„Застоят не е вариант”

Интервю с Jonas Renkse и Anders Nyström от Katatonia

Здравейте, Йонас и Андерс, много благодаря, че ще отделите време да ми отговорите. Казвате, че канализирате негативната енергия в музиката си, значи ли това, че Katatonia има терапевтичен ефект върху вас?

Anders: Да, може да се каже. Сигурен съм, че щях да бъда доста интровертен, асоциален и негативен човек, ако нямах Katatonia, защото нямаше да познавам друг добър метод за освобождаване от демоните. Мисля, че е много деликатно нещо, много чувствително решение да извличаш вдъхновение и заряд за музиката/изкуството от собствените си тежки емоционални състояния. Но това е, което сме избрали преди много време, следователно това е, което сме.

Фестът в Каварна ни звучи малко като магия, ще видим за пръв път и вас, и Opeth. Като казахме Opeth, радвате ли се за турнето ви през есента в САЩ? Какво мислите за новия им албум – Heritage?

Jonas: Мисля, че албумът е чудесен. Това е музиката, към която Opeth се стремяха от самото начало. Нямам търпение за турнето в САЩ. Чакат ни страхотни времена.

Какво мислите за чувството за хумор на Микаел?

Jonas: Ами, той е забавен човек. Лично аз смятам, че музиката на Opeth е по-сериозна и че концертите биха били доста по-съвместими със светогледа на групата, ако той не се опитваше да бъде новият Jerry Seinfeld (американски комик, бел. ред.) през цялото време. Но той знае моето мнение по въпроса и явно въобще не му дреме. Хаха.

Как успявате да съчетаете творчеството с турнетата и всички други ангажименти? Имате ли нужда от дисциплина, да творите или вдъхновението е нещо, което не става насила?

Anders: Нещата опеделено не са като преди, когато без усилие написвах музиката на целия албум сам и честно казано не знам, дали някога отново ще бъда в тази ситуация. Тези дни рядко имам време да композирам въобще, винаги съм зает и това не оставя много място за мотивация. Последните години, особено 2007 и 2008 бяха може би най-трудният творчески период, който някога съм имал. Искам да променя това, така че се опитвам да държа няколко китари на ръка разстояние из къщи, за да ми напомнят за себе си и да имам възможност да грабна някоя, когато вдъхновението се появи. Имам и малко домашно студио, което ми позволява да създавам и записвам всичките си идеи, но токът рядко е включен. Надявам се и това да се промени. Не искам да се насилвам, но вероятно се налага, ако искам нещо да излезе от мен въобще. Имам нужда от голям ритник в задника и няколко допълнителни часа на часовника!

Jonas: Това е нещо, което съм избрал. Справям се добре. Да, понякога отсъствам за дълго време, но после прекарвам повече време с децата си у дома, защото тогава имам повече време.

Колко са големи децата ви? Каква музика слушат?

Jonas: Имам двама сина, единият е на осем, другият е на две. И двамата много обичат музиката - в момента са популярни хитове в стил „Евровизия”.

Отделяте ли специално време, за да пишете музика или чакате вдъхновението?

Jonas: Различно е. Понякога най-добрата идея на света просто идва без предупреждение, а понякога трябва да свиря на китара цял ден, за да намеря и нещо нищожно, по което си струва да работя.

Новият ви албум е най-хармоничният и хомогенен албум, който някога сте правили. Бихте ли казали, че отразява съзравянето ви като личности?

Jonas: Предполагам, че да. Всъщност не съм си мислил върху това. Срещаме различни източници на вдъхновение непрестанно. Застоят не е вариант.

Къде ви пренася Night Is The New Day, когато го слушате?

Jonas: Просто в стаята, в която се борех с писането на песните. За съжаление, ми се иска да напомня някое много по-красиво място. Но мисля, че то не е за мен, а за слушателя!

Когато композирате песни, има ли момент, в който те започват да се пишат сами?

Anders: Да, обикновено това става, когато сме наистина уловени в творческия поток и достигнем върха. Прекрасно усещане е, когато имаш "лукса" да захвърляш идеи и да пресяваш останалия материал, вместо да чакаш появата на какъвто и да е материал. Всичко, което създадем, минава през филтър, дори няколко филтъра, така че сме много строги към себе си. Всяка част от песента трябва да е там с причина и да ни говори, така че когато свържем всичко, потокът да е стабилен.

Кога и къде пишете лирики?

Jonas: Обикновено събирам части, неща, които пиша у дома. После довършвам всичко в студиото.

Правите ли много редакции после? Трудно ли е да редактирате собствените си лирики?

Jonas: Много редакции! Да, трудничко е, но накрая си струва!

Как намирате баланса между простотата и клишетата?

Jonas: Не съм сигурен, че съм го намерил, хаха. Но се надявам, че имам вътрешна цензура, която поне ме спира от използването на най-лошите клишета.

Казвали сте, че птицата в Unfurl олицетворява смъртта – за какво е тази песен – за пристрастяването или за освобождаването?

Jonas: Може би и за двете, всъщност.

Песента Deliberation беше ли вдъхновена от някакви конкретни преживявания?

Jonas: Не мисля. Просо много сериозни мисли се сведоха до нещо доста абстрактно.

Кой е най-странният сън, който сте имали някога?

Jonas: Обиновено не помня сънищата си, а странните сънища, които си спомням, са твърде сложни, за да се разкажат, хаха. Използвам части от интересни сънища в лириките, но не много често.

Anders: Всъщност имам шантави сънища всяка вечер. Те напомнят на чудновати и неразбираеми филми на Дейвид Линч и най-често нямат контекст. Понякога ми се иска да можех да запиша тези сънища и да ги гледам отново, когато се събудя, а понякога не!

Все още ли мислите, че звукозаписните компании ще станат излишни с разрастването на интернет?

Anders: Мисля, че звукозаписните компании са изчезващ вид. Технологията напредва бързо и голяма част от звукозаписната индустрия изостава. Те не са просто една крачка зад другите, те са много назад! Ако или когато музикантите получат пълния контрол да промотират себе си и да финансират собствените си турнета, звукозаписните компании ще са последното нещо, което ще им трябва в уравнението, но все още не сме стигнали до там.

Мисля, че всички слушатели на Кататония имат един важен въпрос: нарочно ли слагате най-добрите си песни в EP-тата си? Да не би да са награда за истинските фенове?

Anders: Така е! Мисля, че синглите са чудесни издания за колекционери! Те обикновено са в ограничено количество и в тях има място само за няколко песни, така че можеш да представиш един основен сингъл от албума и да добавиш няколко ремикса и/или неиздавани песни, което просто ги прави специална придобивка. По някаква причина песните, които решихме да сложим в EP изданията си, станаха любими на феновете. Не беше умишлено, а просто някаква странна традиция, която изглежда се повтаря.

