Годината на думите

(Вдъхновено от М.)

Първият час на 2011 започна с “Обичам те”.
От другата страна на океана.
(От нули и единици.)
Едно измислено “Обичам те”, родено от страхове и липси, което постепенно стана истинско. Толкова истинско, че само няколко минути разговор бяха равни на часове foreplay. Защото “на Теодора й става от думи”.

Да, 2011 е годината на думите. И на щастието от думите. На радостта от ексхибиционизма, когато изнасилваш езика пред някого и това му харесва. (И даже го разбира.)

Това е годината, в която се разбрахме да се разбираме. В която се заливахме с ведра символна кръв и се къпахме голи в банята… в синьо! (Ей, много скъпа тая синя боя, бе!)

Годината, в която се катерихме по ядосани планини и се питахме как може да не се обичаме, като се обичаме. Годината на пликчетата в мокрите обувки.

Годината на споделената несподеленост. На несподелената споделеност. На несиметричните и симетричните намерения. На чистите и криминалните намерения.

Годината, в която си намерих място в поне пет сърца. В която видях ръце с очи, меланхолични нишки, мокро суши, алтернативни онлайн светове с наши виртуални
двойници, ярки глупости, джинджифилени човечета в пазарски колички и чш, чш, чш! Годината, в която непознати хора ме държаха да не излетя като балон, докато плача през смях 4 часа. Годината на тези хора, които обикнах до горест.

Годината, в която намерих своя ангел. Който е човек от плът и кръв, но просто е решил да живее без вина. (И да обича страха.)

Годината, в която разбрах, че има нещо свръхестествено в онези, който обичат същия пол (не че не си го знаех).

Годината на секс без любов, секс без секс, секс с полулюбов, любов без секс и нужда да запълниш черната дупка с нещо, нещо, нещо…

Годината на Нут И Лу, в която четеш стихове в лицето на някого, но не отговаряш на смс-и и мейли.

Годината на сезонното разомагьосване и омагьосване. Вълшебните нощи отново са вълшебни, но без цялото това напрежение. Годината на цикличната депресия между приятели, която съвпада като цикъл при съквартирантки. На безмерната обич – губенето в прегръдки, целувките по бузите, среднощните разходки за пица и бульоните, когато имаш температура.

Годината, в която ИМА кой да ти донесе хляб, когато си болен. Годината на пърформанса! Halt mal, Negro! Krebspolizei! Годината на гротескните списъци и пиянските изцепки, когато си убеден, че не си пиян.

Годината на насилственото доверие. Годината, в която трябваше да интервюирам целия свят. Годината на Сократ, в която въпросите са много по-важни от отговорите.

Годината на тениските. На кашата и картончетата в коледни картички. На свиренето на китара с тракане на клавиатура за фон. На държането за ръце по тениска на Pagan Poetry.

Годината, в която за пръв път намерих Дом, в който детските прегръдки значеха повече от обвиненията в лошо майчинство. В която вярата в себе си беше вяра в детето ми; в която всички луди бяха отцепени в стаята с прожекционния апарат, където мен ме няма. Няма ме!

Годината на “Пази се”, “Не се пази”, “Пази се от пазенето” и “Спри да се пазиш.” Годината на неспрялостта, най-гнусното унижение, гаврата с емпатията и счупването на жалкометъра.

Годината на добрата литература и сексуалното удивoлствие от нея. Годината на вдъхновените лийдове и заглавията, които намигат точно на трима души.

Годината на ОБЕДНАТА РАЗГОВОРКА! На общите чатове и възможността да си говориш с някого в 4 различни прозореца. На меча и лъскането гол, на изчервяването и смеенето в шепа, на изолацията чрез слушалки и на преченето, за Бога, преченето! Годината на Баба М и Ф, на недоклатените скумрии и лелките на 25. На ФИБИ и дъха на бъчва. На Банана и Точака! На сандвичите с домат и кашкавал (или с яйце и сирене!). На кафето сутрин пред електрическото табло. На закъснението! Годината, в която обикнах Пино, без да съм пила Пино.

Годината на Starbucks! И на приятелството с хора, по-свежи от Tall Mocha Frappuccino.

Годината на Facebook и на споделянето на неща, от които си мислим, че сме направени. На откриването на музиката в секса и на секса в музиката. Триене трябва да има, при ambient-a просто шибаш въздуха!

Годината на Opeth и Мastodon и религиозното шейсетарско събиране да чуеш някой албум за пръв път. Годината на тоновете новооткрита чрез тях музика. Годината на ASIWYFA и FLORENCE! Годината, в която лириките отново имат жизненоважно значение. В която се будиш с песни в главата. В която животът на улицата без слушалки е агония.

Годината на сърцата, които се ронят като пъзел. (И все пак последното зрънце си намира мида, в която да се увие в спален чувал от черна слюда.) Годината на истеричното пеене на глас по улицата и свалките след секс.

Годината на самотата и сприятеляването с нея. На безплодното усилие да обичаш без нужда и порок. На пропуснатите пътешествия на стоп. На post-rock-a!

На тениските пред The Box и вдъхновението в него. На стъклените топчета, които 4 реда хора поглъщат. И които после Зу едвам чете.

Годината на страха. На страха от страха. На полууспешните опити да приемем телата си и себе си такива, каквито сме. На вражеското отбранение на правото да бъдем себе си.

На плача в берлинското метро, на върха на Berliner Dom, на вглеждането в лица на Unter den Linden, на Вим Вендерс и на тихото благоговение пред HU. Fucking HU! Четири години го гледах това HU в мейла ти и ти не пожела, просто не пожела… Годината, в която любовта е зад бодлива тел. Зад страха от любов, страха от загуба, страха от разочарование, страха да те видят такъв какъвто си. Телта на невярата. Годината на искащите да вярват.

als das kind kind war...
(c) Aurica Voss

н

д: според мен тук става дума за секс.
н: ахаа, ти пак се опитваш да разбереш какво е искал да каже авторът. нали знаеш какво ни набиваха в главите в училище: той каквото е имал да каже, го е казал!
д: "умрях в теб, с всяка нова смърт, с всеки дъх, който поемах за теб." това е секс - кой е моментът, в който умираш в някого?
н: моментът, в който умираш в някого... е моментът, в който умираш в някого.

две и единайсета (мáртин)

две и единайсета

беше двайсет и втората ми година
беше кофти, но беше и кеф ти
беше доказателство, че адел е права: the people i’ve met are the wonders of my world
беше брутална
беше размествания и пренасяния, и дом след дом

беше бири
беше издаването на втора книга в моето семейство

беше раздяла с поредната скучна образователна институция
беше опит за съвместно съжителство и за съжителство
беше много театър и още повече ър
беше един от най-интересните, драматични и забавни сезони засега
беше сфуматовски септември
беше много други неща, случки, хора и моменти, които не помня

беше софия, бургас, стара загора, на село.. хм, май не съм пътувал особено
беше година, в която писах и бях влюбен. и това е достатъчно.

м.

a stranger

Cast the calming apple
Up and over satellites
To draw out the timid wild one
To convince you it's all right

And I listen for the whisper
Of your sweet insanity
While I formulate denials
Of your effect on me

You're a stranger
So what do I care?
You vanish today
Not the first time I hear
All the lies

What am I to do with all this silence?

Shy away, shy away phantom
Run away, terrified child
Won't you move away
Fuckin' tornado
I'm better off without you
Tearin' my will down

careful, careful...

How so carelessly, we twist and turn the perfect dream
No promises made
The source of the pain, day after day
But remember I told you to be careful
No promises made
It wont ever stop no, no promises made
I died in you - Crossed the line for you
With each new death
With every breath I took for you
What I wouldn't do

всичко (дори солипсизмът) е за добро

Then I heard someone reading out of a book of Anaxagoras, as he told us, and saying that Mind was the disposer and cause of all: and I was delighted with this notion of the (first) cause,—indeed it gave me a sort of comfort to think that Mind was the cause of all things, and I said to myself, If this be so,—if Mind is the orderer, it will have all in order, and put every single thing in the place that is best for it. And I argued that if anyone desired to find out the cause of the generation or existence of anything, he must find out what state of being or doing or suffering was best for that thing, and therefore a man had only to consider the best for himself and others and then he would also know the worse, since the same science comprehended both.
- Plato

Хвърчащите хора - Валери Петров

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Florence - Bedroom Hymns

Все тая тук ли ще падна или там
Ще построим олтара си тук
Направи ме своята Мария
Вече съм на колене

Исус на върха на дъха ти
Вдишах Го с моя
Изплюти признания
Недовършено, божествено

Това е плътта Му, това - любовта Му
Какви користни молитви и няма насита

Да, няма насита

Разлети остри сълзи, за теб го направих
Разлети на път към олтара, черно и синьо
Най-сладка покорност, отпивам от теб
Виното, жените и спалните химни

Това е плътта Му, това - любовта Му
Какви користни молитви и няма насита

Не съм тук за опрощение
Намерих си старо решение
Не съм тук за опрощение
Намерих си старо решение

Това е плътта Му, това - любовта Му
Какви користни молитви и няма насита

Няма насита.
Няма насита.
Няма насита.

поезия и не-поезия (кох)

Две и две четири.

е не-поезия.

Поезия е

Две и две
са по-скоро синьо.

- Кенет Кох

vbgxdfcsz

поезията днес е семки
пукнати във слюнка от фрактали
нокътно картонче, пристигнало от нищото
в червена картичка за коледа
но без онова усещане на буци
след фасул сарми ошав и чушки
тиквеник чесън мед орехи и жито
пача свинско печено обредна пита
баница с месо и пастърма със зеле
печена кокошка и вълчица
леопард лъв и минотавър
шопар цербер и флегий
ангели харпии разкъсани меса и нокти
кентаври фурии води вонливи
зелени смоци в кърви кални ями
живи клони бликащи със черна слуз
семена и храсти със душа
голи грешници лица в земята
и всички съблазнителни безверия
воня ужасна изпарения горещи
смола кипяща дяволи суетни
с вили остри като сняг криле горещи
отрова първородна фениксова пепел
метаморфози в ужас на змии-човеци
десет зли оврази с вкус на печен одисей
полуразсечени тела с черва висящи
кръв на едри капки рани неспоими
лица без нос и без уши
със черна кръв покрити
сърбящи струпеи парчета краста
които люпят се със нож
на малки златни люспи
бясна жажда за вода гиганти
вкусни черепи и лед-утеха
и вечен глад
намазан с люта, люююта салца.

разсъбличане на момиче на площад "розио"

Докато бавно прекосяваш площада
в ранната утрин
с нозете на жирафа
аз те събличам бавно
още по-бавно
по-бавно - събличам
тениската ти с образа на Jim Morisson
събувам джинсите ти
обеците ти свалям грима ти
обелвам с устни
косите ти
ноктите кожата
детските ти спомени събличам бавно
докато бавно прекосяваш площада
в ранната утрин на 13 август
хиляда деветстотин деветдесет и девета
- Пламен Антов

роман от начала

"Poetry leads us to the same place as all forms of eroticism – to the blending and fusion of separate objects. It leads us to eternity, it leads us to death and through death to continuity. Poetry is eternity; the sun matched with the sea."

