на клубче и половин сандвич ;)

Снежни брегове. По тях пълзи черна боя. Заливат ги черни вълни, които покълват в снега и се просмукват в земята. Черна земя, черни дървета, черни къщи, черни лица, които нямат израз, които ходят всеки ден на работа и светят само в моменти на надежда. Които обичат и стъпват на пръсти, за да не събудят другия, за да не му изкарат ангелите. Всички имаме ангели. Дори демоните са ангели, които ни водят у дома. У дома, където земята не е черна, където дърветата не са черни, където морето не е черно, където хората са цели, където хората са андрогини и се търкалят ведро по слънчевата земя.