Имате ли някакви скрити послания в албумите, които феновете още не са открили?

Anders: Има няколко загадки в артуърка на някои албуми, в символите и в текста, които озадачиха хората. Но не смятаме да ги разкриваме или коментираме. Искаме да запазим нещата тайнствени.

Какво слушате в момента?

Jonas: Sun Kil Moon - Admiral Fell Promises, Tool - Aenima, Morbid Angel - Blessed are the sick, Red House Painters - Ocean Beach.

Anders: Въртя много 'Illud Divinum Insanus' на Morbid Angel по разбираеми причини. Също и новия албум на Autopsy. Други изпълнители, които много слушам са Sun Kil Moon, Rebecka Karijord, Fair To Midland, Lisa Miskovsky, Whitesnake ... Поддържам плейлиста си смесен и разнообразен, така че винаги да има нещо подходящо за всяко настроение и ситуация.

Кои са най-любимите ви албуми?

Anders: Би било по-лесно да посоча любими изпълнители или песни, но любими албуми... Това е просто твърде трудно! Предполагам, че албумът, който ми е най-близък, винаги ще е Disintegration на The Cure.

Знаем, че обичате Jeff Buckley и Radiohead. Имате ли други вдъхновения извън метъл сцената?
Jonas: Sun Kil Moon, Red House Painters, Talk Talk, Massive Attack... и много други.

Има ли група, която не можете да понасяте и защо?

Anders: О, колко време имаме? Хаха! Първото, което ми идва на ум е Godsmack! Cъумяват добре да бъдат еднакво ужасни за ушите и очите ми.

Коя песен описва настроението ви в момента?

Jonas: Lars Danielsson - Berlin.

Anders: Някоя мелодия за сън, твърде малко си набавям от него тези дни. Имам нужда от дрямка веднага!

Говорите за празнината, която вашата музика създава и в лириките си имате изрази като “I am nothing”, “dark night of the soul”, “repeating cycle of light/no light”, които ми напомнят за източната недуална философия. Интересувате ли се от подобни неща и мислите ли, че това празно умствено състояние всъщност е освобождаващо?

Jonas: Бих се радвал да се задълбоча в подобна философия, защото би ми се отразила добре. Но определено нямам ентусиазъм да уча.... Празното умствено състояние е нещо хубаво понякога.

Всеки има абсурдна мечта, която още не е изпълнил. Вие имате ли такава?

Anders: Знаете ли, мисля, че би било гмуркане с акули! Да се спусна в океана лице в лице с голямата бяла акула ми е мечта от дете. Трябва да я изпълня!

Jonas: Искам да имам собствена къща с ескалатор, който води в моя собствена спирка на метрото в мазето. Това е нещо, за което мечтая от години.

Вестник "Пари", pari.bg

Interview with Mariusz Duda (Riverside, Lunatic Soul)

Interview with Mariusz Duda of Riverside and
Lunatic Soul

after a gig in a Bulgaria Concert Hall, Sofia

Property of Money Daily, Bulgaria – pari.bg

Teodora Mousseva

Photo: Elena Nenkova, TMR

• The show was great, thank you so much! How did you like the venue?

Mariusz: It was much better than the previous one where we played last year. This is a very similar venue to some venues we have in Poland – you know, with a great acoustic and everything. I heard that we’re the second rock band playing here – Anathema played last year. So that’s a big honor for us that we could play in that kind of place. Very, very, very nice.

• Did you like the audience?

Mariusz: I couldn’t…you know, don’t like them. They were standing all the time in spite of the fact that there’s a lot of chairs here. That means that they’re very…with their heart open and their mind open. I adore your audience. They’re fantastic. They were very loud, they were singing and I felt that they really enjoyed our show and they really wanted to see us so it’s great. You’re one of the best. Seriously. We adore playing in brand new places. Like yesterday, we played in Romania for the first time, people were also very enthusiastic. That’s very cool. I don’t know why we played all the time in the West of Europe, we should come to the East more often. Greece, Turkey, the people are crazy! Amazing.

• What inspires you? Do you think that gathering ideas is like catching a big fish, as David Lynch puts it?

Mariusz (smiles): You know, when you have the main idea what you want to talk about, then later you’re just waiting for the spark. Sometimes it comes suddenly, out of nowhere, sometimes you have to work on it, but when the spark appears, what happens later is just the normal flowing. Our ideas are first from the main subject and later after the spark…the flow, just the flow. The spark sometimes appears in different, totally different moments.

• For example?

Mariusz: You know, when you’re just watching, reading, thinking, seeing something and you’re just… ”Yeah, that’s it!” I think that’s just the normal way for everybody just trying to do stuff from nothing. Create. I always have to have the idea. For instance, when I had the idea for my solo project Lunatic Soul about all those dead people… And the spark appeared the moment that I saw some nice, I remember, pictures… pictures of dead people, you know. Old photography of dead people from the beginning of the 20th century. Did you see the movie “The Others” with Nicole Kidman? If you remember this picture, she found a picture of three people. They slept. It was one of the most beautiful photography I’ve seen, very amazing and a little scary. And I remember that when I saw these pictures, I decided to do 3 or 4 tracks.

• Yeah, I think I can relate Summerland to The Others.

Mariusz: No, it wasn’t Summerland. As far as I remember, it was something like Near Life Experience. And Summerland was more connected to those images: black procession and it’s raining…

• Was it a real funeral?

Mariusz: My very close friend, maybe not a friend but someone from the family had this near death experience. That was the main reason why I created Lunatic Soul – I wanted to check this subject, you know, about your soul wondering somewhere…

• Have you ever had such experiences? You describe it quite well.

Mariusz: No, me not. I just asked some questions and I received some answers. It’s very intimate music. Very close to the listener. That’s why it touches some very personal stuff.

• Do you separate your ideas, like: this is a Riverside tune and this is a Lunatic Soul tune?

Mariusz: Mostly yes. And I try to remember that in Riverside I’m not the main composer, I’m just a par of the mechanism. I’m like someone who just gathers ideas from different people, so I can combine them in one piece. In Lunatic Soul I can do everything by myself. In Riverside in some parts also too but I still don’t want to forget about the character of everyone because I think the strength of Riverside is that all instruments in music are very important. There’s nothing like one leader and the rest. Every one of us is more or less on the same music level and everyone has a very characteristic style of playing on his own instrument which is very cool and I would like to keep it.

• What are the main differences between Lunatic Soul and Riverside?