Georges Bataille

ЕПИЛОГ: КРАЯТ НА ПОЕЗИЯТА

Такива са създателите на света - авантюристи,
самотници, убийци и пияници. А послe

нахълтват на тълпи поетите.
Като туристи.
Пламен Антов

Рамката на вратата (Máртин)

През рамката на вратата
не може да минеш с дрехите.
Избери си: глава или тяло;
не може да минеш с двете.
Убиваш ме с тези догадки
какво те очаква вътре,
някой - да ти скрепи тялото,
нещо - да ти строши главата.
Рамката ти облизва темето.
Божичко, колко си висок!
Мумия от паяжината на мига,
някой, пропуснал смъртта си.
- Máртин

На ръба

На Й.

да гледам как сънят залива
очите ти със топъл дъжд
и светът сбогува се
с любимите зеници
как очите ти се давят
в последна битка с топлината
клепачите се спускат
бавно като котва
в безкръвни дълбини
и реалността замлъква
в пелена от безсъзнание
на ръба на да и не
се връщаш там където всичко
е майчина кърма
и чиста болка в мелницата на съня
където езикът на сърцето
ти е майчин и няма преводачи
нито недоразумения на
мисли и желания
защото тях ги няма.

Норвежка гора

Вмъкваш се във стаята, отпиваш:
Пот и похот, тук мирише на тела
На срам и страх, на нежност, горест
Безпаметни минути, секундни часове
На библиотеки, катедрали, на спирали
И кожа, която искаш пак да вкусиш

И все пак липсва онзи
мирис на непоносима топлина
На проникновена споделеност

Той винаги е сладък и люти
Като лука, който реже мама
Има вкус на нейната,
не на Магдаленина прегръдка

Тук вони на чужда кръв и чужда воля
Това е въздухът на пропастта,
пропит с разложили се в падане тела
Сред безкрайни шестоъгълни галерии
в огледала, в огледала, в огледала
Безкрайност на две разделена
Безкрайност несподелена
Тук компасът сочи право към смъртта
И няма песен на света, която да спои
две воли, два компаса,
две заблудени киноленти

Но не можеш да спасиш
който не иска да бъде спасен
И тишината често
обездвижва всяко състрадание

Мадора Явросен

"Не мисли, не мисли..."

Звучи като приспивна песен
Като молитва
Към умрелия ти дядо
Като прошка
Опрощение
Като да нямаш нужда от вяра
Като да нямаш нужда от страх
Като да не знаеш какво е първороден грях
И да не си се раждал
нито пък умирал
Като да видиш рака
на времето как смело право крачи
И всички липси на всички живи
Да са мъртви и зелени
Да танцуват Ринги ринги рае
В съня в съня
В най-тихата река
На еднакво разстояние
от живота и смъртта
Където спомен няма,
И всичко е изтръпнало
Приятно вцепенено
И меланхолично
Тук минутата е нула
Нула, нула и нула
СССИВО!
Без пол, без мирис, без кожа
Без време, без език
Без Мая
Без мисли.
Нищо.

Просто

Някой ден ще мръкне изведнъж
за близки и познати.
Ще завали в очите дъжд
дори в покойната душа на тати.
Понеже не понасям некролози -
не ме лепете тук и там.
Да не ме посочват - кой бе този?...
А аз ще имам още плам.
Ще давам още много огън
дори от оня, неизвестен свят.
И пак ще съм за някои тревога...

А за други - просто брат.

Краси Манев

Всеки път се усмихвам, когато отпивам от нея...

ръката на ана

ръката на ана свети в мрака
ръката на ана пърха тихо
разтваря малки пръстчета
"това е буболечка. лети."
ръката на ана каца
лази по раменете ми
качва се на носа
бибитка
"тази буболечка ти е приятелка!"
ръката на ана вие пердето
красиво е, ана, нали?
красиво е, ана, кажи!
безплътни сенки се сплитат
навън е светещо тъмно
ръката на ана се пари
ръката на ана е пушка
"тази пушка стана цигара."
този смях
само с извънземна валута
"как да я запаля, мамо?"
на парното, нали пари!
ръката на ана ме удря с юмруче.
"аз те ударих!"
ръката на ана ляга на бузата ми
държи сънено като котва
топло, меко и неизбежно

да йеее...

Ния: Просто си забравила. Винаги е имало съмнение.
Дара: Не е вярно.
Ния: Ама какво искаш да е?
Дара: Просто да е. Винаги съм имала... е-та.
(смях)
Ния: Не са били е-та.
Дара: Не, бяха е-та, а сега трябва да чакам да стане... е!
Ния: Ще стане...
Дара: Сега трябва да се построи е-то. Защото не е е.
Ния: А какво е? Ъ?
(смях)
Дара: Ъъъ?
(смях)
Ния: Има нещо много филмово в този момент: застанала на вратата - леко рошава, в синя рокля, яде някакви странни плодове и ми говори за е-та. Мисля, че ще станеш писател!
(смях)
Дара: Орисваш ли ме? Чакай, чакай, как започна разговорът? Откъде тръгнаха е-тата?
Ния (хваща Дара за раменете): Успокой се. Спри да документираш!
Дара: Откъде тръгна разговорът?

уааа!

явор, мая и йойо лежат на леглото отсреща, завити през глава. и от време на време се отвиват да ме плашат.

бекет да го духа

restless: "нещо следва своя ход", както казва бекет
Божидар: бекет да го духа
Божидар: после светът е мой
restless: бекет би се изкефил на последните ти две съобщения

Георги Господинов за "Дишащия хълм"

Мари набюдава един мъж, Мари разказва за един мъж, Мари описва в детайли корема, движенията, пръстите на един мъж, хълмистото му тяло. И не мъжът е важен, разбира се, а окото, което го създава. Прозирна, като приказка е тази книга, изменлива и неочаквана, но постоянна в изящното боравене с думи. Крехка и остра, плаха и директна, с оня бъбрив и заекващ език на любовта. Език, който радостно съчинява.

before dawn

Morning, and the dreamers fade
Like lovers' gazes past their hour.
Cannot sunrise wait forever
For its time?

Farewell, starry wayfarer,
I'll bless your name when I dream of you.

обява

искам да е съвършен
да пише добре
да чука добре
да харесва добре
да говори добре
да обича добре
да чувства добре
да чува добре
да мирише добре
да докосва добре
да разбира добре
да вижда добре
всичко друго, но не и да е

prayer

fall in light, fall in light.
fall in light, fall in light.
feel no shame for what you are

as you now are in your heart
fall in light
feel no shame for what you are
feel no shame for what you are
feel it as a waterfall
fall in light
fall in light, fall in light,
fall in light
fall in light, fall in light fall in light,
grow in light.

stand absolved behind your electric chair, dancing.
stand absolved behind your electric chair, dancing.
past the sound within the sound.
past the voice within the voice.

leave your office, run past your funeral,
leave your home, car, leave your pulpit.
join us in the streets where we
join us in the streets where we don't belong..
don't belong.
you and the stars throwing light.

tomorrow never comes

Gather the wind
Though the wind won't help you fly at all
Your back's to the Wall
Chain the sun
And it tears away to face you
As you run, you run, you run!
So live for today
Tomorrow never comes
Die young

Herzsprung

Rot grün gelb schwarz
rostbraun totrot
kohlrabenschwarz ist farbenfroh
funkelnagelneu ist nichts mehr
Ich habe mein Vokabelheft verloren
Wo ist der Schluessel?
Wo ist mein Hut?
Ich gehe jetzt
Betonprosa oder Permafrost
Schmelzvorgaenge oder nicht
Das deja vu ist jetzt historisch
die Gemengelage wie gehabt
Ich blute
Irgendwas ist immer
Ich gehe jetzt
Kann mich an den Schnitt nicht mal erinnern
Ich gehe jetzt
Es wird wie's war und wahr wird nichts
Fortuna ist in Geiselhaft
Herzsprung Kreuzstich
Luftveraenderung
Schluss mit lustig und der Wegfahrsperre
für die Hoffnung und für mich
Ich gehe jetzt
Das Biest ist noch nicht richtig wach
aber auch noch lange nicht hinueber
Grad jetzt hat es sich hin und her gewaelzt
und im Schlaf mit den Zähnen geknirscht
Ich gehe jetzt
Nach mir die Flut
nach mir Tornados
nach mir Tsunamis & Säuberungen
nach mir die Härte
die Kälte die Dürre die Glut
mehr als je zuvor seitdem der Mensch denkt
Es wird Zeit
das die Erde sich endlich verspinnt
sich verwandelt aus der Hülle sprengt
Ich gehe jetzt
Ich gehe jetzt
Ich gehe jetzt

unstory for sølve

I wanna tell her story.
There is no way to tell this story. It's too long, too complicated, too powerful. I would write a novel with our tons of letters in it but even they got lost, and she won't send them back to me. It's so terrifying when you're standing in front of a character and thinking there is no way, no way to breathe life into them. Yesterday in Gotscheff's Medea a sweet aunty was playing the narrator. She was small and unsure, and the main characters were hugging her and crossing their fingers for her.

Искам да разкажа за нея.
Няма как да разкажа това. Прекалено е дълго, прекалено е сложно, прекалено е силно. Бих написала роман с тоновете ни писма вътре, но дори и те се загубиха и тя не иска да ми ги изпрати. Толкова е страшно, когато стоиш пред някой герой и си мислиш, че няма как, просто няма как да го съживиш. Вчера в "Медея" на Гочев имаше една миловидна лелка, която играеше разказвача. Тя беше малка и несигурна, а главните герои я прегръщаха и й стискаха палци.

Lied Vom Kindsein – Peter Handke

Als das Kind Kind war,
ging es mit hängenden Armen,
wollte der Bach sei ein Fluß,
der Fluß sei ein Strom,
und diese Pfütze das Meer.

Als das Kind Kind war,
wußte es nicht, daß es Kind war,
alles war ihm beseelt,
und alle Seelen waren eins.

Als das Kind Kind war,
hatte es von nichts eine Meinung,
hatte keine Gewohnheit,
saß oft im Schneidersitz,
lief aus dem Stand,
hatte einen Wirbel im Haar
und machte kein Gesicht beim fotografieren.

Als das Kind Kind war,
war es die Zeit der folgenden Fragen:
Warum bin ich ich und warum nicht du?
Warum bin ich hier und warum nicht dort?
Wann begann die Zeit und wo endet der Raum?
Ist das Leben unter der Sonne nicht bloß ein Traum?
Ist was ich sehe und höre und rieche
nicht bloß der Schein einer Welt vor der Welt?
Gibt es tatsächlich das Böse und Leute,
die wirklich die Bösen sind?
Wie kann es sein, daß ich, der ich bin,
bevor ich wurde, nicht war,
und daß einmal ich, der ich bin,
nicht mehr der ich bin, sein werde?

