвръща Ирина (естествено).
"Каква е тайната на безсмъртието?"
"Не знам."
"Каква е тайната на безсмъртието?"
"Не знам."
Три дена и три нощи не се отказал смелият момък, докато в един миг не схванал, че тайната на безсмъртието е да не знаеш и сам помолил Ирина да му отреже езика и ръцете.
Разбира се, вие няма как да станете безсмъртни, като прочетете някаква приказка. Трябва сами да слезете долу да ви отрежат езика и ръцете. :)