Mariusz: First of all I think that Riverside is much more a rock band so all those ideas that I wanted to connect with rock music – some very specific rock music – rock, metal, mellow stuff together. And Lunatic Soul is more experimental and alternative I think. Everything is based on the groove, on the rhythm, on the trance, they are very simple songs but they are building atmosphere… I Riverside we have also the same but the songs there are more colorful. Lunatic Soul is colder, more black and white. Riverside is more full of color, more melancholic in a different way. So when I have an idea, I think: if this is in that kind of color I’m taking it to Riverside and if it’s in this kind of color I’m taking it to Lunatic Soul.

• You see your sounds in colors?

Mariusz: Yes, I guess so.

• Actually… The pictures you saw in “The Others”, they’re black and white…

Mariusz: Yeah, right.

• So what’s next on Lunatic Soul?

Mariusz: There will be some bonuses that we’re planning to do with KScope – some kind of a limited edition with instrumental tracks that didn't find a place on the main two albums. Probably September we will have a new release which will be called Lunatic Soul Impressions.

• I think all Bulgarian fans have one nagging question: What’s up with Poland? Does the government put some magic substance in your water? Poland has become a synonym of great metal, rock, prog music, you name it… There’s no bad band in Poland.

Мariusz: Oh, I think there’s a lot of crappy bands in Poland. But yeah, I agree that something happened. Maybe in some part it happened also because of us. Because so far Poland was quite well known for it’s metal music: Vader, Behemoth, Decapitated. And we were the first rock band that makes some kind of ambitious music: post-progressive, progressive… And we started to work hard on that. And we started to play tours abroad. And after that a lot of bands in Poland believed that if we can, they can to. Maybe we were an inspiration for some people, maybe we were the proof that you can make it without blabbling all the time…that, you know, we have bad conditions and everything is so bad… C’mon, stop blabbling, just pull yourself together and do something! But we’re a very specific market I think and we’re very open to the ambitious music right now. Because on TV we have a lot of crappy bullshit. And you need a different side of that. So a lot of people are just choosing this alternative side of music. I think it’s much better.

• September is Riverside’s 10th anniversary, how would you describe those 10 years?

Mariusz (bites off a piece of his Mars bar): I’m sorry… I think during those 10 years we had some bright moments and some very crappy moments. And I think the shiny parts were those days when we had just signed the contract with InsideOut, when we released the Second Life Syndrome or when we went to tour with Dream Theater. And those crappy moments probably were some shows that we played. At the beginning we would play for, I don’t know, sometimes 10 people somewhere in the middle of deep black whole, you know… But this was just the beginning so we had to do this. And some festivals we shouldn’t have played also. Anyway, we’re still alive…let’s hope for another 10 years…

• And kicking!

Mariusz: Yeah, you think we’re kicking?

• Hell yeah!So we know that the first three Riverside albums were a trilogy but I read in some interviews that it’s not the exact order. Which one should be the first track?

Mariusz: I’m still waiting for the moment that I’ll have free time and I will sit and try to explain much more about this trilogy. So far it’s a very open subject. Most of all it’s the story about someone who probably was a schizophrenic. Of course, I wrote it in a way that there was a lot interpretation, there was a lot of space for your own interpretation. But my interpretation is that some day, some time someone wakes up and realizes he killed someone. Probably he killed his girlfriend or very close friend or second part…maybe it’s not a he but a she… But anyway, he did a terrible thing. And the shock was so big that he decided to start living in his own mind. To push this away… To push away this terrible thing that happened, right? And he couldn’t believe that he could do this. So he created this person in his mind.

• Is this “Conceiving You”?

Мariusz: No, the beginning of the story is Parasomnia. (sings) It’s “lying here on the floor, starting to come around…” And after that when you have these words in “Ultimate Trip” – and now you will be my soul mate, I’m going to make you up again… So he’s going to make up someone else and later in the part of “Out of Myself” they’re just fighting with each other, living just like normal people. So they split up and in Second Life Syndrome he’s learning how to live without this person but later he’s trying to go back to this. So the first part of Rapid Eye Movement brings back to the beginning of the story. It’s some kind of circle. So, if we want to split it, it’s a little bit like Pulp Fiction, the movie. If you split Rapid Eye Movement because it has two parts – Fearless and Fearland – and you start from Parasomnia, later you have those tracks from Rapid Eye Movement, Out of Myself, Second Life Syndrome and the first part of Rapid Eye Movement. I think this is the correct line of the script.

• But it’s not autobiographical?

Mariusz: No, no, there are some moments of course but I would lie if I said that everything is my own experience. In some parts – yes.

• So what’s next?

Mariusz: The new album will be released next year. And I think I will think of something connected with the end of the world. 2012, right? We will see… Maybe some kind of post-apocalyptic mood. I always wanted to do this.

• There’s a lot of great books and movies on the topic.

Mariusz: Yes, Mad Max, Waterworld. And games: Fallout, for instance. Right now I’m reading Cormack McCarty – The Road.

• Do you have any favorite literature authors?

Mariusz: Yeah, I have. In the past I read a lot of Jonathan Carroll, some Polish authors. And now I think I’m a huge fan or Haruki Murakami. He’s like David Lynch in a different way. You’re writing a book, nothing’s happening in this book, but you’re writing a novel, a thriller. It’s amazing. Later, in the end, it means that you’ve just read about 500 hundred pages and nothing happened! (laughs) But the language is the most important in those books. And I adore this language, I love it.

• Yeah, you like to play with language. On Lunatic Soul: Near Life Experience, I’m scared to life,…

Mariusz: Yes. Asoulum.

• You like David Lynch too?

Mariusz: Yes, I love him. But I’m not sure about his last movie – Inland Empire. Anyway, I liked it because there were a lot of Polish actors in it and it was shot in Łódź in Poland.

• Have you read his book оn transcendental meditation?

Mariusz: Yes, I’ve read it and I also have with me on this tour the movie “David Wants to Fly”, but I haven’t seen it yet.

• Tell me about the last album. Is it a criticism of our hectic attention deficit lives or is it some kind of confession?

Мariusz: In some way maybe yes… Especially in Hybrid Times there is the criticism. But mostly it was based on the idea that sometimes you really need to slow down to realize some things. These days we’re in a hurry all the time, we’re running all the time, that we don’t even have an idea what’s going on around us and it’s very sad. One day we just I was saying to Grudziń for instance: “Man, did you know that in two days I will be 36 years old! How did it happen?! How fast!”

• Time Flies.

Mariusz: Time flies, exactly. So I think I wanted to take some pictures of the reality I’m in and write it in my way. I like this idea – to write the lyrics in a way so I can take the things with the open mind, with the flying heart and soul, I would just take them to Lunatic Soul. And with Riverside I would like to focus on the things that are going on right now. And I just started this with Anno Domini High Definition and I would like to continue it.

• Why High Definition?