Als das Kind Kind war,
würgte es am Spinat, an den Erbsen, am Milchreis,
und am gedünsteten Blumenkohl.
und ißt jetzt das alles und nicht nur zur Not.

Als das Kind Kind war,
erwachte es einmal in einem fremden Bett
und jetzt immer wieder,
erschienen ihm viele Menschen schön
und jetzt nur noch im Glücksfall,
stellte es sich klar ein Paradies vor
und kann es jetzt höchstens ahnen,
konnte es sich Nichts nicht denken
und schaudert heute davor.

Als das Kind Kind war,
spielte es mit Begeisterung
und jetzt, so ganz bei der Sache wie damals, nur noch,
wenn diese Sache seine Arbeit ist.

Als das Kind Kind war,
genügten ihm als Nahrung Apfel, Brot,
und so ist es immer noch.

Als das Kind Kind war,
fielen ihm die Beeren wie nur Beeren in die Hand
und jetzt immer noch,
machten ihm die frischen Walnüsse eine rauhe Zunge
und jetzt immer noch,
hatte es auf jedem Berg
die Sehnsucht nach dem immer höheren Berg,
und in jeder Stadt
die Sehnsucht nach der noch größeren Stadt,
und das ist immer noch so,
griff im Wipfel eines Baums nach dem Kirschen in einemHochgefühl
wie auch heute noch,
eine Scheu vor jedem Fremden
und hat sie immer noch,
wartete es auf den ersten Schnee,
und wartet so immer noch.

Als das Kind Kind war,
warf es einen Stock als Lanze gegen den Baum,
und sie zittert da heute noch.

Russian Circles – Empros

Крайно време беше не само пост-рокът да влезе в блека, но и блекът да влезе в поста. Един от коментарите за Empros в last.fm беше: "Този диск е толкова тежък, че не мога да го сложа в уредбата", с което съм напълно съгласна. На моменти почти имаш чусвтвото, че този албум крещи. Някъде много дълбоко обаче, погребана под пластове снежни китари, виещи се бас линии и приглушени барабани, се носи мелодия, която напомня глас без да е глас. Думите не са ясни, по-скоро приличат на въздишка. Нищо от това не е истина, разбира се, тъй като Russian Circles са и ще си останат инструментална група. Най-после американското трио изхвърли самоналожената си сдържаност и се развихри в "Empros", както никога преди. Наситеността на рифовете по-скоро приближава Russian Circles до Karma to Burn, отколкото до Red Sparrows. Не че изведнъж са решили да правят стоунър - но все пак нишката се забелязва. Влиянието се чува още в първата песен "309" (хех, поне едно парче, която не е кръстено на техен приятел), чиято стена от звук внезапно се разтваря в скърцащ бас. В последните три минути басът е толкова подземен и дуум, че ти иде да загазиш лампите и да запалиш свещи. Първата песен, която групата пусна онлайн, беше Mladek (кръстена не на кого да е, а на шофьора им). Никога няма да простя на Russian Circles подлия номер в тази песен, който ме накара да си помисля, че дори и тази прекрасна група, която никога не е правила слаба песен, се е "изпопила". Песента започва весело и пластмасово и наистина те кара да мислиш, че групата нещо е мръднала. В един момент музиката прави такъв завой към необичайния звук и оригиналните идеи, че ти се завива свят. Явно тази песен е предназначена за неизкушените любители на попа, които подмолно да бъдат подканени в шизофреничния мрачен свят на Empros. В края на албума с Praise Be Man, групата най-сенте изпуска юздите и оставя музиката да диша, което се оказва въздействащ контрапункт. Над 60-тарски акустични китари се носи истинска песен, която най-после е в състояние да говори след битка с петте гиганта преди нея. И така остатъчният му вкус е мек и топъл. Освободени от принадлежността си, Russian Circles доказват точно това. Не само шумът е тих, но и безмълвието е оглушително. Едвард Мунк би се гордял с тях.

За фенове на: Red Sparrows, Karma to Burn, Pelican, Caspian, Isis

7.5 isa

grapes of time

толкова много окапали минути
продупчват земята
кап кап
вдълбават се в тялото ми
болят
цялото това изгубено време
от страх

so many fallen minutes
piercing the ground
drip drip
digging into my body
they hurt
all this lost time
out of fear

самолетно

Such a nice wing - sewed up by а hundred white patches - beautiful what men have achieved... We're flying. The mountain peers out from under the wing. Clouds eat the mountain. Down there - fires are glowing - cigarette ends of autumn earth. Ten different colors of water. And all of a sudden clouds fly right at us at such speeds... The sun is setting over white cloudfolds. And I'm flying to you. I could walk in those snow-drifts of sky - our sky. The sky I couldn't know without you. And I'm flying to you. Without knowing if I'll see you. Down there - city constellations full of light. Each patch of light is full of every human thing you could imagine. Full of hope, and love, and innocence, and sorrow, bitterness and anger. Patches of humanness - down there a kid writes letters to another kid. Every night. In this earth sky full of city stars. The first star has risen - at the orange-blue horizon. Yes, the star he sings of. The only constant. My star. You.

денят на цитатите явно...


Табелков за стила ми: "Една идея сноб, една идея инфантил и много мусева изтрещялост."

:)

аз: и питам вокала на shining дали саксът е секси и той "не знам". тъпо...
мая: дааа, ама албахари като ти каза "не знам" не беше тъпо, нали?

Писателят е самотно животно

Цък: Един необичаен разговор с Давид Албахари... може би

"Избери живота", Джон Ходж

Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери шибан голям телевизор, избери перални машини, коли, компакт-диск-плейъри и електрическа отварачка за консерви. Избери добро здраве, нисък холестерол и стоматологично осигуряване. Избери фиксирана лихва по изплащане на ипотеката. Избери си първото жилище. Избери си приятелите. Избери лежерно облекло и подхождаща чанта. Избери костюми на изплащане от различни шибани тъкани. Избери да си направи-си-сам и да се чудиш, кой по дяволите си в неделя сутрин. Избери да седиш на онзи диван и да гледаш затъпяващи и сломяващи духа телевизионни игри, тъпчейки се с шибани боклуци. Избери да изгниеш накрая, напикавайки се в мизерен дом, засрамен от личността си, и шибаните отрочета, които си пръкнал, да те заместят.

Избери бъдещето си.

Избери живота.

Но защо ми е да правя това? Аз избрах да не избирам живота. Аз избрах нещо друго. Причините? Няма причини. На кого му трябват причини, когато имаш хероин.

Всичко е самовнушение

...но някои самовнушения са по-внушителни от другите.

kkoagulaa

After all notions have been dissected
And all expressions have been deconstructed
As world views have been exploded
And connections to others have been dissolved
Comes another swing of the pendulum
Comes another swing of the pendulum
Comes another swing of the pendulum
Comes another swing of the pendulum
Again changes the sum and substance
A time for renewal, for creation, for consolidation
From solve to coagula
That which was expanded contracts
Cryptic works become clear
Obscured layers of meaning show themselves in all their beautiful simplicity
The imperfect, diseased, corruptible and ephemeral becomes perfect, healthy, incorruptible and everlasting
The map ceases to prevent us from exploring the territory
ah, we have achieved kkoagulaa

Dimholt, кво да ви кажа

Музиката се разтваря като хапче на езика ми – разстила се по светлите нишки на нервите и се разбухва в мен като възглавница. Запълва всяко тъмно кътче, минава под праговете на вратите и пълни мазетата с бял пух. От стените по него се стича черна боя, докато не го смачква в черен лебед, който блъска криле в стените и не може да излезе... Тогава се свива в себе си и заспива – месеци наред, докато не умира. Разложеното му тяло попива в земята между камъните и отравя почвата. На пролет от нея порастват уродливи черни цветя, които лятото стават огромни и избиват през очите ми. Есента увяхват. През зимата ги покрива сняг, който пада като в тиха ноемврийска нощ и успокоява очите като бледа, хладна ръка... 

psychedelic

И летиш над гладко езеро, и езерото се облива в розова светлина, и ти обхващаш езерото и свелината в себе си, и те се превръщат в малко стъклено топче, което ти поглъщаш, и топчето попада в корема ти, и се превръща във снежинки, които обгръщат сърцето ти, и то се заскрежава, докато не се сгрее от целувка, тогава пак политаш над езерото, което пак се облива в розова светлина и става на топче, което ти изпиваш, и то те сгрява, и от сърцето ти израства дърво, в душата ти става пролет, и дърветата на сърцето ти се блъскат в стъклената обвивка на тялото ти и не могат да избият навън, да счупят прозорците на тялото ти, и тогава то става на топче, което някой друг изпива, и падаш във вътрешностите му, където има много други топчета, много други хора, които строят градове и поглъщат други стъклени топчета, които някой друг поглъща, които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща. които някой друг поглъща, но всъщост те не знаят, че топчетата са молекули от въздишки, въздишки от разбити илюзии, въздишки от прекалено много любов, когато толкова много обичаш, че не можеш да си поемеш дъх, но всъщност дишаш с пълни дробове, и не вярваш, че някога ще спрещ да дишаш, защото човек не може да се задуши сам, и не знаеш, че самият ти издишаш молекули от въздишки, които някой друг поглъща, за да станат на снежинки, на дърво, на жарко слънце или на листо, което някое дете намира и дава на майка си, за да сгрее заснеженото й сърце.

ФСБ: Интервю с Румен Бояджиев - баща и син

Все още ли ФСБ значи Формация Студио Балкантон за вас или има вече друго тълкуване?

Баща: Това име вече загуби първоначалния си смисъл. То имаше смисъл, когато бяхме формацията към студиото на Балкантон. Сега за нас това значи една институция, която е запазила своята религия, защото ако нямаш религия за тези неща, ти я превръщаш не в институция, а търговски инструмент. За нас ФСБ никога не е била търговски обект. Изхранваме се с други неща. Максимума, който сме постигали финансово, е да не загубим. ФСБ винаги е била нещо като църква, като клуб, в който има малко хора, които имат нужда да се занимават с музика. Това, което ни сплотява, е усещането, че хората имат нужда от това, което правим. Това е едно благородно чувство за удовлетворение. Особено когато виждаш, че хората се интересуват – например новият албум е изтеглен от сайта около 450 хил. пъти. Тези неща няма как да се обърнат в пари.

Син: В момента тези три букви заемат цялото ми ежедневие. Според мен връзката с студио „Балкантон” не е загубена. Балкантон беше символът на музикалната култура в тази държава и тя го унищожи. Името на групата напомня за неговото съществуване. Сега нямаме такава организация.

Защо пуснахте албума си „FSB.” безплатно онлайн?

Според мен ако го бяхме пуснали в продажба, щеше да стигне до много малко хора. А ние имахме нужда да се чуе. По-добре да стигне до много хора без да спечелим нищо, отколкото да не стигне до много хора без да спечелим нищо.

