паралелни спомени (николай николов)

напоследък се събуждам нощем студен
и издишвам мисли от лед.
издишвам мисли за теб.

вдиш-вай-ки вся-ка се-кун-да,
бавно се уча наново да дишам,
часовникът ме влудява,
а в лудостта си се питам -

ако замразя цялата стая с дъха си,
ще спре ли времето тук?
ще се събудя ли в някое бъдеще,
в което животът е друг:
когато науката дава отговори вместо въпроси,
когато ще мога да знам
какво да направя
или най-добре
как
да
забравя?

тогава притварям очи
и пътувам между световете,
които ти ми разкри.
а там някъде паралелното ми "аз"
е щастливо
(и спи).

из the destruction of small ideas