Mariusz: It was another game of words. I wanted to connect the symbol of our times – this TV with High Definition and Blue Ray (that’s why I said “the tortured porn on the Red Roy disc”, Red Roy meant Blue Ray, but I didn’t do advertisement for them) – with the other symbol of our times – ADHD. The attention deficit disorder which became a very, very, very famous disorder for everybody – everyone is sick now and have this ADHD. It was really funny because I also have some kind of conditions like that, so I just wanted to put those things together. So when you have Anno Domini High Definition and then you have ADHD.

• Do you have an idea about the topic of the third Lunatic Soul album?

Mariusz: I think it will be connected with a totally different thing than living after death, but I’m not sure what yet. Maybe I will fly over the cuckoo nest, we’ll see. This is my thing, you know, this is my cup of tea. I love that kind of literature, movies and everything. All those dark things connected with death and being crazy. And some personal problems with your own mind. This is so cool, I would like to continue this.

• This is a very personal question but have you ever felt like you’re going insane?

Mariusz: Yeah, some lyrics are very personal on Lunatic Soul. But I’m not using drugs. It’s OK without that. I can take care of my music without this.

• It’s amazing that you’re pulling it off without any drugs.

Mariusz: I don’t need drugs to be crazy, you know!

Stillness Street

Влизам тук без думи. Събувам ги на вратата и стъпвам в тишината. „Кой си ти?”, ме пита тя. Оставих думата на прага, чакай да се върна да си взема отговора.
Стъпвам. Поглеждам. Няма ми краката. Кой е стъпил?
Тук винаги звучи музика. Разтварям се. Като кубче лед във вода. Или вода в кубче лед. Все тая.
Понякога във въздуха се носят мисли. Като трополене на трамвай по релсите. Излизам на балкона да му махна. Често го изпускам. Понякога спира и не иска да си иде. Тогава се прибирам и слушам. Искам да изляза, да обуя думите и да ида да го бутам. Но това не е моя работа. Не е мой тоя трамвай все пак.
Понякога между стените минават чувства. Като миризма на палачинки от съседката. Малко ме ядосват, но ги пускам. Черни балони в небето.

Isis - Oceanic (Complete Booklet Lyrics)

in this place the light cracked through parted lips. in this place he built of sand homes that caved and sagged....long he laid in the sun's yellow stare, on the edge with his eyes rolled back, the waves were calling him. (washing away, he thinks of you, everything slows, light's flashing through)...

their walls were weak with salt of eye long since dried. but through these walls, throught the tiny cracks he saw the sun dripping in...this is what he'd always known, the promise of something greater just beyond the water's final horizon...never sleeping, never waking, the sun poured in in dream, but silence was pervasive....in this secret way the other new you first, kept close in skin, in blood, and in he was in darkened room, rape she was and ready for the death....

never there or always leaving, even shadows managed to betray, and in this place he knew he'd always wake alone...the porcelain grin is cracking, incest to uncoil, your laugh spreads yawning, black hole formation, drowning and the first real breath takes hold, washed in a chill so peaceful, he sinks further......in this truth he knew himself to be and so he stepped from sinking sands into (false) light's embrace, his body burst wide open, sucking in the air.... (i draw close, you fall away, seeing what you'd always known to be true). dust floats through sun in water.

...as he teetered on the edge, with his eyes rolled back, jet streams criss crossing over his head, the sun laid his wavering shadow over the surface of the water. his mind spun with tangled thoughts and his legs shook in his advance towards the watery redemption...

...the wind blew in his ears and his face streamed with tears....smoke rose behind his eyes from internal incinerations, he was breaking up...

...suddenly everything slowed - his faltering limbs steadied, the tears ceased to flow and seemed to dry quickly in the warm sun, the wind dropped to an impercepitble hum, the boiling blood which choked his insides shrank back into rhythmic circulation, and somewhere deep inside it all collapsed...

...light flashed in his minds eye and a series of quick but distinct images proceeded through him in rapid succession...

...the jet streams trailed away into nothingness as his body spun lazily through the warm air, this was his direction as he'd always known, ever downward, approaching an uncertain void (uncertain, but surely more significant than the dull throb of his current existence)....

...as the surface of the water drew close he closed his eyes and felt it all fall away...

...with the crack of his body on the surface everything splintered into it's final dissolution - nothingness seeped in from all sides and his mind swam in every direction, freeing him of thought, of worry, of horror, his blood drifted into the depths or circled towards the surface and blew off into the breeze.

...this is what he'd always known, the promise of something greater just beyond (or below) the water's final horizon...

he sees like he's never seen before, the water carries him away, soon he ceases to be at all. he is light in water...his head swam with fevered blood, sick with love and laughter, he dipped in first through the eyes as stars bled through crystal pupils, petals fell from your lips, but jaundiced light crept from the eyes, and so those days, the water down, you walked the stride together, sewn with seeds of rape, raised on stilts towards heaven, he was the grace that broke your fall...(all in, all in, all in a day).... incest and lust burst like fire. under guise of play and age, so the roots were poisoned.

and in this way the seed was passed from sister back to brother.....(a day it changes everything).....in the center he was the axis, black and singed with fire, the mighty serpent, the secret. he had seen it, felt its might, bent under the blend of familial blood and the diseased infusion. rape she was and ready for the death...his time there so long, his fingers traced the endless walls, like liquid was the sadness, until into the light he stepped....

first it came in small waves, and then the thirst for oceans filled his mind - he would dream of lungs swollen with water, cells fattened with salt... what a blessing absence of memory could be....rid the eye of image, cleanse the brain with brine.....salt of tears and ocean mesh....(love.... flow..... fear no window.....minds lime.....oceanic..... dissolve him).....

тениска

Усмивките са излишни
Те са като крилете на ангелите
Закърнели и излишни
Те се катерят към веждите
И плашат.
В тях живеят малки същества,
Които танцуват.
И пеят.
И крещят.
И се смеят.
Серафимови усмивки
Пълни с пърхане
И ритъм
Хладна маска
Пее тъжно във устата.
И халюцинира.
Жадни мелодии.
Пълни със спонтанност.
Сърбящи и мои.
И желание да те обичат.
И навлизане в личното пространство.
И главоболие.
Химнът няма смисъл.
Като толкова го обичаме.
Празно ателие.
Макроливади.
Спи ми се.

no clue

http://grooveshark.com/s/The+Whore+The+Cook+And+The+Mother/3IVFO3?src=5

I often wonder… Was he always this filthy or did I make him so? Is he still warm and breathtaking under the dark smog and dirt? Is he still a child? Asking me:


“Moon, why are you so sad?”
“Why do you laugh like a sea-gull?”
“Why are your hands like pigeons?”
“Why do you smell like cake?”
“Why can’t I eat you?”
“Why can’t I breathe you in?”
“Why can’t I make you small and carry you in my pocket?”