Какво е FSB Symphony?

Баща: За нас това беше нещо като катарзис и може би най-голямото музиканстко предизвикателство. Това са 90 души на сцената. Симфоничният оркестър е най-старият човешки апарат, който е в състояние да изрази всички емоции и абстракции, които музиката носи. Той допуска една голяма илюстративност в музиката и сега си давам сметка, че сме се занимавали да пресъздаваме оркестър със синтетайзъри. Мащабен проект, който не може да се осъществи без подкрепа от различни обществени сили. Нещо, което винаги сме отлагали. Ние сме първите български изпълнители, които ще свирят със симфоничен оркестър. В началото всичко изглеждаше много просто, сега разбира се, е доста по-сложно. Но никакъв звукозапис не може да се сравни с живи 90 човека, които свирят на сцената. Това е гигантска човешка енергия, само си я представете!

Син: Проект, по който работя цяла година, ежедневно по осем часа. Нещо много чакано, което се радвам, че успяхме да осъществим въпреки цялата бумажтина в България.

От кого е повлиян проектът?

Баща: Такова нещо всъщност никой не е правил. Обикновено оркестърът допълва музиката на изпълнителя – като при Металика или Стинг, например. Целият окестър се увива около изпълнителите и се наглася към тях. При нас оркестърът действиетелно изпълнява музиката на ФСБ. Това е нещо като мюзикъл или филмова музика. Това е по-скоро симфоничен концерт – в него почти няма рок енд рол.

Защо пропадна концертът в Бургас?

Баща: Общината не успя да ни осигури необходимите организационни условия. Те искат да си платим хотела и озвучаването, което е смешно. Те ни казаха, че сме външна продукция. Как станахме вътрешна продукция в Пловдив, а в Бургас сме външна? За съжаление, Бургаската филхармония беше много добре подготвена, но явно други неща са по-важни. Ние дори не искаме хонорар, искаме просто да го организират.

Как решихте Румен Бояджиев-син да направи оркестрациите?

Баща: Румен е уникално подготвен. Той може да пише партитура на пейка в парка без пиано. От новото поколение не познавам такива оркестратори. Той твърди, че тази музика е предопределена за оркестър. Не сме очаквали синовете ни да станат музиканти, но при всички положения загубата от това те да станат музиканти, беше те да станат едни меломани – да познават цялата музика, да са пълни с дискове вкъщи, по-лошо от това не можеше да стане. Аз не виждам какво лошо може да се случи с едно дете, което се занимава с изкуство. Само може да се облагороди. Рискът беше малък нещо лошо да се случи, но рискът беше голям те да станат музиканти. Нямаше как да не попият, защото те слушаха тези дискове, които ние слушахме вкъщи, тези коментари, които правехме и това изгради ценностна система към музиката, която прерасна в някаква отговорност. Другият ми син пък е DJ в Ибиса. Във Facebook едва ли не ни обвиняват в някаква музикална шуробаджанащина, не мога да разбера защо се дразнят хората – в България останаха толкова малко музиканти, които знаят какво правят. Никой не говори за това как свирят, а за това, че са ни синове. Аз им отговорих, че сме свободно предприятие и ако искаме ще си вземем и жените и децата! Защото, както знаете, и жена ми (Даниела Кузманова, бел. ред.) пише текстовете.

Син: Защото обичам тази работа, идва ми отвътре и човек има шанс да стане добър само в нещо, което обича. Ако обичаш търговията, ще бъдеш добър търговец, ако обичаш музиката, ще бъдеш добър музикант. Получих много свобода и доверие при оркестрацията, които се надявам да не съм проиграл. Според мен няма нищо лошо човек да работи с родителите си, които са го възпитали, отгледали и научили. ФСБ заема много голямо място в моя живот. Благодарение на ФСБ аз съм получил добро музикално образование и възможност да работя в тази професия, която е много трудна. Тази приемственост за мен е изключително важна.

Кои 3 албума бихте взели със себе на самотен остров?

Баща: Gino Vannelli - Canto, George Duke - Guardian of the Light и Yes – Talk.

Син: ФСБ – 78 Оборота, Панчо Владигеров и Морис Равел.

Какво слушате в момента?

Баща: В момента ми е много приятно да слушам RnB. Сега като стана такъв феномен на улицата, малко ми омръзна обаче. Слушам Earth, Wind & Fire редовно вкъщи, Pat Metheny – Secret Stories – изключителен албум. И по-ранните албуми на Sting. Sting ми е много любим, но понякога се усеща как той малко дърпа нещата назад, към себе си, за да не отиват много-много към другите музиканти. А аз много харесвам неговия китарист – Dominic Miller.

Син: Италианска опера, Николай Капустин, Хърби Хенкок, Тото. Напоследък чух един млад контрабасист, който прави страхотен импресионистичен джаз – Авишай Коен. Но изучавам музиката, минавам я на рентген. Аз никога не мога да слушам музика за удоволствие – след първите два такта аз вече слушам какво се случва вътре.

Коя е любимата ви песен на ФСБ?

Баша: Напоследък започвам да си давам сметка – особено покрай този концерт, че песента „В средата” има голямо значение за мен. Тя е изключително трудна за пеене - с високи тонове, почти в диапазона на Лили Иванова и се притеснявам там да не рухна. А и текстът на Калин Донков има такова култово значение за мен, енергийно ме смачква, просто ме каптира и аз прави много усилия да не се разплача.

Син: Може би „Протегнах две ръце”. Тя се получи най-емоционално според мен за концерта. Получи се нещо ново като концепция и много ми хареса.

Какво щеше да стане, ако се бяхте родили на Запад? Щяхте ли да достигнете ранга на Genesis или Gentle Giant?

Баща: Аз четох някакви интервюта на втория ни албум в международни сайтове, че го считали за едни от най-актуалните албуми за онова време (78 г.), дошли от абсолютно непредвидими места и че само групи като Genesis, Yes и Gentle Giant са имали подобна стойност. Така че можи би бихме имали такъв шанс, ако се бяхме родили на Запад. Основното препятствие пред ФСБ е, че ние никак не се харесахме на английски. Защото ако имахме самочувствие, че можем да изпращаме правилни послания на английски, щяхме да имаме много по-голяма аудитория.

Син: Щяха да бъдат много повече. По простата причина, че Genesis и Gentle Giant са верни на един стил, от който не мръднаха в цялата си кариера. Докато ФСБ имат една типична българска черта, която е положителна – те се прехвърлят от джаза към рока, асимилират се с времето. Разнообразието на тяхното творчество щеше да им донесе повече почитатели от най-различни социални групи. Докато при Genesis и Gentle Giant нещата са много интелектуални и те задържаха този стил, което не е лошо. Но музиката на ФСБ е по-комерсиална и щеше да стигне до повече хора.

Какво е музикалният експеримент за вас днес?

Баща: Аз се страхувам от думата „експеримент”, защото ние всички се занимаваме професионално с музика и имаме класическо образование. В думата „експеримент” се корени най-страшният възможен вирус, понеже хората не могат да разберат дали една музика е случайна шарлатания. Те виждат разлята боя, върху която е ходил кон и казват „Ей това е изкуство!” А всички ние знаем, че това е пълна шарлатания.

Син: Експерименталната музика е музика, направена от хора, които не знаят как се прави музика. Не може да екпериментираш преди да си овладял перфектно класиката и да познаваш всяка една нота от творчеството на всеки един композитор. Тези, които експериментират, повтарят и то доста глупаво, неща, които са измислени много, много отдавна. Аз мисля, че в музиката може да се измислят още неща и дори връщането към старото, към класическата музика, сега направено, то не може да повтори по никакъв начин това, което е било. Времената са били други. Историята има значение, когато е била настояща. Сега дори ако изпълним Бах, той изобщо не звучи по същия начин. Ние без да искаме правим нова музика и екпериментираме. Но това нещо да се превърне в цел, е просто задоволяване на егото. Може би малко крайно звучи, но така мисля.

Продавам дом, градина, черешови дръвчета, старо легло, маса, три стола, стенно килимче, писма от казармата, сватбени снимки, спомени за куче и пеперуди, детско барабанче от 1947 година, желязна шейна, есенни храсти, бичкия, песен на майка ми, стогодишна лоза, слънце от детството, лятна тъмнина, скарлатина, абитуриентски костюм от 1959 година, залез над Люлин, момиче в Борисовата градина, един час в 275-a аудитория, баскетболен мач в зала "Сливница", кестени, стара пишеща машина, глупава любов, зимни ябълки, летни трамваи, сняг до пояс през 1949 година, първата ми тетрадка с ченгелчета, капан за мишки, напукани циментови стъпала, прогнили тараби, смях в двора, мечти на гимназист, среднощно прекачване през прозореца, гледка към Копитото, детски пеленки от 1968 година, ръка и рамо на скъп човек, звън на камбана, заровен до половината праз, предчувствие за щастие, безвъздушност, хвърчило с канап. София. Вечер.
След средата на месеца - Монреал, Канада, пощенска кутия 15347XM. До поискване.
- Станислав Стратиев

Разплаква...

Интервю с Анеке ван Хирсберген (Agua de Annique, ex-The Gathering)

Здравейте, Анеке! Вече сте виждали българската публика, харесва ли ви?

Обичам българите. Хората на Балканите са много запалени по култура, история, музика и също така са много сплотени и се радват заедно. Много сте гостоприемни, толкова ми харесва тук. Дойдох със семейството си, цял ден се разхождаме по пясъка като вас. Синът ми Фин се изкъпа във водата, докато правихме саундчек. Много му хареса Сега вече спи.

- Каква музика слуша той?

Харесва поп музика с тежки елементи – Black Eyed Peas, Beyonce. Но не му харесват тежките китари.

- В момента записвате новия си албум с Даниел Кардозо от Head Control System – как върви?

Всъшност Даниел и аз написахме всички песни заедно, затова албумът ще има съвсем нова атмосфера и нов звук. Той има брилянтен ум и познава много точно вкуса ми - точната комбинация от тежка, мелодична и поп музика, всички тези елементи, които обичам. Има малко тъмнина, малко светлина, и всичко това той го мискира в тези наистина красиви песни. С него се запознахме на концерт на Anathema всъщност и той ми предложи да ми изпрати своя песен. В мига, в който чух песента, бях спечелена. Чух една секунда от музиката му и си помислих: „Това ще е страхотно!”

- Харесвате ли Head Control System?

Oбичам ги, да. Както и Кристофър Риг, харесвам го по същите причини – той знае много добре как да смесва мелодии с тъмнина в силни песни. Обичам работата му. Не съм мислила за проект с тях двамата, но би било интересно.

Наскоро бяхте с Anathema в Южна Америка – хареса ли ви?

