Тест по абстрактност

Българското модерно изкуство отново доказа, че може

28-годишният Викенти Комитски спечели наградата за съвременно изкуство БАЗА 2011







"Човешката памет е безгранична, така че да записваш идеите си е всъщност нещо много разумно. Независимо от тяхната сложност, принципите на конретното изкуство ни предлагат възможност за опростеното им представяне. (...) То не изисква твърде много ресурси и притежава не само естетическа, но и силно социална функция – да възпитава обществото в устойчиви морални ценности и висока духовност по пътя към духовното му съзряване.”


Силни думи на Георги Димитров, един от номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА. Може би биха ви се сторили дори прекалено силни, когато стъпите в Софийската градска художествена галерия, където са изложени творбите на шестимата млади артисти, номинирани за наградата. Мнозина вероятно биха се зачудили какви морални стойности възпитават цветните квадрати на Георги Димитров, бясно въртящият се стол на Викенти Комитски и пружиненото легло на Албена Баева, от което посетителите трябва да скочат.


Но не се залъгвайте. Ако отминете мнимо неутилитарната абстрактност на изложбата, ще разберете, че съвременното българско изкуство е много живо и рита. Но за да може то да подпомогне „духовното ви съзряване”, трябва да му отделите доста внимание. Това не е изложба за 15 минути, в която просто скачате от едно легло и набързо разглеждате едни неща.


Когато попитах служителите на галерията какво е искала да каже Стефания Батоева с огънатата аптечка, от която се бори да излезе духът на лекарството и която нашепва „Изпий ме”, ми отговориха: „На който пише за изкуство, му е ясно.” Този отговор ме развесели, защото шансът да отгатнеш какво се е случвало във вътрешния свят на Стефания, когато й е щукнала тази чудна идея е 1 на 1000. И именно това е прекрасното на тази изложба – тя оставя много, много, много място за интерпретация. И то интерпретация, за която ви е нужна сериозна основа – математически и физични познания, абстрактно мислене, философска нагласа и желание за разгадаване на невидимото. Ако дотук не сте се отказали, значи изложбата е за вас и сте готови за духовно развитие. Или просто духовна мастурбация (не по-малко забавна и важна), ако го погледнем от друга перспектива.

Можете с часове да мислите върху изречението „Настоящият момент не съществува”, написано с фулмастер върху транспаранта с инструкции за употреба на времево-пространствената инсталация на Албена Баева (в която участва и въпросното легло, на което, ако много се уморите от мислене, може просто да си скачате). Дори фактът, че думите принадлежат на Св. Августин могат да събудят една-две асоциации в съзнанието ви.


Доста асоциации би събудило и нежното растение на Викенти Комитски, което е успяло да си проправи път покрай стъклото, с което е покрита саксията му. А когато забележете, че името му е „Аlter Ego” асоциациите се умножават геометрично.
Въобще над творбите на Викенти може много да си блъскаш главата – негов е и лаптопът, повдигнат с малък крик напомнящ счупен крак (това още не съм го разгадала), който има програма, създаваща празни страници до безкрай. Толкова много интерпретации са възможни, че май е по-добре просто да се радваме на хубавата идея за генератор на (не)съдържание без да тълкуваме.


Купата на Мина Минов, която се разхожда с мъка по стената и оставя мръсна следа също буди много взаимовръзки. Напомня на войнишка каска и се казва „Да вървиш в продължение на почти един час”. Връзката между двете създава картини, които те отдалечават от залата и миришат на война. Но разбира се, почти сигурно е, че Мина е имал предвид нещо съвсем друго. Но в това се крие красотата на изкуството.


„По време на Арктическите експедиции през XIX век, моряци се завръщали с истории за чудато оформени ледници. Бързо, ледниците се превърнали в популярна тема за художници, които интерпретирали този природен феномен, като фантастични структури, често наподобяващи архитектурни форми, като например катедрали или арки. Тези изображения, почти винаги представени като достоверно представяне на действителни места, демонстрират колко привлекателно за артиста е да дегизира субективната абстракция като обективна истина.”


Това казва Петър Минчев за своите играещи със светлината и тъмнината айсберги, нарисувани с акрил на платно. И думите му звучат много обнадеждаващо, защото изразяват смелостта на младото българско изкуство да вярва в абстракциите и да настоява те да бъдат уважавани като обективни истини.


Наградата


Създадена през 1990 г. в Чехия по идея на директора на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс, днес ежегодната награда за млади художници се дава в 10 европейски страни и се смятa за едно от най-престижните отличия. Сред държавите, присъединили се към наградата, са: Чехия, Словакия, Хърватска, Косово, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Албания.
Страните активно обменят информация, в резултат на което е основана международната мрежа за награди за млади художници YVAA (yvaa.net).
През 2008 г. в инициативата се включва и България с помощта на Института за съвременно изкуство – София, който организира конкурса като продължение на традицията да представя млади автори в програмата „Място за срещи".
Целта на конкурса е да открие нови възможности за образование, изследване и професионална реализация пред младите художници. Досега за наградата са кандидатствали над 120 художници, а номинирани са 21.
Кандидатите, които не трябва да са родени по-рано от 1976, представят портфолио и се представят в изложба.
Победителят печели стипендия и шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк през периода октомври 2011 – май 2012 и самостоятелна изложба през 2012 г. в галерията на ИСИ - София.


Журито


Яра Бубнова
Лъчезар Бояджиев
Светослав Кокалов
Надежда Олег Ляхова
Даниела Радева


Номинирани


Албена Баева
Стефания Батоева
Георги Димитров
Викенти Комитски
Мина Минов
Петър Минчев


Предишни носители


Рада Букова (2008)
Самуил Стоянов (2009)
Антон Терзиев (2010)


(с) Вестник "Пари"