What can I do? What can I do to clean him? What can I do to make this pollution go away? I have no clue. No damn clue. Never had, never will. An obscure soul I will never understand.

Ah...yeah...two cats. In another life.

to my golden one

(c) Vladimir Georgiev

http://grooveshark.com/s/When+We+Dance/2qOync?src=5


Sting. On stage. And all I think about is you.
All those nights of frantic writing.
Every lyric is you, you, you.
I…still…love…you.
So much.
I remember dreaming of you and then listening to When We Dance.
I had a dream last night
I dreamt you were by my side
Walking with me baby
My heart was filled with pride


Such serenity. The serenity we had, the warmth, the refuge, the trust that we’re not alone at being alone…
Discovering every song, every verse, every note together… I went through some old diaries and found some of my letters to you. So daring, so pure, so innocent. I could never write such brave letters again.
Have I told you that you made me who I am? I wouldn’t be the person I am today without you.
My very core is you.
You, and Sting, and night air.
Simple things really – autumn, moon and rain. So many letters, so many words, and all that’s left are the simple things, the basics – nature and music.
Sunrises and sunsets.
Stars and nebulas.
Falling leaves and autumn air.
Rain and thunderstorms.
Sea and sea-gulls.
Moon and clouds.
Mulder and Scully. :)
Alanis and Tori.
The Little Prince and the Fox.
Sharing and understanding.


Simple things – Our things


I miss you.
I miss you!

Тест по абстрактност

Българското модерно изкуство отново доказа, че може

28-годишният Викенти Комитски спечели наградата за съвременно изкуство БАЗА 2011







"Човешката памет е безгранична, така че да записваш идеите си е всъщност нещо много разумно. Независимо от тяхната сложност, принципите на конретното изкуство ни предлагат възможност за опростеното им представяне. (...) То не изисква твърде много ресурси и притежава не само естетическа, но и силно социална функция – да възпитава обществото в устойчиви морални ценности и висока духовност по пътя към духовното му съзряване.”


Силни думи на Георги Димитров, един от номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА. Може би биха ви се сторили дори прекалено силни, когато стъпите в Софийската градска художествена галерия, където са изложени творбите на шестимата млади артисти, номинирани за наградата. Мнозина вероятно биха се зачудили какви морални стойности възпитават цветните квадрати на Георги Димитров, бясно въртящият се стол на Викенти Комитски и пружиненото легло на Албена Баева, от което посетителите трябва да скочат.


Но не се залъгвайте. Ако отминете мнимо неутилитарната абстрактност на изложбата, ще разберете, че съвременното българско изкуство е много живо и рита. Но за да може то да подпомогне „духовното ви съзряване”, трябва да му отделите доста внимание. Това не е изложба за 15 минути, в която просто скачате от едно легло и набързо разглеждате едни неща.


Когато попитах служителите на галерията какво е искала да каже Стефания Батоева с огънатата аптечка, от която се бори да излезе духът на лекарството и която нашепва „Изпий ме”, ми отговориха: „На който пише за изкуство, му е ясно.” Този отговор ме развесели, защото шансът да отгатнеш какво се е случвало във вътрешния свят на Стефания, когато й е щукнала тази чудна идея е 1 на 1000. И именно това е прекрасното на тази изложба – тя оставя много, много, много място за интерпретация. И то интерпретация, за която ви е нужна сериозна основа – математически и физични познания, абстрактно мислене, философска нагласа и желание за разгадаване на невидимото. Ако дотук не сте се отказали, значи изложбата е за вас и сте готови за духовно развитие. Или просто духовна мастурбация (не по-малко забавна и важна), ако го погледнем от друга перспектива.

Можете с часове да мислите върху изречението „Настоящият момент не съществува”, написано с фулмастер върху транспаранта с инструкции за употреба на времево-пространствената инсталация на Албена Баева (в която участва и въпросното легло, на което, ако много се уморите от мислене, може просто да си скачате). Дори фактът, че думите принадлежат на Св. Августин могат да събудят една-две асоциации в съзнанието ви.


Доста асоциации би събудило и нежното растение на Викенти Комитски, което е успяло да си проправи път покрай стъклото, с което е покрита саксията му. А когато забележете, че името му е „Аlter Ego” асоциациите се умножават геометрично.
Въобще над творбите на Викенти може много да си блъскаш главата – негов е и лаптопът, повдигнат с малък крик напомнящ счупен крак (това още не съм го разгадала), който има програма, създаваща празни страници до безкрай. Толкова много интерпретации са възможни, че май е по-добре просто да се радваме на хубавата идея за генератор на (не)съдържание без да тълкуваме.


Купата на Мина Минов, която се разхожда с мъка по стената и оставя мръсна следа също буди много взаимовръзки. Напомня на войнишка каска и се казва „Да вървиш в продължение на почти един час”. Връзката между двете създава картини, които те отдалечават от залата и миришат на война. Но разбира се, почти сигурно е, че Мина е имал предвид нещо съвсем друго. Но в това се крие красотата на изкуството.


„По време на Арктическите експедиции през XIX век, моряци се завръщали с истории за чудато оформени ледници. Бързо, ледниците се превърнали в популярна тема за художници, които интерпретирали този природен феномен, като фантастични структури, често наподобяващи архитектурни форми, като например катедрали или арки. Тези изображения, почти винаги представени като достоверно представяне на действителни места, демонстрират колко привлекателно за артиста е да дегизира субективната абстракция като обективна истина.”


Това казва Петър Минчев за своите играещи със светлината и тъмнината айсберги, нарисувани с акрил на платно. И думите му звучат много обнадеждаващо, защото изразяват смелостта на младото българско изкуство да вярва в абстракциите и да настоява те да бъдат уважавани като обективни истини.


Наградата


Създадена през 1990 г. в Чехия по идея на директора на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс, днес ежегодната награда за млади художници се дава в 10 европейски страни и се смятa за едно от най-престижните отличия. Сред държавите, присъединили се към наградата, са: Чехия, Словакия, Хърватска, Косово, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Албания.
Страните активно обменят информация, в резултат на което е основана международната мрежа за награди за млади художници YVAA (yvaa.net).
През 2008 г. в инициативата се включва и България с помощта на Института за съвременно изкуство – София, който организира конкурса като продължение на традицията да представя млади автори в програмата „Място за срещи".
Целта на конкурса е да открие нови възможности за образование, изследване и професионална реализация пред младите художници. Досега за наградата са кандидатствали над 120 художници, а номинирани са 21.
Кандидатите, които не трябва да са родени по-рано от 1976, представят портфолио и се представят в изложба.
Победителят печели стипендия и шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program (ISCP), Ню Йорк през периода октомври 2011 – май 2012 и самостоятелна изложба през 2012 г. в галерията на ИСИ - София.