Да, беше страхотно, обичам южноамериканците – може би те общуват по същия начин като вас. Всичко идва от сърцето, сякаш си в топла вана, когато си там. В дните на The Gathering беше лудница, хората се лепяха по стъклата на колите, снимаха ни непрекъснато. Сега имам чувството, че феновете ни пораснаха със самите нас и са някак по-спокойни.

- Разкажете ми за последния албум на Anathema - записахте вокалите за две песни в нeго.

Да, беше прекрасно, защото знам тези песни от преди и те са толкова красиви. Записах вокалите в студиото си у дома и ги изпратих на Дани (Кавана, бел, ред.) като mp3, защото нямахме време да се срещнем.

Мислите ли, че вокалистките в тази сцена получават повече внимание, защото са толкова малко?

Това е добър въпрос всъщност. Може би. Когато се присъединих към The Gathering, нямаше много вокалистки в метъл сцената. Имаше някои като Доро Пеш (от Warlock), но тя е много мъжествена жена. Липсваха по-атмосферични женски вокали. Но също липсваха хора като вас – жени журналисти в тежката музика, жени фотографи в тежката музика. Мисля, че оттогава те се появиха на тази сцена и съм много горда от позицията, която имах в The Gathering като една от първите. Много съм горда, че все още съм част от тази сцена и правя толкова много неща.

- Мислите ли, че новата вокалистка на The Gathering – Силье Вергеланд – се справя добре?

Да, тя има много хубав глас и е добра певица. Хората често идват при мен с думите: „Ооо, не харесвам новата вокалистка, трябваше да си ти.” Разбирам защо те са свикнали с определен звук и с моя глас в тази музика. Но не искам да чувам това. Искам да чуя, че сега хората имат две групи, които харесват. А и мисля, че The Gathering не са написали нито една лоша песен в живота си, така че...

Не ви ли липсват Тhe Gathering понякога? С тях използвахте много по-широк спектър на гласа си. В Agua de Annique звукът е много по-мек, дори поп.

- Чуйте новия албум! Трябва да кажа, че последният ми албум “In Your Room” беше много лек, имаше доста поп в него, но този албум е нещо изключително! В него има много различни вокали – хорали, по-тежки вокали, използвам целия си вокален обхват.

(с) Вестник "Пари"

Интервю със Сел Баламир, вокал на Amplifier

 - Здравейте, Сел! Как сте?

Добре съм, лека лудница е, защото всичките ни инструменти се изгубиха по пътя и се наложи да вземем оборудване назаем от други групи.

- Това е ужасно, ще се справите ли?

Сигурен съм. Човек трябва да има философия за такива препятствия. Нещата са такива каквито са, нали? Работиш с това, което имаш. Пък и има едно златно правило: най-трудните концерти винаги се оказват най-добрите. Когато всичко е наред, концертите са просто ОК, но когато има проблеми, винаги стават страхотни концерти.


- Първо искам да ви поздравя за последния ви албум The Octopus – бях много изненадана от него, толкова много сте се развили, звукът е доста по-контрастен в сравнение с другите албуми.

Много сложен албум е. Не само музиката, но и историята на самия албум – политиката ни спрямо него – решихме да го запишем без помощта на звукозаписна компания. Имали сме толкова много договори с компании, че в един момент решихме, че ще правим каквото искаме. Финансирахме го сами и не знаехме дали въобще някой ще иска да го купи. Но фактът, че реакцията на всички беше толкова добре, доказа, че сме взели правилното решение. Днес сме по-щастливи и по-ентусиазирани с всеки следващ концерт. Защото никой друг не ни подкрепя финансово. И причината за различния звук на последния ни албум, е именно защото бяхме свободни да правим каквото си поискаме. И мисля, че хората усещат тази свобода като го слушат.

- Да, определено. Най-малкото е трудно да ти разрешат да издадеш албум с два диска.

(c) Emanuelle Bello

Вълнуващи времена са. Просто създаваш нещо и не знаеш какво ще ти донесе утрешният ден. Но това е животът, нали? Никога не знаеш къде ще те отведе.



- Дразни ли ви понякога, че ви определят като прогресив рок група?

Не сме прогресив рок група. Ние сме просто рок група. Мисля, че сме чистата форма на това, което трябва да бъде една рок група. Мисля, че тя трябва да има прогресивен елемент, но за нас да си в група не е просто да се събереш някъде да дрънкаш AC/DC и да пиеш бира. За нас музиката е почти духовно преживяване – тя е начин да изследваме усещането да си жив. Така че погледнато от тази гледна точка, сме прогресивни, защото използваме музиката като начин за изследване и не се ограничаваме в някакви идеи за това кое е правилно и кое – не. Ако нещо ни харесва, то е правилно. Например The Octopus няма никакъв строго определен формат.

- Какво всъщност значи да си прогресив днес?

Свирихме с Dream Theater наскоро и мисля, че няма по-добър пример за прогресив от тях – като по учебник. Беше много интересно като свирихме с тях, защото наистина разделихме публиката. Някои хора бяха отнесени от нас, защото когато ние свирим, не стоим неподвижно, свирейки техничарски неща. Можем го, разбира се, и го правим, когато трябва, но на сцената това не е най-важното нещо. Когато свириш по време на концерт, на сцената сякаш разцъфва цвете. И затова е неприятно, че инструментите ни не пристигнаха, защото не можем да се насладим на концерта напълно без оборудването си. Още нещо - струва ми се, че някои хора просто са забравили вълнението по време на концерт. Мога само да го сравня с вълнението си, когато видях Nirvana за пръв път. Просто усещането беше: „Уоооу, какво е това?!”

- Да, но дори Кърт Кобейн в предсмъртното си писмо пише, че това вълнение на публиката вече не го радва и че има чувството, че на сцената е на работа. На вас случва ли ви е?

Не, защото нямаме господари. Кърт имаше своите господари. Не твърдя, че го познавам, никой не може да го твърди, вероятно дори той самият не е познавал себе си. За мен е изключително важно да бъдеш свободен в решенията си. Особено при творческо и свободолюбиво занимание като музиката, просто е противоречие да имаш шеф над себе си. Ако си духовен човек, е много трудно да се примириш с това. И това беше огромен проблем за нас в Amplifier.

- Говорих с Anders от Katatonia и той спомена, че според него звукозаписните компании умират. Съгласен ли сте?

Да, ние сме свидетели на това в момента. Много групи вече качват албумите си онлайн. Ние не сме единствената такава група. Една от главните причини да го направим, беше, че просто нямахме избор. През всичките години и след всичките десетки хиляди продадени албуми, не получавахме нищо от звукозаписните компании. Причината е, че когато продадеш албум през някоя компания, има толкова много хора, които взимат своя дял и накрая до нас достига нищожна част от парите. А в момента печелим достатъчно, че да имаме основен доход и да издържаме семействата и децата си. Това е важно, защото ти дава усещането, че си успял да се справиш сам. Така всичко е много по-жизнено. Да, трудно е и е малко страшно.

- Кое е най-трудното?

Преди просто чакахме телефона да звънне, докато сега гоним възможностите и постигаме всичко сами. Сега трябва всичко да планираме всичко сами и когато си принуден да го правиш, много скоро осъзнаваш: „Та аз мога да го правя!” И ще има много, много, много групи, които ще го осъзнаят. Ето групата Kultur Shock, които свириха снощи, те са невероятни, и те също го правят. Ако пазарът те кара да направиш нещо, го правиш. Така работи икономиката – затова бизнеси фалират, затова някои успяват, а други – не. Защото трябва сам да създаваш възможностите. Аз не съм много по-различен от баща си, който е търговец. Той има свой бизнес, който е изграждал в продължение на 20 години. Да си в група не е много по-различно.

- Какъв бизнес има баща ви?

Продава картини. Винаги съм бил заобиколен от някаква форма на изкуство в живота си. Уча се много от баща си за бизнес взаимоотношенията. Виждам връзките му с хора, които създават изкуство и не получават признание. И тези, които се справят добре, са тези, които са проактивни и поемат ситуацията в свои ръце. Прекарахме 12 години в тази група, мислейки, че просто трябва да свирим музика, а някой друг ще се погрижи за останалото. Не е така. Трябва да се погрижиш сам за себе си – на никого другиго не му пука.

- Кои са любимите ви художници?

Един от най-любимите ми художници е Джордж Раулет (George Rowlett). Баща ми излага много от творбите му. Той е възрастен – около 80-годишен. Прави най-невероятните триизмерни картини – доста импресионистични и цветни. Трябва да се отдалечиш леко от картината и да оставиш цветовете да те залеят – в този смисъл е леко психеделично. Той използва толкова много маслена боя, че създава релефна повърхност – когато се приближиш до картината виждаш толкова много пластове, че е почти триизмерно.

(c) Вестник "Пари"

George Rowlette

Градът – такъв какъвто е...

София ухае топло и мига. Казва:
„Слей се с мен. Заспи във мен.
Сенките ми ще те покрият. Очите ми ще те пазят от невидими вълци. Колите ми ще те подминават без да те видят. Луната ми ще диша в теб.
Спусни се по мен, усети кожата ми под себе си. Гладка и сива. Разровена и грапава.
Аз съм твоя, твоя...
Пътищата ми са твои. Ветровете ми са твои. Нощта ми е твоя. Песента ми е твоя.”
Гледа те тиха и разгърната, голяма и нежна. Разтваря улици и те прегръща.

обичам
да съм
ничия
докато
съм
себе си

- Лидия Кирилова

Little Dragon - Twice

Twice I turn my back on you
I fell flat on my face but didn't lose
Tell me where would I go
Tell me what led you on I'd love to know

Was it the blue night
Gone fragile
Was it both men
In wonder steady gone under
Was it the light ways
So frightening
Was it two wills
One mirror holding us dearer now

Thought I had an answer once
But your random ways swept me along
Colossal signs so I got lost
With so many lovers singing soft

Was it the blue night
Gone fragile
Was it both men
In wonder steady gone under
Was it the light ways
So frightening
Was it two wills
One mirror holding us dearer now

To The Skies From A Hillside

Музиката е друга на колело.
Музиката лети на колело.
Въздушна, кръвоснабдена, жива.
Виждаща смисли и смислена. Нова-нова-нова.
Вятърът обдишва китарите, скоростта се впуска в мелодията, барабаните отмерват пулса на спиците.
Студът разравя сетивата и звукът се влива венозно.
Да се спускаш прав по нанадолнището с музика и вятър в ушите...
Усещането разплаква. Както разплаква дългоочакван секс с любим човек.

Dimholt

Директно в сърцето. Касите отварят рана, палките я разравят, басът се промъква и вокалите се разтварят като цвете. А never-healing wound. Тъмното цвете, което отглеждаме в себе си. Тичинки се увиват около сърцето като струни. Туптят в резонанс. Впиват се с всеки удар на касите. Обичам това цвете.

tired and afraid

октомври 2002

Dark Tranquility - Nether Novas
За свое оправдание, държа да кажа, че е писано преди 9 години под влияние на много My Dying Bride, Dark Tranquility и разбито сърце:

Питай ме как съм...
Представи си най-дълбоката тъга:
Есента
Представи си най-тъжния копнеж:
Червено нощно небе...
Представи си най-дивото отчаяние:
...и свиреп безснежен студ...
Представи си най-разраненото щастие:
...зла и мокра ноемврийска вечер...
...и топлина...и мрак...
Представи си, представи си
Най-безутешната
Тиха
Утешителна апатия:
Празно, оловно-сиво небе
Представи си
топлината-в-мрака, светлината-в-студа
светлината-в-мрака, топлината-в-студа
Представи си
Морето.
Спомни си
Нощната буря
Представи си как чакаш
Най-зловещата песен на вятъра,
най-зловещата песен на вятъра плачещ
и никога, никога вече не ще я дочакаш
Представи си, че нямаш право на смърт.
И ще разбереш как съм.

Детски спомени от Прехода

А Луканов, a Луканов, а Луканов – джастапрас!
Така ни пееха.
Бяхме твърде дребни да знаем думичката „педераст”.
Блага Димитрова стачкуваше в задния ми двор (градинката при гроба на Вазов).
Каза ми, че не е яла от 3 дни.
Ближеше сол и пипер от дланта си.
„Имат вкус на пържола”, каза ми.
Пускахме чай на стачкуващите през прозореца в термос, завързан с коноп.
Пеехме „Аз не съм комунист” като американска поп песен, която не разбираме.
Правехме импровизирани живи вериги в хола.
Гледахме речите на Костов от върховете на дърветата.
Всеки имаше собствен клон на джанката пред Общината.
Дори не се учудвахме на тълпите, стелещи се от Александър Невски, по Цариградско до Младост.
Просто дървета, между които се разхождахме.
Това беше нашето детство – митинги, на които ни влачеха, без да знаем защо.
Така и не ни обясниха. Или пък не ни интересуваше.
Майка ми ме натика през прозореца на Народното събрание, докато го замеряха с камъни и горящи дървета. „Кого видя?”, ме пита после.
Трябва да съм видяла исторически личности.
Не помня.
Помня, че бях объркана и не знаех какво се случва.
Бях на 6.

Random Kavarna Thoughts

Per Eriksson, снимка:  Metal Katehizis

1. Opeth са извънземни.
2. Loud Concerts rock. Страхотни професионалисти.
3. Dreamshade са ужасни, но играят добре плажен волейбол.
4. И са секси.
5. Илия Темелков прави готини снимки.
6. Katatonia имат яки слънчеви очила.
7. Глътнах си езика, като заговорих Андерс.
8. Беше култово да ги гледам как си хапват с басиста на изтърканата соцмасичка.
9. Трябва да има зимни метъл фестивали.
10. Katatonia изглеждаха така сякаш мразят концерти.
11. В един момент на барабаниста му беше толкова горещо, сякаш искаше да стане и да си тръгне.
12. Katatonia на слънце и 35 градуса е углавно престъпление.
13. Когато Йонас посочи яркото слънце, пеейки „How cold is the sun?”, направо ми дожаля.
14. Той е срамежлив и се притеснява да си покаже лицето.
15. На Meet&Greet-а гледал в земята, сякаш никога не е срещал фенове. Awwww... <3
16. Nephilim! Беквокалите. \m/
17. Виках прекалено много. :/
18. Jonas: “This song is about this guy [he points at Per Eriksson]. He’s my twin.”
19. Доста хора им знаеха текстовете. :))) (Което си е постижение, щото тия текстове не са лесни)
20. Открих двама души, които се съгласиха, че звукът им беше размит и неконтрастен (за разлика от този на Paradise Lost например). Роси, Жерар ;)
21. Следващия път в зала „България”. Hint, hint, Тангра...
22. Тениската с Unfurl е нечовешка.
23. Девойките от „На тъмно” лъжеха, че продават оригинален мърч.
24. Katatonia: “Are you waiting for Paradise Lost?”
Moonspell: “We are sharing this stage with some great musicians: Katatonia, Paradise Lost, Sylosis, Tiamat and Opeth”
Да забелязвате кой липсва и в двете изказвания?
25. Sonata Artica те карат да се самонараниш, само и само да млъкнат. Явка ;)
26. От друга страна стават за всякакви танци: кючек, ръченица, туист, „Криминале”, макарена, конна езда... Илия ;) Dance Festival Kavarna!
27. Вокалът им има ужасния навик да те събужда от сън с крясъци.
28. Paradise Lost предизвикват интересни трипове.
29. Бяха кристални. Перфектен звук, перфектни вокали, перфектен сетлист. (Само A True Belief липсваше... Тошко ;))
30. Aaron Aedy е невероятен! С такова удоволствие свиреше и беше тоооолкова огромен. Като action figure.
31. Ник: „И сега ще пийнем малко от местната бира... Как се чете това? А-пу-ха-ха? Апуаха.”
32. Що за родители са това, които си водят пеленачетата и едно-двегодишните деца на такъв фестивал?! То бива, бива метъл, ама тия са за затвор.
33. Казах ли, че Opeth са извънземни?
34. Тях и в 12.00 на обяд на 40 градуса да ги бяха изкарали да свирят, пак щяха да са съвършени.
35. Парадоксално, тревата на стадиона беше по-чиста от седалките.
36. Кебапчетата и кюфтетата бяха pure fucking metal!
37. Цените не бяха надути като на други фестове. Водата и кебапчетата бяха по левче. :)
38. Камен бряг на лунна светлина. Сюрреалистично.
39. Колата на Асен Тахчийски е най-яката кола на света. The-Isis-Opeth-Tool-Grails-Trololo-Car.
40. Хотелът на автогарата в Каварна е супер. 10 лв/вечер, чисти чаршафи, секси обща баня, телевизор и хладилник! о.О
41. Още един сладолед никога не е достатъчен. (Сладоледите в Каварна са по левче. След четвъртия ме беше срам да ям повече.)
42. Общината на Каварна изглежда чудно, отпред има много яка стена с рок мотиви. По сградите има огромни снимки на застаряващи рок звезди. :D
43. Не знам кой правеше саундчек към 17.00 на втория ден, ама много се лигавеше и пееше фолклорни песни на шведски (подозирам, че беше Микe).
44. Купих си мешка на 36 години за 2 лева! Има си печат „Качество и контрол ‘75”.
45. Втория ден нямаше слабо.
46. Казаха ни, че Sylosis са били много добри, яд ме е, че ги изпуснахме.
47. Вокалът на Tiamat се оказа много badass пич. Адски стабилна банда. Моите почитания, не очаквах така да забият. След като ми се стори, че бяха по-добри от всички групи до момента...
48. Накрая се включиха вокалът, китаристът и барабанистът на Moonspell (на чинелите, хахаха!) и стана голям мармалад.
49. Moonspell имат невероятен контакт с публиката.
50. Въпреки че не съм фен, трябва да призная, че са много добри музиканти и имат готини фенки.
51. Фернандо правеше заклинания на португалски. :)
52. Пълната луна изгря точно по време на Full Moon Madness.
53. Редки тениски: And So I Watch You From Afar, Sigur Rós – ярко синя! (radioactive toy), My Dying Bride, Sylvan, A Perfect Circle, Mastodon (последно това Распутин ли е или дядото на някого от тях?), Angels Walk Among Us (Калата), Fen (Тошко), Smallman (Христо).
54. Поздравявам човека с тениската на ASIWYFA и той: „Знам си, че на такива фестове трябва да си хипстър!”
55. Цонко (кметът) беше с тениска на Dream Theater.
56. Преди концерта Opeth пуснаха целия Mer De Noms на APC. \m/
57. Писах, че на живо Opeth звучат почти като в студио. Поправка: звучат МНОГО по-добре. Много. По. Добре.
58. Мислех си, че ще скачам и ще откача по време на Opeth, но вместо това се хванах за главата и стоях така през 90% от времето. Даже по едно време си поседнах, щото ми се подкосиха крачката.
59. Нищо не може да опише колко добре свириха. Няма смисъл и да се опитвам. Kavarna Delivered, indeed. Асен ;)
60. В един момент просто се чудех: „Къде попаднах, по дяволите?!”
61. Леголас. Nom nom nom. Храна за очите и ушите. Казаха ми, че заеквал, но имал няма такава приятелка.
62. Тежките вокали на Микаел бяха като от машинка и не ми е ясно как успяваше толкова бързо да превключи към най-чистите и верни вокали, които ехтяха из цяла Каварна.
63. Имаме си втори Леголас! Клавиристът е много готин - не само свири, но и пее добре. Някой каза, че бил свирил и с Тiamat?
64. Разбира се, мечтата ми беше да чуя на Микаел простотиите и тя се сбъдна напълно.
65. „Why the fuck haven’t we been here before?!”
66. “You know what we’re gonna do now? We’re gonna have ourselves a Rock&Roll party!”
67. The whole audience claps and screams “O-PETH” as if it were a soccer team. Mikael: ”OK, that’s enough… Hush… Hush… Shut up!... SHUT…THE FUCK...UP!”
68. “You know, when I was 10 years old, we used to have parties and I was in charge of the music. So there was a LOT of heavy metal. But I wasn’t stupid. All I cared about were, of course, chics. So in the backroom I had a whole cassette (it was cassettes at the time) with Scorpions. I think there was even some Lionel Richie on that cassette. He’s pretty good in fact, except for the funky parts… So I’ve always loved ballads. That’s why we decided to make a ballad album and now we’re gonna play a song from that album.”
69. “That same year we released a really heavy record separately from the… pussy magnet.”
70. “This next song… is a great song from our last record but I don’t think it’s popular enough. We need to make it more popular.” Hex Omega starts. o.O
71. Mikael sings … “That was Judas Priest.” :)
72. “Can you guys sing the beginning of ‘They all came down to Montreux’?” The audience sings: “They all came down to Montreux”. Mikael: “Is that all you’ve got? You don’t know the rest of the lyrics? You fuckers!”
73. “Now I want you to do something really funny and stupid. I want you to start headbanging without music on my mark.” Some people start screaming “Nooo!” and waving their fingers cause they’ve seen this trick before. ;) Some people do it anyway and he goes: “Very nice… But I saw some people who thought no one was watching. They were doing like this [moves his head gently back and forth]. I saw you! You pussies! Now you'll have to headbang for the other thirteen or so minutes, anyways...”
74. Видяхме вокалиста на Lake of Tears, един човек му предложи торта, но той каза, че е твърде дебел и такива неща не яде. :D:D:D
75. Паметникът на Дио оживява през нощта. Сериозно, чухме го.
76. А пък Окерфелд и компания са пили на фонтана пред хотел „OTDIH” до 5 сутринта. Мда, яд ме е.
77. В Мол ъф Каварна има билярд и тенис на маса с климатик. Искам да се преместя в Каварна.
78. Христо Красимиров: „Еми те Анатема откриха Господ и това беше...” :D (cult)
79. Lake of Tears не ми харесаха. Опитах се много, ама...
80. Руса. Красива. Сексапилна. И по-брутална от всички вокали на феста взети заедно.
81. Анджела Госоу е Мадона на метъла. :)
82. Ако не бяха Opeth, щях да кажа, че Arch Enemy сложиха всички групи в джоба си. Такова сценично поведение, такъв чар, диаболична руса мацка да хедбенгва и да реве по-добре от мъж... не се вижда всеки ден. Стилът им никак не е моят, но кофи респект за Arch Enemy. :)
83. Барабанистът изсвири нечовешко часовниково соло – много сложно и ритмично.
84. Това беше концертът, на който всички станаха на крака, за да видят що е туй на сцената.