Журито


Яра Бубнова
Лъчезар Бояджиев
Светослав Кокалов
Надежда Олег Ляхова
Даниела Радева


Номинирани


Албена Баева
Стефания Батоева
Георги Димитров
Викенти Комитски
Мина Минов
Петър Минчев


Предишни носители


Рада Букова (2008)
Самуил Стоянов (2009)
Антон Терзиев (2010)


(с) Вестник "Пари"

Pirotska 40

It’s getting scary. I’m falling in love.
Can’t wait to come home. Breathe her air. See her lights. Hear her streets. Feel. Tranquil balance.
Her curtains glow at me, her arms curve and want to hold me.
Her chair – a door to space.
Her floor – a walk on Mars but I don’t care.
Her wooden bench – a night in the park.
Her windows shimmer and sing. They can’t be closed but I don’t care. Let rains crash through them and sleep with me on the Martian floor.
Her rooms sing pastel lullabies. Her paintings soothe and smile.
Her gardens wink at me. Flowers and teas.
Behind them – a New York brick wall. A beacon glints through its red bones. Just a bathroom window but I don’t care.
Her toilet pan is cracked. It bites me every time I pee but I don’t care.
I sleep below the beacon and breathe in garden teas. I dream of her porch. Full of candles, tarator and nightly laughter.
It’s getting scary. I am. In love with a house.

bad trip

(Чете се на: Pyramids with Nadja - The Sound Of Ice And Grass)

Глътка въздух, крачка, глътка въздух, крачка... Боли. Гърдите и коленете отказват. Душата ми е в гърлото, дъхът не достига, а тия шибаняци имат сили и нахалство да пеят възрожденски песни?!
Само още една стъпка, само още една стъпка... Гледай си в краката и не мисли.
Дори пеенето им вече не ме дразни, всичко човешко, всичко социално в мен е изпарено. Аз съм зверче. Функция на ходенето. Просто трябва да намеря сили да стигна до следващата глътка.
Лицето ми гори, косата топли като грейка, искам да я махна, да си махна главата. Не ми трябва, за да вървя нагоре.
Да спрем, да спрем, да седна и да не стана, но пред мен дърпат, а зад мен не чакат.
„Продължете без мен”, повтарям наум, но остатъците социално ме побутват в топлите, джвакащи обувки. 
Колко. Много. Съм можела да понеса!
И пътят свършва. На ръба на безкрая. Сядам на зелен бряг пред море от лъчи и върхове. Умът изключва, като по команда. Зад мен се карат. Думите се блъскат в покоя на планината.
- Аз викам да палим към другата хижа, в тази няма места. Ако тичаме, ще стигнем преди да се стъмни – казва водачът.
- Ми, пáли! – сопва се момиче – Аз съм дотук.
- Колко му е, след като сме ходили 9 часа, да ходим още два...
- Не преценяваш силите на групата, мислиш, че всеки може колкото тебе!
Млъкнете, деца, млъкнете и гледайте... Вълни от планини се люлеят до ръба на ума. От облаците валят лъчи. Балканът пее и всичко е толкова тихо, толкова тихо... Оглушаваш за собствените си мисли.

horizons never ends

mountain vastness
dark-gray stillness
eagle whiteness
forest sweetness


birds blooming
clouds singing
greens raining
rains ringing


winds swaying
meadows flowing
horses praying
trees singing


rays raining
words dying
ridges glowing
vastness growing


winds glowing
skies tolling
darkness growing
mountains flowing


do you know how fairytales smell?
quiet.
euphoria.

the word is now a virus

Cut word lines — Cut music lines — Smash the control images — Smash the control machine — Burn the books — Kill the priests — Kill! Kill! Kill!


The 'Other Half' is the word. The 'Other Half' is an organism. Word is an organism. The presence of the 'Other Half' is a separate organism attached to your nervous system on an air line of words can now be demonstrated experimentally. One of the most common 'hallucinations' of subject during sense withdrawal is the feeling of another body sprawled through the subject's body at an angle...yes quite an angle it is the 'Other Half' worked quite some years on a symbiotic basis. From symbiosis to parasitism is a short step. The word is now a virus. The flu virus may have once been a healthy lung cell. It is now a parasitic organism that invades and damages the central nervous system. Modern man has lost the option of silence. Try halting sub-vocal speech. Try to achieve even ten seconds of inner silence. You will encounter a resisting organism that forces you to talk. That organism is the word.

lost mailbox key

I miss you so much. I miss our laughs.

The high.

The warmth.

The resonance.

The inspiration.

The elation of silence.

The deep compatibility.

Playing. Dancing.

I even miss the shifts. Waking up to find you’ve been replaced by a whole new integrity. So confident and whole. No trace of the scared child I sang to sleep last night.

I even miss the confusion. I miss the colors of your words merging into mine. I miss writing for you. Reading you. Your little wake-up calls. I miss the smell of the world with you in it. The world after the rain. Pristine and vibrant.

I’ll learn to smell without you.

40

Хем е тъмно, хем е светло. Тамян се вие към дебелите въжета. Таванът е мастило. Сребърен прозорец прави черното по-черно. Стъклото е извезано от тъмни нишки. Светлината се разбива на парчета.

Някъде долу някой пали първата свещ. Огънят преминава от човек на човек. Треперещите ръце предават живота нататък, 40 дена след като си е отишъл. Държат се за свещите като за последна надежда. За 40 дена риданието се е превърнало в хлипане.

Днес виното лекува. Днес житото няма вкус на смърт. Днес пускаме душата към земята на безкрайните. Днес режем с горещ нож миналото.

Защото тук долу под мастилото, среброто е тленно, дори и да няма край.

Набръчкана жена събира свещите. Огънят дори не ги е преполовил. Ръцете неохотно се разделят с последната искрица. Безизразен дъх гаси светлината и минава нататък. Вдишваме изгаснал пламък и издишваме.

На излизане ме удря зелена светлина и миризма на мокър бъз. Забравих да се прекръстя.

Аз съм тиха...

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.


Аз съм листът, по който навярно си писал
и с мастило от страх си изплакал молитва.
Аз съм толкова вечна. Почти като смисъл
и почти като слънце, с което се свиква.