„Застоят не е вариант”

Интервю с Jonas Renkse и Anders Nyström от Katatonia

Здравейте, Йонас и Андерс, много благодаря, че ще отделите време да ми отговорите. Казвате, че канализирате негативната енергия в музиката си, значи ли това, че Katatonia има терапевтичен ефект върху вас?

Anders: Да, може да се каже. Сигурен съм, че щях да бъда доста интровертен, асоциален и негативен човек, ако нямах Katatonia, защото нямаше да познавам друг добър метод за освобождаване от демоните. Мисля, че е много деликатно нещо, много чувствително решение да извличаш вдъхновение и заряд за музиката/изкуството от собствените си тежки емоционални състояния. Но това е, което сме избрали преди много време, следователно това е, което сме.

Фестът в Каварна ни звучи малко като магия, ще видим за пръв път и вас, и Opeth. Като казахме Opeth, радвате ли се за турнето ви през есента в САЩ? Какво мислите за новия им албум – Heritage?

Jonas: Мисля, че албумът е чудесен. Това е музиката, към която Opeth се стремяха от самото начало. Нямам търпение за турнето в САЩ. Чакат ни страхотни времена.

Какво мислите за чувството за хумор на Микаел?

Jonas: Ами, той е забавен човек. Лично аз смятам, че музиката на Opeth е по-сериозна и че концертите биха били доста по-съвместими със светогледа на групата, ако той не се опитваше да бъде новият Jerry Seinfeld (американски комик, бел. ред.) през цялото време. Но той знае моето мнение по въпроса и явно въобще не му дреме. Хаха.

Как успявате да съчетаете творчеството с турнетата и всички други ангажименти? Имате ли нужда от дисциплина, да творите или вдъхновението е нещо, което не става насила?

Anders: Нещата опеделено не са като преди, когато без усилие написвах музиката на целия албум сам и честно казано не знам, дали някога отново ще бъда в тази ситуация. Тези дни рядко имам време да композирам въобще, винаги съм зает и това не оставя много място за мотивация. Последните години, особено 2007 и 2008 бяха може би най-трудният творчески период, който някога съм имал. Искам да променя това, така че се опитвам да държа няколко китари на ръка разстояние из къщи, за да ми напомнят за себе си и да имам възможност да грабна някоя, когато вдъхновението се появи. Имам и малко домашно студио, което ми позволява да създавам и записвам всичките си идеи, но токът рядко е включен. Надявам се и това да се промени. Не искам да се насилвам, но вероятно се налага, ако искам нещо да излезе от мен въобще. Имам нужда от голям ритник в задника и няколко допълнителни часа на часовника!

Jonas: Това е нещо, което съм избрал. Справям се добре. Да, понякога отсъствам за дълго време, но после прекарвам повече време с децата си у дома, защото тогава имам повече време.

Колко са големи децата ви? Каква музика слушат?

Jonas: Имам двама сина, единият е на осем, другият е на две. И двамата много обичат музиката - в момента са популярни хитове в стил „Евровизия”.

Отделяте ли специално време, за да пишете музика или чакате вдъхновението?

Jonas: Различно е. Понякога най-добрата идея на света просто идва без предупреждение, а понякога трябва да свиря на китара цял ден, за да намеря и нещо нищожно, по което си струва да работя.

Новият ви албум е най-хармоничният и хомогенен албум, който някога сте правили. Бихте ли казали, че отразява съзравянето ви като личности?

Jonas: Предполагам, че да. Всъщност не съм си мислил върху това. Срещаме различни източници на вдъхновение непрестанно. Застоят не е вариант.

Къде ви пренася Night Is The New Day, когато го слушате?

Jonas: Просто в стаята, в която се борех с писането на песните. За съжаление, ми се иска да напомня някое много по-красиво място. Но мисля, че то не е за мен, а за слушателя!

Когато композирате песни, има ли момент, в който те започват да се пишат сами?

Anders: Да, обикновено това става, когато сме наистина уловени в творческия поток и достигнем върха. Прекрасно усещане е, когато имаш "лукса" да захвърляш идеи и да пресяваш останалия материал, вместо да чакаш появата на какъвто и да е материал. Всичко, което създадем, минава през филтър, дори няколко филтъра, така че сме много строги към себе си. Всяка част от песента трябва да е там с причина и да ни говори, така че когато свържем всичко, потокът да е стабилен.

Кога и къде пишете лирики?

Jonas: Обикновено събирам части, неща, които пиша у дома. После довършвам всичко в студиото.

Правите ли много редакции после? Трудно ли е да редактирате собствените си лирики?

Jonas: Много редакции! Да, трудничко е, но накрая си струва!

Как намирате баланса между простотата и клишетата?

Jonas: Не съм сигурен, че съм го намерил, хаха. Но се надявам, че имам вътрешна цензура, която поне ме спира от използването на най-лошите клишета.

Казвали сте, че птицата в Unfurl олицетворява смъртта – за какво е тази песен – за пристрастяването или за освобождаването?

Jonas: Може би и за двете, всъщност.

Песента Deliberation беше ли вдъхновена от някакви конкретни преживявания?

Jonas: Не мисля. Просо много сериозни мисли се сведоха до нещо доста абстрактно.

Кой е най-странният сън, който сте имали някога?

Jonas: Обиновено не помня сънищата си, а странните сънища, които си спомням, са твърде сложни, за да се разкажат, хаха. Използвам части от интересни сънища в лириките, но не много често.

Anders: Всъщност имам шантави сънища всяка вечер. Те напомнят на чудновати и неразбираеми филми на Дейвид Линч и най-често нямат контекст. Понякога ми се иска да можех да запиша тези сънища и да ги гледам отново, когато се събудя, а понякога не!

Все още ли мислите, че звукозаписните компании ще станат излишни с разрастването на интернет?

Anders: Мисля, че звукозаписните компании са изчезващ вид. Технологията напредва бързо и голяма част от звукозаписната индустрия изостава. Те не са просто една крачка зад другите, те са много назад! Ако или когато музикантите получат пълния контрол да промотират себе си и да финансират собствените си турнета, звукозаписните компании ще са последното нещо, което ще им трябва в уравнението, но все още не сме стигнали до там.

Мисля, че всички слушатели на Кататония имат един важен въпрос: нарочно ли слагате най-добрите си песни в EP-тата си? Да не би да са награда за истинските фенове?

Anders: Така е! Мисля, че синглите са чудесни издания за колекционери! Те обикновено са в ограничено количество и в тях има място само за няколко песни, така че можеш да представиш един основен сингъл от албума и да добавиш няколко ремикса и/или неиздавани песни, което просто ги прави специална придобивка. По някаква причина песните, които решихме да сложим в EP изданията си, станаха любими на феновете. Не беше умишлено, а просто някаква странна традиция, която изглежда се повтаря.

Имате ли някакви скрити послания в албумите, които феновете още не са открили?

Anders: Има няколко загадки в артуърка на някои албуми, в символите и в текста, които озадачиха хората. Но не смятаме да ги разкриваме или коментираме. Искаме да запазим нещата тайнствени.

Какво слушате в момента?

Jonas: Sun Kil Moon - Admiral Fell Promises, Tool - Aenima, Morbid Angel - Blessed are the sick, Red House Painters - Ocean Beach.

Anders: Въртя много 'Illud Divinum Insanus' на Morbid Angel по разбираеми причини. Също и новия албум на Autopsy. Други изпълнители, които много слушам са Sun Kil Moon, Rebecka Karijord, Fair To Midland, Lisa Miskovsky, Whitesnake ... Поддържам плейлиста си смесен и разнообразен, така че винаги да има нещо подходящо за всяко настроение и ситуация.

Кои са най-любимите ви албуми?

Anders: Би било по-лесно да посоча любими изпълнители или песни, но любими албуми... Това е просто твърде трудно! Предполагам, че албумът, който ми е най-близък, винаги ще е Disintegration на The Cure.

Знаем, че обичате Jeff Buckley и Radiohead. Имате ли други вдъхновения извън метъл сцената?
Jonas: Sun Kil Moon, Red House Painters, Talk Talk, Massive Attack... и много други.

Има ли група, която не можете да понасяте и защо?

Anders: О, колко време имаме? Хаха! Първото, което ми идва на ум е Godsmack! Cъумяват добре да бъдат еднакво ужасни за ушите и очите ми.

Коя песен описва настроението ви в момента?

Jonas: Lars Danielsson - Berlin.

Anders: Някоя мелодия за сън, твърде малко си набавям от него тези дни. Имам нужда от дрямка веднага!

Говорите за празнината, която вашата музика създава и в лириките си имате изрази като “I am nothing”, “dark night of the soul”, “repeating cycle of light/no light”, които ми напомнят за източната недуална философия. Интересувате ли се от подобни неща и мислите ли, че това празно умствено състояние всъщност е освобождаващо?

Jonas: Бих се радвал да се задълбоча в подобна философия, защото би ми се отразила добре. Но определено нямам ентусиазъм да уча.... Празното умствено състояние е нещо хубаво понякога.

Всеки има абсурдна мечта, която още не е изпълнил. Вие имате ли такава?

Anders: Знаете ли, мисля, че би било гмуркане с акули! Да се спусна в океана лице в лице с голямата бяла акула ми е мечта от дете. Трябва да я изпълня!

Jonas: Искам да имам собствена къща с ескалатор, който води в моя собствена спирка на метрото в мазето. Това е нещо, за което мечтая от години.

Вестник "Пари", pari.bg

Interview with Mariusz Duda (Riverside, Lunatic Soul)

Interview with Mariusz Duda of Riverside and
Lunatic Soul

after a gig in a Bulgaria Concert Hall, Sofia

Property of Money Daily, Bulgaria – pari.bg

Teodora Mousseva

Photo: Elena Nenkova, TMR

• The show was great, thank you so much! How did you like the venue?

Mariusz: It was much better than the previous one where we played last year. This is a very similar venue to some venues we have in Poland – you know, with a great acoustic and everything. I heard that we’re the second rock band playing here – Anathema played last year. So that’s a big honor for us that we could play in that kind of place. Very, very, very nice.

• Did you like the audience?

Mariusz: I couldn’t…you know, don’t like them. They were standing all the time in spite of the fact that there’s a lot of chairs here. That means that they’re very…with their heart open and their mind open. I adore your audience. They’re fantastic. They were very loud, they were singing and I felt that they really enjoyed our show and they really wanted to see us so it’s great. You’re one of the best. Seriously. We adore playing in brand new places. Like yesterday, we played in Romania for the first time, people were also very enthusiastic. That’s very cool. I don’t know why we played all the time in the West of Europe, we should come to the East more often. Greece, Turkey, the people are crazy! Amazing.

• What inspires you? Do you think that gathering ideas is like catching a big fish, as David Lynch puts it?

Mariusz (smiles): You know, when you have the main idea what you want to talk about, then later you’re just waiting for the spark. Sometimes it comes suddenly, out of nowhere, sometimes you have to work on it, but when the spark appears, what happens later is just the normal flowing. Our ideas are first from the main subject and later after the spark…the flow, just the flow. The spark sometimes appears in different, totally different moments.

• For example?

Mariusz: You know, when you’re just watching, reading, thinking, seeing something and you’re just… ”Yeah, that’s it!” I think that’s just the normal way for everybody just trying to do stuff from nothing. Create. I always have to have the idea. For instance, when I had the idea for my solo project Lunatic Soul about all those dead people… And the spark appeared the moment that I saw some nice, I remember, pictures… pictures of dead people, you know. Old photography of dead people from the beginning of the 20th century. Did you see the movie “The Others” with Nicole Kidman? If you remember this picture, she found a picture of three people. They slept. It was one of the most beautiful photography I’ve seen, very amazing and a little scary. And I remember that when I saw these pictures, I decided to do 3 or 4 tracks.

• Yeah, I think I can relate Summerland to The Others.

Mariusz: No, it wasn’t Summerland. As far as I remember, it was something like Near Life Experience. And Summerland was more connected to those images: black procession and it’s raining…

• Was it a real funeral?

Mariusz: My very close friend, maybe not a friend but someone from the family had this near death experience. That was the main reason why I created Lunatic Soul – I wanted to check this subject, you know, about your soul wondering somewhere…

• Have you ever had such experiences? You describe it quite well.

Mariusz: No, me not. I just asked some questions and I received some answers. It’s very intimate music. Very close to the listener. That’s why it touches some very personal stuff.

• Do you separate your ideas, like: this is a Riverside tune and this is a Lunatic Soul tune?

Mariusz: Mostly yes. And I try to remember that in Riverside I’m not the main composer, I’m just a par of the mechanism. I’m like someone who just gathers ideas from different people, so I can combine them in one piece. In Lunatic Soul I can do everything by myself. In Riverside in some parts also too but I still don’t want to forget about the character of everyone because I think the strength of Riverside is that all instruments in music are very important. There’s nothing like one leader and the rest. Every one of us is more or less on the same music level and everyone has a very characteristic style of playing on his own instrument which is very cool and I would like to keep it.

• What are the main differences between Lunatic Soul and Riverside?

Mariusz: First of all I think that Riverside is much more a rock band so all those ideas that I wanted to connect with rock music – some very specific rock music – rock, metal, mellow stuff together. And Lunatic Soul is more experimental and alternative I think. Everything is based on the groove, on the rhythm, on the trance, they are very simple songs but they are building atmosphere… I Riverside we have also the same but the songs there are more colorful. Lunatic Soul is colder, more black and white. Riverside is more full of color, more melancholic in a different way. So when I have an idea, I think: if this is in that kind of color I’m taking it to Riverside and if it’s in this kind of color I’m taking it to Lunatic Soul.

• You see your sounds in colors?

Mariusz: Yes, I guess so.

• Actually… The pictures you saw in “The Others”, they’re black and white…

Mariusz: Yeah, right.

• So what’s next on Lunatic Soul?

Mariusz: There will be some bonuses that we’re planning to do with KScope – some kind of a limited edition with instrumental tracks that didn't find a place on the main two albums. Probably September we will have a new release which will be called Lunatic Soul Impressions.

• I think all Bulgarian fans have one nagging question: What’s up with Poland? Does the government put some magic substance in your water? Poland has become a synonym of great metal, rock, prog music, you name it… There’s no bad band in Poland.

Мariusz: Oh, I think there’s a lot of crappy bands in Poland. But yeah, I agree that something happened. Maybe in some part it happened also because of us. Because so far Poland was quite well known for it’s metal music: Vader, Behemoth, Decapitated. And we were the first rock band that makes some kind of ambitious music: post-progressive, progressive… And we started to work hard on that. And we started to play tours abroad. And after that a lot of bands in Poland believed that if we can, they can to. Maybe we were an inspiration for some people, maybe we were the proof that you can make it without blabbling all the time…that, you know, we have bad conditions and everything is so bad… C’mon, stop blabbling, just pull yourself together and do something! But we’re a very specific market I think and we’re very open to the ambitious music right now. Because on TV we have a lot of crappy bullshit. And you need a different side of that. So a lot of people are just choosing this alternative side of music. I think it’s much better.

• September is Riverside’s 10th anniversary, how would you describe those 10 years?

Mariusz (bites off a piece of his Mars bar): I’m sorry… I think during those 10 years we had some bright moments and some very crappy moments. And I think the shiny parts were those days when we had just signed the contract with InsideOut, when we released the Second Life Syndrome or when we went to tour with Dream Theater. And those crappy moments probably were some shows that we played. At the beginning we would play for, I don’t know, sometimes 10 people somewhere in the middle of deep black whole, you know… But this was just the beginning so we had to do this. And some festivals we shouldn’t have played also. Anyway, we’re still alive…let’s hope for another 10 years…

• And kicking!

Mariusz: Yeah, you think we’re kicking?

• Hell yeah!So we know that the first three Riverside albums were a trilogy but I read in some interviews that it’s not the exact order. Which one should be the first track?

Mariusz: I’m still waiting for the moment that I’ll have free time and I will sit and try to explain much more about this trilogy. So far it’s a very open subject. Most of all it’s the story about someone who probably was a schizophrenic. Of course, I wrote it in a way that there was a lot interpretation, there was a lot of space for your own interpretation. But my interpretation is that some day, some time someone wakes up and realizes he killed someone. Probably he killed his girlfriend or very close friend or second part…maybe it’s not a he but a she… But anyway, he did a terrible thing. And the shock was so big that he decided to start living in his own mind. To push this away… To push away this terrible thing that happened, right? And he couldn’t believe that he could do this. So he created this person in his mind.

• Is this “Conceiving You”?

Мariusz: No, the beginning of the story is Parasomnia. (sings) It’s “lying here on the floor, starting to come around…” And after that when you have these words in “Ultimate Trip” – and now you will be my soul mate, I’m going to make you up again… So he’s going to make up someone else and later in the part of “Out of Myself” they’re just fighting with each other, living just like normal people. So they split up and in Second Life Syndrome he’s learning how to live without this person but later he’s trying to go back to this. So the first part of Rapid Eye Movement brings back to the beginning of the story. It’s some kind of circle. So, if we want to split it, it’s a little bit like Pulp Fiction, the movie. If you split Rapid Eye Movement because it has two parts – Fearless and Fearland – and you start from Parasomnia, later you have those tracks from Rapid Eye Movement, Out of Myself, Second Life Syndrome and the first part of Rapid Eye Movement. I think this is the correct line of the script.

• But it’s not autobiographical?

Mariusz: No, no, there are some moments of course but I would lie if I said that everything is my own experience. In some parts – yes.

• So what’s next?

Mariusz: The new album will be released next year. And I think I will think of something connected with the end of the world. 2012, right? We will see… Maybe some kind of post-apocalyptic mood. I always wanted to do this.

• There’s a lot of great books and movies on the topic.

Mariusz: Yes, Mad Max, Waterworld. And games: Fallout, for instance. Right now I’m reading Cormack McCarty – The Road.

• Do you have any favorite literature authors?

Mariusz: Yeah, I have. In the past I read a lot of Jonathan Carroll, some Polish authors. And now I think I’m a huge fan or Haruki Murakami. He’s like David Lynch in a different way. You’re writing a book, nothing’s happening in this book, but you’re writing a novel, a thriller. It’s amazing. Later, in the end, it means that you’ve just read about 500 hundred pages and nothing happened! (laughs) But the language is the most important in those books. And I adore this language, I love it.

• Yeah, you like to play with language. On Lunatic Soul: Near Life Experience, I’m scared to life,…

Mariusz: Yes. Asoulum.

• You like David Lynch too?

Mariusz: Yes, I love him. But I’m not sure about his last movie – Inland Empire. Anyway, I liked it because there were a lot of Polish actors in it and it was shot in Łódź in Poland.

• Have you read his book оn transcendental meditation?

Mariusz: Yes, I’ve read it and I also have with me on this tour the movie “David Wants to Fly”, but I haven’t seen it yet.

• Tell me about the last album. Is it a criticism of our hectic attention deficit lives or is it some kind of confession?

Мariusz: In some way maybe yes… Especially in Hybrid Times there is the criticism. But mostly it was based on the idea that sometimes you really need to slow down to realize some things. These days we’re in a hurry all the time, we’re running all the time, that we don’t even have an idea what’s going on around us and it’s very sad. One day we just I was saying to Grudziń for instance: “Man, did you know that in two days I will be 36 years old! How did it happen?! How fast!”

• Time Flies.

Mariusz: Time flies, exactly. So I think I wanted to take some pictures of the reality I’m in and write it in my way. I like this idea – to write the lyrics in a way so I can take the things with the open mind, with the flying heart and soul, I would just take them to Lunatic Soul. And with Riverside I would like to focus on the things that are going on right now. And I just started this with Anno Domini High Definition and I would like to continue it.

• Why High Definition?

Mariusz: It was another game of words. I wanted to connect the symbol of our times – this TV with High Definition and Blue Ray (that’s why I said “the tortured porn on the Red Roy disc”, Red Roy meant Blue Ray, but I didn’t do advertisement for them) – with the other symbol of our times – ADHD. The attention deficit disorder which became a very, very, very famous disorder for everybody – everyone is sick now and have this ADHD. It was really funny because I also have some kind of conditions like that, so I just wanted to put those things together. So when you have Anno Domini High Definition and then you have ADHD.

• Do you have an idea about the topic of the third Lunatic Soul album?

Mariusz: I think it will be connected with a totally different thing than living after death, but I’m not sure what yet. Maybe I will fly over the cuckoo nest, we’ll see. This is my thing, you know, this is my cup of tea. I love that kind of literature, movies and everything. All those dark things connected with death and being crazy. And some personal problems with your own mind. This is so cool, I would like to continue this.

• This is a very personal question but have you ever felt like you’re going insane?

Mariusz: Yeah, some lyrics are very personal on Lunatic Soul. But I’m not using drugs. It’s OK without that. I can take care of my music without this.

• It’s amazing that you’re pulling it off without any drugs.

Mariusz: I don’t need drugs to be crazy, you know!