- Елица Стоянова

From The Depths - Let the Black Flag Fly

Let the black flag fly
Let them reap what they sow
All the smothered anger
Let a hard wind blow
Let every victim remember
All the vengeance we owe
Teach our masters regret should they ever forget
Power comes from below

From gutters and ghettos, oppressed and accursed
Blisters of violence swelling to burst
From smoldering resentment and broken trust
From us
Hopeless
Embittered
The programmed
Conditioned
Exploited
Imprisoned
The poverty stricken
The butchered
The beaten
The outcasts who meet in perdition
Let the black flag fly
Let the conquerors crawl
Let them lecture on justice
With their backs to the wall
Can you even remember
Breathing freely at all
Let us lose all our fear and let loose all our tears
Let a hard rain fall


On towers erected to dwarf our frail frames
On pipelines that flow from our open veins
On wastelands that mirror unspoken interior pain
Rain


Deserts emptied of foliage
Futures emptied of meaning
Empires emptied of solace
Husks emptied of feeling


Let the heavens open
The dams overflow
Joining sea and sky
Merging above and below


For once all flesh and continents are mapped
In the machinery of order
We’re better off unborn, or else adrift
On seas that wash no shores
So let the rain become a raging flood
To wash away buildings and boundaries
Swallow whole the world we have known
And as the waters rise
Let the black flag fly

Piano Magic - The Faint Horizon

In youth, we think too little
In age, we think too much
In youth, of what's to come
In age, of what we've lost
We always want tomorrow
So never live today
And that's the curse of our lives
We wish our lives away


With time, the faint horizon
Comes clearer by the day
For some, it's far too soon
Whilst others cannot wait
And all men need distraction
And some men need their gods
For without these diversions
Then everything is lost


In life, we carve the land up
That is not ours to carve
We cannot take it with us
But cut the greater half
And herein lies the problem
And herein the blame
You enter life with nothing
You leave it with the same




***




He should've been a poet.

I Believe

I learn to understand
Getting harder to pretend is ok with me


In this moment I believe
And I want it so much
In spite of everything


You make me so real
I don't have to shut myself in this cage of me
I see what I haven't seen
I wanna share my place to hide
My place to feel
With You


In this moment I believe
And I want it so much
In spite of everything


I learn to understand
If only I was worth waiting for

pointlessly

There is a certain kind of sadness that leaves your whole being senseless. Pointless. It makes you want one thing: sleep. And the only music that won’t make you shatter like glass is Chroma Key. (Kevin Moore knows melancholy, I gotta give him that.)
All life loses color.
All people lose importance.
Even crying’s pointless.
Guilt? Fuck guilt.
Love? Don’t remember.
I feel like an astronaut in a submarine.
And every part of me is paralyzed.
The scattered bits of my consciousness are suspended in the whiteness.
I wonder what makes people move their limbs.
I wonder what makes them want to breathe, sing, fuck, fight and care.
Who lights the fire under their ass…
I am never getting out of this bed.
Never.
A single tear on my collar-bone. Tickling its way to my breast.
I wanted to show someone how I love my body.
Now I just want to sleep.

Riverside - Forgotten Land

Riverside - Forgotten Land

Look at this field, my son
Deserted empty place
Where the dirt silence
Feeds on lost whispers

There was a kingdom here
A city full of life
Songs of its praise
Were being sung
By the mountains

Oh listen to them now

People felt strong and powerful
Proud of their wealth
All of them believed
They were kings of the whole world

They started to take more
Cross the borderlines
Called themselves Gods
Above everything and everyone

Oh listen to them now

Faster and faster
Higher and higher
Great temples of God grew taller
And glittered in the sun

Gods too sure of themselves
Never lost their pride
(... inaudible)
Monuments started to collapse

Oh how quickly they died
How quickly they turned into dust
In their forgotten land

Listen (...)
Swallows are crying
I seize the sun (?)
Of their forgotten land

поспи. може би пак ще има пояс утре.


- тк

now that's what i call poetry!

Night air


Night air has the strangest flavor
Space to breathe it, time to savor
All that night air has to lend me
Till the morning makes me angry
In the night air
In the night air


I’ve acquired a kind of madness
Daylight fills my heart with sadness
And only silent skies can sooth me
Feel that night air flowing through me
In the night air
In the night air


I don’t need those car crash colors
I control the skies above us
Close my eyes to make the night fall
Comfort of the world revolving
I can hear the earth in orbit
In the night air
In the night air


I’ve acquired a taste for silence
Darkness fills my heart with comfort
And each thought like a thief is driven
To steal the night air from the heavens
In the night air


http://listen.grooveshark.com/s/Night+Air/3gCp64?src=5

Да се люлееш напред-назад в устойчив, непрекъснат ритъм

Вдъхновено от: These Monsters - To Swing Back And Forth With A Steady Uninterrupted Rhythm
Тези хора не са хора. Как може с музика да нарисуваш люлки?





Цялото слънце в отблясъка на люлките. Цялото слънце в косите на три слънца. В очите на сина му. В кожата на жена му. В смеха на дъщеря му.
Напред. Назад. Напред. Назад.
Люлките се разминаваха, а жена му само леко докосваше сандалите на децата, за да ги засили. Гледаше разсеяно в далечината и държеше роклята си, сякаш се боеше, че вятърът ще я отвее.
Напред. Назад. Напред. Назад.
Дъщеря му бе отметнала глава назад и бе затворила очи. Русите й кичури почти стигаха до земята с всяко засилване. Брат й я гледаше с неволна нежност. При всяко разминаване на люлките леко докосваще ръката й. Години по-късно той щеше да разкаже на сина си, че тя му е била като дете. Толкова я обичаше.
Напред. Назад. Напред. Назад.
Имаше чувството, че люлките никога няма да спрат.

Нещо в нищото (Utopia)

We came here to be washed away...


Още беше тъмно. Миришеше на море.
Не смееше да помръдне. Вдишваше дълбоко. Косата й миришеше на спомени. На кухнята, когато майка му печеше хляб.
Ръката му можеше да остане там завинаги...
Откъсна се бавно и стана.
„Моето прекрасно момиче.”
Всеки път се сепваше като я погледне. Сякаш неочаквано чуваше първите тонове на любима песен.
„Едно нещо си върви в нищото и среща друго нещо”, беше казала тя за тях двамата.
Тя бе неговото нещо. Неговото нещо в нищото.

Лежеше върху дъските и гледаше небето. Събираше цветове - мастило, кобалт, аквамарин, тюркоаз. „Морето е моето небе”, каза си той и се помъчи да го запомни. Синьото се замъгли. Небето се клатеше. По ръба на лодката запъплиха розови нишки. Някъде далеч слънцето бе изгряло.

Върна се мокър. Посрещна го кучето. Близна го и тръсна глава възмутено заради солта. Къщата беше празна. Остави мокри, пясъчни стъпки по дюшемето. Седна на стълбите и запали. Стана му ужасно тъжно. Видя ги в далечината. Дъщеря му тичаше към фара, а жена му изстискваше дългата си пола от водата. Беше толкова красива, че му се зави свят. Искаше му се да изтича навън, да я притисне, да забрави за себе си.

Качи се на тавана и седна на пода до боите и платното. Нещо не беше наред, нещо не беше както трябва. Не помнеше колко време е стоял така, когато тя влезе. Не каза нищо, просто легна в него и се усмихна.
„Не знам какво е щастие”, мислеше си той и не искаше да повярва.



На Д, Н, Р и Т - крада си по малко от всеки... ;)

Ulver - Island

how did we end
so far out?

past praying
and past recall

to believe in nothing
is a faith in itself

a lighthouse
in the eye of the storm

the nightmare
of the nightmare

to follow the signal
of a ghost ship

our names are
written in water

the knowledge
is all around us

we came here
to be washed away

vowels

Loveless vessels
We vow
Solo love
We see
Love solve loss
Else we see
Love sow woe
Selves we woo
We lose
Losses we levee
We owe
We sell
Loose vows
So we love
Less well
So low
So level
Wolves evolve

holy shit i love you

i like my body when it is with your body

Уау, не съм си мислила, че някой може да го опише толкова добре. :)

i like my body when it is with your
body. It is so quite new a thing.
Muscles better and nerves more.
i like your body. i like what it does,
i like its hows. i like to feel the spine
of your body and its bones,and the trembling
-firm-smooth ness and which i will
again and again and again
kiss, i like kissing this and that of you,
i like, slowly stroking the,shocking fuzz
of your electric furr,and what-is-it comes
over parting flesh….And eyes big love-crumbs,

and possibly i like the thrill

of under me you so quite new

e.e.cummings

i imagine that yes is the only living thing

love is a place...

love is a place
& through this place of
love move
(with brightness of peace)
all places

yes is a world
& in this world of
yes live
(skilfully curled)
all worlds

- e.e.cummings

statu quo

„Напиши песен само за нас двамата”, каза му тя.
После си отиде.
Значи ли това, че тази песен не съществува?

~ ~ ~

Вътрешен кръг, собствен свят
В сапунен мехур, реещи се и светли
Исконен космос, нищо не ни грози
Вселената – това сме ние
Вдишване, мечта, клетва
Две ръце в една
Две стъпки – една следа

Една сила – така стоят нещата
Трептене и шумолене зад стъкло
Важни сме ние, от теб до тук
Кацане и излитане и по средата ние

Безкрайно пространство, златни перспективи
На една вълна, извадена от дълбините
Вечно лято, радиус по две
Неудържимо желание, в окови на свобода
Дълбок всемир, еуфория
Нежна меланхолия
Престъпна енергия, престъпна енергия

Всичко леко, леко, може би твърде леко
Пълно, може би твърде пълно
Време, време, безкрайно време
Цялото време на света

Дълбок всемир, еуфория
Нежна меланхолия
Престъпна енергия, престъпна енергия

Една сила – така стоят нещата
Трептене и шумолене зад стъкло
Важни сме ние, от теб до тук
Раждане и смърт и по средата ние

краят на думите

„Героят ви трябва да иска нещо, дори това да е само чаша вода.”
Вонегът

Няма как да сме пълни без да искаме нещо. Но знаем ли какво искаме? Не знаем какво искаме, но пък го искаме ужасно силно.
Искаме невинност. И самият факт, че искаме невинност, значи, че сме я изгубили. Искаме да не ни боли и от това желание ни боли.
Искаме да станем цели и това желание ни разделя.
Не изприказвахме ли всички думи на света?
Толкова е тъжно...
Краят на думите.
Дори не го забелязваме, защото те започват отначало.
Като змия захапала опашката си, като пост-рок песен на repeat.
Останах сама с музиката. Изведнъж го осъзнах.
Една крачка напред и повече никога няма да се върна.
Ще си остана сред звъна.
Сред края на думите.
На ръба на съня, където се вижда свободата.
On the other side… What do you mean, side of what things?
Ето пак си мислиш, че не си свободна.
Ти си цяла и свободна, умът фрагментира.
Умът строи кули. Вавилонски кули, от които покълват всички езици.
От които покълва неразбирането.
На върха на Вавилонската кула осъзнаваш, че нея никога не я е имало.
И пропадаш в умствената пропаст.
На разлкатените вярвания. На липсата на гласове. На липсата на ценности. На липсата на възпитание. На липсата на надежда. На липсата на задръжки. На липсата на очаквания. На плоскостта, в която да живееш в поезия не е смелост, а естествено състояние.
Дали е красиво...като музика?
Дали е силно като неочакван риф?
Дали е студено като отблъсната прегръдка?
Или е топло като прегърнат танц?
Дали е НЕЩО въобще?
Дали е дума?
Дума за края на думите.
Дума, която изтрива всички думи.
Дума, която вдъхновява нови вселени.
Не, няма.
Не може да има дума за бездумието.
Докога можеш да игнорираш хлебарките под кожата на другия?
Забрави това, което още не знаеш.
Защо си мислиш, че виждаш мисли и бъдещи пропасти?
Защо си мислиш, че са истински, а не просто вътре в теб?
Понякога искам да спя на улицата, но ми е леко странно без теб...
Мислех, че съм готова на всичко за теб...
Още сълзи. Откъде идват?
„Какво ме прегърщаш, като си по-щастлива от мен?”
И така...можеш ли да приемеш, че всичко в живота ти е измислица?
Приказка.
Колкото по-силна става една приказка, толкова повече умът я разтегля като дъвка.
Той й вдишва живот, преработва спомените, като стар филм, който са оцветили.
Може би все пак има истински цветни приказки.
Които носят цвета в душата си
Те изгарят твърде бързо. И затова искаме да живеем в черно-бял филм, той поне трае по-дълго.
Това че нещо е преходно, не го прави по-маловажно.
Кевин Мур е Бог и Бог е Кевин Мур.
Оооо it’s nice to know…
Not knowing is fine. Just keep swimming, swimming, swimming…
Trust life. Be life.
Life can be found only in the present moment. Everything that we look for must be found in the present moment – peace, joy, happiness, Buddha…
What is our final destination? If we abandon the present moment, our final destination may be our death.
Една малка смърт.
Всяко заспиване е една малка смърт.
Та какво искахме всъщност? Баница с боза? Или вълча песен?
Отговор Це.
This concludes Tape One of “The Present Moment”. Our program continues with Tape Two.




Преследва ме, мамка му... Дори и от песни, които слушам от години и трябва да изключа, за да осъзная, че са негови.

in your arms

Lying on the couch with Yoyo in my arms, listening to The King of Limbs. He's all ears: hushed, falling asleep... This album just skyrocketed into my relevant skies.

P.S. Vive la résistance!
P.P.S. I think I need to thank Orlin for this. *---- o ----* For giving me the faith that I can find that connection with my son again.